Министърът на финансите Владислав Горанов заяви по време на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество, че очакваният икономически растеж за следващите три години е около 3,3 на сто за всяка една година от прогнозния период, предаде БТА. 

Растежът ще бъде леко по-нисък от очакваното тази година ниво от 3,4 на сто. Основните двигатели на растежа, измерени през елементите на БВП по метода на крайното използване, са вътрешното търсене - както по линия на потреблението, така и по линия на инвестициите. Частните потребителски разходи се очаква да запазят сравнително висок темп на растеж, каза министърът. Положително влияние върху потреблението ще има и увеличението на разходите за персонал, който се предлага за публичния сектор, допълни той.

НСТС ще разгледа проекта на Закон за държавния бюджет за 2020 г. и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2020-2022 година, както и проекта на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г., внесен от управителя на НОИ, както и проект на Закон за бюджета на НЗОК за 2020 г., внесен от управителя на Здравната каса.

Според прогноза на Министерството на финансите, базирана на последни предварителни неофициални данни, с които ведомството разполага от националната статистика, анонсираното достигане на средна заплата през 2021 г. между 1400 и 1500 лева е постижимо и възможно, каза още Горанов.

Състоянието на пазара на труда предполага подобно съотношение на инвестициите в труд и капитал, допълни Горанов.

По думите му в този бюджет има достатъчно буфери, той е изпълним и до голяма степен намира баланса между основните сектори, които финансира държавата. Съвършен бюджет няма, този изпълнява приоритетите на сегашното правителство, заяви финансовият министър. Смятам, че липсата на изненади в бюджета е добрата новина, чухме и такава критика, каза още Горанов.

Прогнозируемостта в политиките, която наложихме в началото на управленския мандат, изисква и предполага големите мерки, които сме начертали да бъдат последователно изпълнявани, посочи министърът и изтъкна, че се запазва данъчната тежест. "Последователно се стремим да "притискаме" бизнеса към увеличение на доходите, както по линия на минималните доходи, така и по линия на разходите, които ние заплащаме за труд в бюджетната сфера", каза финансовият министър. Той посочи още, че се увеличава възнаграждението на преподавателския персонал.

Държавният дълг намалява. Оптимисти сме, че всички цели, които сме си заложили в началото на този управленски мандат, с последния цял бюджет, който ще се изпълнява в него, ще бъдат доближени, заяви финансовият министър.

Инвестициите в основен капитал ще се повишават, въпреки очакваното възстановяване на износа по-високото вътрешно търсене ще се отрази в повишение на вноса и увеличение на отрицателния принос на нетния износ до около 1, 5 на сто от БВП, каза министърът. В прогнозния период се очаква леко забавяне на инфлацията около 2,1 на сто годишно в сравнение с 2,5 на сто за 2019 г., поради очакваните намаляващи равнища в международните цени на петрола. Вътрешните фактори за инфлацията се запазват и те произтичат основно от платежоспособното търсене на домакинствата, което е благоприятствано от нарастването на доходите и исторически ниската безработица, каза финансовият министърът и допълни, че принос има и растежът на кредитите.

Горанов информира, че в рамките на прогнозния период коефициентът на безработицата се очаква да се запази с тенденция за намаление, която ще се реализира с по-бавни темпове от сегашните и се очаква безработицата да достигне до около 4 процента през 2022 г. спрямо очакваните нива за тази година от 4,4 на сто. Заетостта се очаква леко да отслабне през 2020 г. и постепенно да премине към допълнително отслабване през следващите две години в съответствие с очакванията най-вече на предлагането на труд в края на прогнозния период поради естествени демографски причини, каза министърът.

Нестабилната геополитическа обстановка, нарасналият брой протекционистични мерки и по-силно от очакваното забавяне на икономическата активност в ЕС са основните рискове пред икономиката на страната, според финансовия министър. Според него те могат да повлияят негативно както върху износа, така и върху очакваното възстановяване на частните инвестиции.

В номинално изражение след ревизията на националната статистика прогнозният БВП за следващата година се очаква да достигне 126,7 млрд. лева, през 2021 г. - 134,9 млрд. лева, и 2022 г. - 143,3 млрд. лева. Министърът каза, че се очаква по-благоприятно развитие на фиска до края на 2019 г.

Той изтъкна, че догодина се очаква да бъдат отделени повече средства за образование - 610,1 млн. лева повече от бюджета за 2019 г., здравеопазването расте с близо половин милиард лева, пенсиите ще изискват още 590 млн. лева в бюджета на Държавното обществено осигуряване. Социалните помощи и обезщетенията нарастват консолидирано с близо 200 млн. лева. Програмите, дейностите и службите по социално осигуряване, подпомагане и заетост имат ръст от 116 млн. лева. За отбраната има минимален спад от 47,4 млн. лева спрямо програмата за 2019 г., като в сметката е изключен проектът, свързан с модернизацията на въоръжените сили, защото се наложи той да бъде реализиран като еднократно плащане в рамките на тази година и разходите, които са били разчетени по съответните години за този проект са били премахнати от бюджета, което по думите на министъра е нормално. Очаква се положително бюджетно салдо по методологията на Евростат в размер на 0,05 процента от БВП, за 2021 г. - излишък от половин процент, за 2022 г. - 0,1 процент от БВП.

По отношение на приходите спрямо БВП те трайно са около 36 - 37 на сто от БВП. С въвеждането на тол таксата през пролетта на следващата година очакванията са за около 450 млн.лева за следващата година, каза министърът.

Разходите, свързани с хората с увреждания, са близо близо 560 млн. лева, за подпомагане на уязвимите социални групи са предвидени над 170 млн. лева. По отношение на бюджета на НЗОК разходите нарастват с 394,2 млн. лева.

НСТС разглежда проекта на Закон за държавния бюджет за 2020 г. и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2020-2022 година, както и проекта на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г., внесен от управителя на НОИ, както и проект на Закон за бюджета на НЗОК за 2020 г., внесен от управителя на Здравната каса.