l Милиони хартийки и разкарвания отпадат с въвеждането на естонския модел за предварително попълнени данъчни декларации

l 2020 г. ще е добро време за реформи: пари ще има, избори няма да има

Продължава добрата практика проектът за държавен бюджет да се публикува за обществено обсъждане още преди да бъде приет от правителството. Преди години проектът се даваше само на социалните партньори в тристранката, но не се публикуваше никъде. Сега вече има традиция за прозрачност и следващата стъпка би била бюджетът да се публикува по-рано, например една-две седмици по-рано, за да има повече време за дискусии, преди да отиде в парламента. Тази година така или иначе това нямаше как да стане, тъй като изборите бяха във фокуса на вниманието, но в някоя по-спокойна година може да се експериментира с по-ранно публикуване,

за да се

стимулира

общественият

дебат

Бюджетът се базира върху прогноза за реален икономически растеж от 3,3% през следващите 3 г. - 2020-2022. Това е умерена прогноза, която е типична за Министерството на финансите – подобни прогнози за България имат също така МВФ, БНБ и Европейската комисия. В същото време трябва да отбележим, че през настоящата 2019 г. икономиката се движи по-бързо от очакваното и наскоро БНБ, МВФ и Световната банка повишиха своите прогнози. МВФ и БНБ очакват реален растеж от

3,7% за 2019,

което е сериозно

ускорение

спрямо предходната година, когато растежът беше 3,1%.

Само преди две години, през 2017 г., се радвахме, че икономиката надмина 50 милиарда евро и това беше рекорд за всички времена. През настоящата 2019 г. брутният вътрешен продукт ще достигне 60 милиарда евро, а до 2022 г. се очаква да наближи 75 милиарда евро. Растящата икономика и дефицитът на кадри ще намалява безработицата до рекордно ниски нива от 4% и ще поддържа висок растеж на заплатите и пенсиите, много над инфлацията.

Разбира се, има и рискове в тази прогноза – най-вече външни рискове, идващи от глобални и геополитически фактори като протекционизма и търговската война между САЩ и Китай.

Германия вече е в рецесия, а наскоро САЩ наложи мита и върху някои европейски продукти. Обаче в последно време има лъч светлинка за Брекзит, а САЩ и Китай, изглежда, вървят ако не към сделка, то към някакво временно споразумение, временно примирие. Все още нищо не е сигурно, но е възможно част от несигурността да се преодолее в следващите месеци. Но все пак 2020 остава критична година, защото

предстоят

ключови

президентски

избори в САЩ,

а избори съвсем скоро ще има и във Великобритания. Така че рискове има много и трябва да се внимава, но има и шанс рисковете да не се реализират изцяло.

Не е случайно, че за целия период от 2020 до 2022 г. се предвижда балансиран бюджет на касова основа – т.е. няма да има бюджетни дефицити. Дори по европейската методология се планират известни излишъци, което е разумно като буфер предвид сериозните рискове пред световната и европейската икономика. Друго положително развитие е продължаващо устойчиво намаление на държавния дълг – от 29% от БВП през 2016 г. на 22% от БВП през 2018 и 18% от БВП през 2022 г. Това отново увеличава стабилността и създава буфер за евентуални рискове, като в същото време ще се поддържа и увеличен обем на фискалния резерв, с който да се изплати част от външния дълг. Сегашният период на нулеви и дори отрицателни лихви е благоприятен, за да се осигурят средства за изплащане на стари външни дългове, което

ще спести много

плащания по

лихви

Положителното в бюджета за 2020 г. е запазването на относително ниското данъчно облагане и в същото време значително увеличаване на бюджетните приходи. С над три милиарда повече приходи се планират за 2020 г. спрямо 2019 г., въпреки че не се вдигат данъчни ставки. Това е възможно заради икономическия растеж, както и заради нови мерки за намаляване на сивата икономика. От началото на 2020 г. всички касови апарати вече ще работят по новия стандарт, а ще влязат в сила и мерките срещу укриването на ДДС чрез серийно регистриране на нови фирми, както и видеонаблюдението в акцизните складове. Според промените, електронните магазини ще могат да приемат плащания чрез банкови карти без нужда от фискален апарат, което ще облекчи дейността им, но и ще намали възможностите за укриване на обороти.

Една от

най-големите

революции за

данъкоплатците

е въвеждането на естонския модел за предварително попълнени данъчни декларации, съответно отпадане на нуждата от бележки за доходи. Това са милиони хартийки и разкарвания по фирми и институции, които ще отпаднат, а попълването на данъчна декларация в интернет страницата на НАП ще отнема броени минути. Просто човек ще провери какво е попълнила НАП в електронната декларация, ще добави ако нещо е пропуснато, и ще се подпише. И толкова. Наистина революция за българската реалност!

Друго облекчение е за неработещите фирми и организации, които в момента са длъжни ежегодно да декларират, че не извършват дейност. Промените в закона за счетоводството предвиждат еднократна декларация, а не ежегодна - което ще спести милиони ненужни декларации и опашки пред гишетата на Агенцията по вписванията, съответно ще спести и безсмислени глоби за неподадени декларации.

Също през 2020 г. се очакват и много развития в инфраструктурата – вероятно ще приключат и съдебните спорове около концесията за летище София, а

ТОЛ системата

ще започне да

се прилага за

камионите,

което ще осигури допълнителни средства за подобряване на пътищата и нови инфраструктурни проекти. В бюджета са споменати няколко приоритета, включително “Хемус”, “Струма”, тунел под Шипка, магистрала “Европа” до Сърбия, скоростен път Видин - Ботевград, подготовка на магистрала “Черно море” между Варна и Бургас. В следващите 3 г. също така ще тече и ускорено усвояване на европейските фондове от настоящия програмен период, както и преговори за новия период, който започва след 2020 г. Двете неща са свързани, защото България трябва да покаже резултати, за да може да разчита на увеличено финансиране от Европа.

През 2020 г. продължава и миналогодишната политика по доходите – 10% увеличение на заплатите в бюджетния сектор, подобно увеличение на минималната заплата до 610 лева, 6,7% увеличение на пенсиите по швейцарското правило, и ускорено увеличение на заплатите на учителите. Като цяло ще има повече средства за всички политики, като образованието и здравеопазването остават приоритет. Въпросът е, както винаги, парите да вървят заедно с реформи, за да се повиши ефективността. И докато в образованието такива реформи се движат от години, време е този подход да се приложи и в здравната система, а и при заплащането и броя на служителите в публичния сектор. 2020 година ще е добро време за реформи, пари ще има, избори няма да има – така че защо да не видим раздвижване и в това направление?