Париж, 1961 година. В малка студена квартира без течаща вода двама влюбени, дръзнали да се изправят пред редица житейски предизвикателства, за да са заедно, мечтаят за бъдеще в голямото изкуство.

Мечтаят да създадат нещо мащабно и величествено, за което да говори целият свят. Като това да облекат в плат издигащата се пред погледа им Триумфална арка. Обещават си, че някой ден това ще се случи, независимо какво ще им струва.

Близо 60 години по-късно творецът с български произход Христо Явашев-Кристо е в Париж, за да започне подготовката за най-мечтания си проект. На 19 септември 2020 година символът на Париж

ще осъмне обвит

в 25 000 кв. м полипропилен със сребристосин цвят

Търсят се катерачи, инженери, работници, осветители, които да дадат живот на идеята. Всичко ще бъде изпипано до най-малкия детайл под неговия поглед.

Световноизвестният днес Кристо, някога беден художник - емигрант, ще го направи в памет на покойната си съпруга Жан-Клод. За жената, която се отрича от семейството си, за да бъде до него, критикува го до последно, но е негова муза и верен партньор.

Десетилетия след като младият тогава художник прави първите си черно-бели скици как би изглеждала арката, облечена в плат, проектът е завършен. През годините Явашев с помощта на Жан-Клод прави няколко проучвания и променя чертежите. В окончателния вариант всичко е изпипано до най-малката подробност.

Експерти смятат, че дори въжетата, пристягащи плата, са червени като кръвта на героите, в чиято чест е издигнат паметникът. Дори когато го завършва, той не вярва, че ще види бял свят. Най-вече защото неговата муза не е до него, а през годините тя е движещата сила за реализацията на всичко, което Кристо чертае в ума си.

Жан-Клод умира

в САЩ точно

преди 10 години

Едно от последните й желания е Кристо да реализира младежката им мечта. От нейната смърт досега художникът не се е завръщал към емблематичните си проекти с опаковане. Съзнателно взема решението, че ако някога отново го направи, това ще бъде Триумфалната арка в Париж.

Проект, толкова значим, че единственият друг, с който би могъл да се мери е вече реализираният от него - сградата на Райхстага в Германия.

Точно това отговаря и Кристо, когато преди година директорът на Националния музей за модерно изкуство в Париж го пита директно: “Какво би направил във Франция?”. Отговорът е категоричен: “Единствено да опаковам Триумфалната арка”.

През всичките години Жан-Клод и Явашев

не забравят

нито за момент

желанието си,

което се е зародило в онази квартира в Париж. Получавали са многобройни откази. През годините Явашев е разговарял за разрешително с държавници като Франсоа Митеран, но без резултат. Дори когато в началото на тази година получава заветното “да”, датата отново е преместена. Първоначалният план за откриването е през април, но от кметството искат промяна, защото през пролетта птиците керкенези гнездят на арката. Проектът му

ще бъде изложен едва за 16 дни,

но за него това е достатъчно. Пред местни медии той подчертава, че до последно не е вярвал дали това наистина ще се случи.

“Смъртта на жена ми и партньор в изкуството Жан-Клод със сигурност беше най-трудният момент в живота ми. Никога не съм мислил, че тя ще умре преди мен. Беше много болезнено, Жан-Клод за мен беше човекът, който не може да бъде заменен”, споделя художникът.

До ден днешен той често използва “ние”, говорейки за работата си, споменава и Жан-Клод, сякаш още е тук и го съветва. “Въодушевен съм отново да работя в Париж и да реализирам нашия проект”. Той все още си представя за какво тя би го критикувала.

“Спорехме за всичко в един проект

- как да бъде построен, как да бъде инсталиран, какъв цвят, как да го направим, наемането на хора, всичко това. Понякога наемаме погрешните хора и се налага да ги уволним. Това не е нещо, което става изведнъж. Това е бавен процес. Ние не сме инженери, не сме специалисти, ние трябва да имаме възможности да намерим правилните хора да ни съветват. Тя беше критикуваше абсолютно нон-стоп всяко действие. Виждаше всичко, което аз пропусках”.

Двамата са свързани още преди да се срещнат. Раждат се на една и съща дата - 19 юни, 1934 година. Той в София, тя - в Казабланка. Животът им се стича по коренно различен начин. Мечтателят Кристо едва 21-годишен напуска България. Гостува на свои роднини в Прага и взема решението повече да не се връща. В интервю пред немския вестник “Ди Цайт” преди време използва изречението “Никога повече няма да се върна в тази тъпа България, ще остана в Прага, тя се намира по-близо до Запада”, заради което си навлича много критики у нас. Кристо бяга във Виена, скрит в пломбиран вагон на товарен влак, без пари в джоба си. По това време Жан Клод, която е дъщеря на френски генерал, обикаля света свободно, получава добро образование и има афинитет към изкуството. С Кристо се среща в дома си в Париж. Младият художник е

поканен да нарисува портрети на семейството

Така любовта им пламва от пръв поглед. За бъдещата си муза Кристо казва, че веднага е почувствал специална връзка помежду им. Семейството на Жан-Клод е твърдо против тази любов. Тя е от висшето общество, сгодена е за друг, но не се поколебава нито за миг как да постъпи. Бяга от дома си и отива в малката квартира на Кристо, в която се раждат смелите им мечти.

Затова и според много изкуствоведи и журналисти целият проект на Кристо е символика. Завръща се там, откъдето е започнал, прави го заради жената, която е обичал. Осъществява го в размирни времена за Франция, която преживява бунта на "жълтите жилетки", с призив за обединение.