ОБИЧАМ ТЕ, ВЕНЕТА РАЙКОВА

Седя си вкъщи, неделя вечер е, председмичен сплин се носи във виолетовия мрак на София. Гледам си телевизия, видиотявам се, и що да видя, видиотявайки се? Ха - предаването Бразди...оп пардон, не, предаването Папараци!

И още в анонсите му - тралала ...бла бла бла и Калин Терзийски!

Ха сега да видим! - казвам си аз и затрепервам ситно като цяла колекция листа, която момиченце е събирало в класьора си, под заглавие "Есенни листа".

Ха сега да видим!

Както се знае - аз често-често пускам лют арнаутски пипер и трижди люта бертолетова сол по адрес на колегата Райкова (ние сме колеги в един автосервиз, изчукваме коли там) - та да видим какво ли тя е измислила в отговор на това. На моята сол и пипер, имам предвид.

Как ли ще ме изпедепца в предаването си, та да се чудя една година след това какво да обяснявам! На гаргите, които са изпопадали от смях.

Има ли човек Божи, който да се чувства така съвършен и чист, та като чака да види как са го издокарали в клюкарско предаване - да не трепва?!

И аз си стоя и един Левски ми вика: ей момче, я дръж бръснача по-здраво, какво си се разтреперал така...

А аз си мисля: Ей сега ще ме покажат по Папараци...по това изконно предаване на българския народ...ще ме лъснат като задник на султанска ханъма - как се срещам с някоя тълпа от разюздани фенки...или как тайно разговарям с група мои (а и чужди!) любовници...как се срещам с някой подозрителен дилър на контрабандна виагра или с трафикант на забранени животински видове...как водя тайни преговори с някой агент на Ислямска държава или недай си Боже - със самия Делян Пеевски; или със сянката на Хитлер или пък с аурата на Путин!

И треперя, а жена ми казва, миличката:- не трепери, защото така ще си помисля, че има за какво да трепериш! - и се смее. Но аз си треперя.

И идва моят ред. И що да видят моите старчески топли очи?(аз ги затоплям в микровълновата преди да гледам Папараци) Венета ме показва в невероятно ласкава, дори бих казал - удивително положителна и радушно-помпозно-възвеличаваща светлина!

Как тичам по улиците и как ме поздравяват почитатели (с пикселизирани лица, защото са от тайните служби), как съм направил изложба, как съм си купил платно за картина, защото рисувам хубаво...и въобще - браво браво, какво хубаво момче на 50 е Калин Терзийски, ние го харесваме, преуспял човек и наш любим комиксов герой!

Аз изпускам шумно въздух, седя потресен, удивен. От снимания материал въобще даже нищо не излиза! Нито даже че съм убил някой алигатор албинос, нито че съм спал с жената на някой производител на горчица! Въобще от тоя заснет тайно материал никакъв компромат не изпада - даже и че съм най-прост гей не може да се заключи от него! Просто немея! Като Немейския лъв се чувствам и чакам Херкулес да дойде и да ме намлати с кривака. (Ако забелязвате даже стилът ми на писане стана един такъв - като на фейлетоните от 90-те.)

И само на края на материала - едно малко почукване по носа. По моя вече вирнат от хубавите хвалби нос. Та на края на снимания материал - съвсем мимоходом, дружелюбно, с леко и закачливо намигване, гласът зад кадър казва: А сега да оставим Калин Терзийски да проведе срещата си спокойно, а ние да отидем при следващия ни герой.

И скритата камера показва съвсем отблизо моята глава в гръб и главата на тайния ми събеседник. Който не е таен, но изглежда тайнствено. Камерата е проникнала до глухия и скришен втори етаж на заведението, в което провеждам срещата си...Нищо особено. Просто кадърът иска да каже следното: С когото и да се срещаш, където и да се криеш - ние сме зад гърба ти! И въобще не искаме да те компрометираме и да се бъркаме в личния ти живот. О не. Сладур такъв! Но ако ни ядосаш - просто смятай! Просто си помисли всичко това, което сме заснели и ще заснемем как цъфва на екрана. И как ти тогава вече ще има да се чудиш как да обясняваш...Кой си какъв си и за какво се бориш...

И така аз сега - защото не съм разкрит нито като гей, нито като любовник на повечето български жени, нито като агент на Будистка държава - изпитвам най-нежни и ласкави чувства към колегата Венета.

Целувам те, мила ми Венето. И дано не направя нещо, което да те вбеси. Дано.

Ще му мисля!

*От фейсбук!