Ще има сняг, поледици и вихрушки, но по-рядко и с по-малка продължителност

- Проф. Рачев, природата ни подари прекрасни летни дни тази есен, какво ги породи и какво ни очаква според краткосрочните прогнози?

- Дните са летни по отношение на максималните температури. Сутрешните са под 10 градуса. Сега е златна топла есен. Есента продължава, макар че през следващата седмица ни очаква сериозна промяна на времето. Във вторник вечерта се разделяме с тази суха и топла идилия.

Ще изпратим октомври с наднормени температури - средномесечно между 3 и 4 градуса над нормата. Наблюдаваме интересен феномен, който не се е случвал през последните 20 години - температурата на водата в Черно море по българското крайбрежие продължава да е около и над 20 градуса.

Октомври беше и много сух. Два пъти имахме валежи. По синоптична обстановка няколко пъти още трябваше да завали, но с нейното наближаване нещата се разминаха.

Времето за пореден път показа колко сме подвластни на климата. Сухият и топъл октомври, който изпращаме, предопредели и факта, че отлагаме грипа с цял месец. В събота е Димитровден, около който обикновено се проявява т.нар. циганско лято.

Този път го изкарахме в аванс, което не означава, че през ноември няма да има няколко последователни дни с топло и слънчево време.

Началото на ноември ни предлага много по-динамично време, с повече валежи и със сериозно понижаване на температурите.

Максималните температури ще се понижат с повече от 10 градуса, а на някои места с повече от 12-13 градуса. От 26-27 градуса, колкото беше през последните дни, максималните температури в сряда ще са 15-18 градуса, а в четвъртък и петък - 10-12.

Определено още във вторник привечер ще се усети нахлуването на по-студен въздух и по-скоро и минималните, и максималните температури ще бъдат такива, каквито би трябвало да са в края на октомври и началото на ноември. За нас обаче застудяването ще е по-осезателно, защото и днес децата и младите ходят по къс ръкав.

Голямата закачка,

спорът между големите

метеоцентрове е за

количеството валежи

в периода между 30 октомври и 3 ноември, но колкото и да падне, е добре дошло, защото сериозното засушаване у нас продължава. В сряда и четвъртък ще вали дъжд, в планините нищо чудно да има и снеговалежи, което не е нещо необичайно.

Слънцето вече е много ниско над хоризонта, а продължителността на деня е под 10 часа и тя върви към своя минимум, когато в началото на декември денят ще бъде само 9 часа и няколко минути. Отиваме към късна есен и ранна зима.

По-интересното е, че

над целия европейски

континент става

едно преобразуване на

атмосферната циркулация и динамиката ще бъде много голяма.

- Ще вали ли сняг?

- Снеговалежи ще има в Северна Германия, Полша, Австрия и Швейцария.

В Централното и Западното Средиземноморие обаче се оформят 2 много дълбоки средиземноморски циклона, които ще достигнат Балканския полуостров.

Голямото питане е колко студено ще стане на 10 и 11 ноември и има ли вероятност на 7 и 8 ноември над България да падне сняг.

Има вероятност, но тя е нищожна. Всъщност, когато климатолозите говорим за толкова далечна прогноза, я наричаме опашка на опашките.

Всички професионалисти следим внимателно процеса, защото развитието му в следващите дни ще става все по-точно. След изборите ще влезем в 7-дневния реалистичен период, в който прогнозата ще е по-точна.

Тогава конкретно ще може да говорим какво ще се случи. Ще следим процесите, още повече че има противоборство между големите метеорологични центрове.

Ноември все пак ще е динамичен, с бързо променящо се и по-хладно време.

Температурите ще се завърнат към нормалните си граници, а средномесечните са между 5 и 7 градуса, по морето - малко по-топло. Повечето тенденции обаче са за недостатъчни валежи - около нормата и малко по-малко от нея. Ноември ще е с нормална температура, дори NOAA дава с около половин градус по-ниска температура за ноември, което не е често срещано явление от 2000 г. насам.

- Каква ще е зимата?

- За зимата

има трогателно

единодушие като на

партийно събрание

Според всички световни центрове зимата в Европа ще е топла. Декември ще е нормален в температурно отношение, януари и февруари ще са с наднормени температури.

Особено през януари по северните части на Европа и в европейската територия на Русия прогнозите са за 2-3 градуса по-високи температури от нормата.

Това не означава, че няма да има сняг. Ще има сняг, поледици, виелици, но тези периоди ще бъдат по-малко на брой и с по-малка продължителност.

Зимата в България ще е с температура, по-висока от нормалното.

Докато за Западна и Северна Европа се говори, че ще е по-топла с 1-2 градуса, то за България и Балканския полуостров ще е по-малко топла - с половин до 1 градус по-топла от нормалното. Зимата ще е и малко по-суха, за съжаление.

от вторник, но зимата

ще е с около 1 градус

по-топла и суха

- Прогнозирате ли нещо опасно?

- Опасностите са от днес за утре. Те не могат да бъдат прогнозирани дългосрочно - нито поледица, нито виелици. Със сигурност ще има, но кога и колко дълго ще продължат, вече е въпрос на т.нар. 3-дневна прогноза. По-ранното прогнозиране е просто свободно съчинение.

Сега

навлизаме в периода на

много мръсния въздух

Не че сега въздухът е безкрайно чист, но все пак има повече слънце и от време на време малко ветрец.

Навлизаме обаче в отоплителния сезон. Ще започнат да горят много печки. За съжаление, горят нискокачествени материали и боклуци. Това ще доведе до сериозно замърсяване на въздуха. Динамиката, която се очертава с по-честата смяна на въздушни маси, ще повлияе добре, защото ще издухва мръсния въздух. Но няма да се отървем от онези периоди с антициклонално време, когато

на Витоша е топло и

слънчево, а в София

е мръсно, мирише

и слънцето не стига до земята. Такива дни ни предстоят. И отново ще говорим за фини прахови частици, и отново ще си говорим за печки и т.н. Докато не минем на газ и централно отопление, особено в големите квартали, където има струпване на хора, този проблем няма да бъде разрешен скоро.

- В неделя местим стрелките на часовника с час назад, какво мислите за този вид регулация?

- Тази регулация май никой не я харесва в Европа. Хората искат да се движат по Слънцето, както е било от векове.

На дамите, които са

метеотропни, не им

харесва, чувстват се зле

и в единия, и в другия случай.

Аз смятам, че местенето на стрелките е абсолютно излишно и трябва да си останем на “нормалното” зимно часово време.

Преминаването към лятно часово време не се оправдава от икономическа гледна точка - от спестени кой знае колко киловати от осветление. Според мен обединена Европа ще направи страшна глупост, ако остави всяка държава сама да си въвежда време, каквото иска. При толкова пътуване в Европа това ще доведе до хаос и проблеми.

Добре е Европа да си

остане в трите часови пояса

- източноевропейско време, в което сме и ние, средноевропейско време, което обединява 90% от континента без Русия, и малкия сегмент на Великобритания и Португалия по западноевропейско време.

От Белград до Париж всичко е в едно време, което е чудесно за комуникацията. Най-добрият вариант е да си остане времето, към което сега ще се върнем.

- Ще отглеждаме ли някой ден банани заради глобалното затопляне?

- Няма как да стане, колкото и да ни се иска. Вярно, най на юг, но ние сме в умерения климатичен пояс, вярно най на юг. При 4-5 градуса банановото дърво трябва да бъде съборено, за да може да израсне догодина.

Дори в Гърция

бананите са декоративни

- Извън шегата, до какво ще доведе за България глобалното затопляне?

- Засега от нашите сериозни изследвания, които провеждаме в Софийския университет, глобалното затопляне се проявява много по-ярко в големите географски ширини. То е съществено на север и на юг. Глобалното затопляне в тропичния пояс не е така ярко изразено.

В България за последните 30 години има затопляне, но то е в различни посоки през различните сезони и е много по-малко от глобалното затопляне на цялата Земя. То е в рамките на половин градус, в много редки случаи до 0,7 градуса. По-важното е, че е топло, което е много хубаво. Важно също е колко са валежите, защото при тази топлина трябва да има и влага. Има ли суша, нищо не става, нищо не се получава на полето. Засега по отношение на храната човечеството е в перфектно състояние. Никога човечеството не е прибирало такива феноменални реколти.

Само миналата година

светът е прибрал

2,7 милиарда тона

зърнени култури.

Човечеството е сито

Милиарди хора се хранят по няколко пъти на ден, гонят европейския и американския стандарт. Неслучайно говорим за другия голям бич на света - затлъстяването.

- Става ли по-точна прогнозата за времето с годините?

- Определено да, особено краткосрочната прогноза за 3 денонощия. Тя е твърдо над 90%, въпреки че става дума за точни градуси и количества валежи, което е много трудно, защото има хаотичен характер. Средносрочните и дългосрочните прогнози са подчинени на теорията на хаоса, на взаимодействието на земната повърхност, атмосферата, между животинския свят, целия биологичен начин на живот. Затова казвам например за ноември, че ще е с нормални или малко по-високи температури. Никой не може да каже обаче дали на 12 ноември сутринта в София ще е -12 градуса. То не е хвърляне на боб, хвърляне на карти. То е като да гледаш на кафе, без да имаш чашка с кафе пред себе си. Въпреки всичко хората постигнаха доста успехи в дългосрочните прогнози в сравнение с преди 30 години. По този начин опознаваме природата, което ни извади от страха за това какво ни чака в утрешния ден. А това е видиотяването, характерно за студената война, когато децата се плашеха кога ще дойдат пършинг ракетите. Все още сме живи.

CV

- Роден е на 11 октомври 1955 г. в София

- Завършил е специалност “География” в Софийския университет “Св. Климент Охридски”

- Работил е в Националния институт по геофизика, геодезия и география на БАН

- Спечелил е конкурс за асистент в Софийския университет през 1982 г.

- Извървял е цялата йерархия от асистент до професор

Интервю на Ярослава Прохазкова