На сутринта легендарният играч се събуждал с две красавици в леглото, а часове по-късно вкарва решаващи голове за своя "Интер"

Една сутрин се събудил и с изненада установил, че отляво спи ослепителна блондинка, а отдясно леко похърква прелестна брюнетка. "Това добре, но къде се намирам и защо съм с тези жени в леглото", замислил се щастливецът, а спомените от предишната бурна вечер един по един започнали да се подреждат в главата му.

Не че имало чак какво толкова да си припомня - поредният бурен купон с качествени питиета, горещи танци и още по-горещ финал в леглото.

Джузепе Меаца очевидно е доволен от свършеното по време на нощния си тур из лъскавите заведения, но време за цялостна равносметка няма. Само след половин час го очакват в съблекалнята, за да му връчат екипа и минути по-късно да го изстрелят на терена. Нищо работа, мисли си футболният гений. На него

Всевишния

му дарява

едновременно талант и невиждана издръжливост.

От славните му подвизи на терена са минали повече от 90 години, но през всичкото това време така и не се е е намерил друг футболист, който да надмине подвизите му в кръчмата и след това на терена. В тази връзка гореспоменатата случка с двете красавици днес се разказва повече като анекдот, но в нея май има и доста зрънца истина.

На 14 ноември 1937 г. играчите на "Интер" и "Ювентус" вече са излезли да загряват, но Меаца го няма никакъв. Началниците на "нерадзурите" се паникьосват и пращат хора да тропат на външната му врата. Оказва се, че Джузепе е пил цяла нощ, след това е посетил публичен дом и оттам се е прибрал вкъщи с две момичета под ръка. Голямата звезда на "синьо-черните" успява да стигне навреме за мача и впоследствие вкарва и двата победни гола, с които на практика е решена битката за титлата.

Това е само една от десетките зрелищни истории с участието на Джузепе Меаца. Заради всичките си тези подвизи той се превръща във

всенароден

любимец.

Италианците винаги са почитали любителите на силните емоции, които обаче са и перфектни професионалисти. Джузепе има специално място в техните сърца и неслучайно и до днес го наричат Принца на Милано. А, и да кръстят на него един от най-митичните италиански стадиони. Та колко други футболни легенди биха се похвалили с подобно признание.

Джузепе Меаца си го е заслужил. И то не само заради 227-те си гола в невероятните 663 мача на клубно ниво. Той е безспорен голмайстор, но и страхотен женкар, виртуоз на дансинга, ненадминат бохем с програмирано в мозъка верую, че животът е кратък и трябва да се живее тук и сега. А може би винаги е бил едно пораснало момче, което опитва да запълни празнините от

нерадостното

си детство

Защото в началото животът му не е лек.

Едва на 7-годишна възраст Джузепе остава без баща си Анибале, който загива някъде по бойните полета на Първата световна война. Мака му Ерсилия е твърдо против синът й да се занимава с футбол и дори крие обувките му, когато го усети, че се е запътил към калното игрище. И на бос крак Пепино показва достатъчно талант, така че да бъде повикан в първия състав на "Интер" малко след 17-ия си рожден ден. Понеже още е нисък и хилав, предизвиква присмеха на старите кучета и си печели прякора Хлапето, който ще му остане и за следващите години на слава и богатство.

Любопитен факт е, че Хлапето първо е гледан от скаути на "Милан", но те преценяват, че нямат нужда от толкова нисък и слаб физически играч. В съблекалнята на "Интер" също не вярват на новака, но той вкарва два гола още в първия си мач и бързо запушва устата на критиците. Джузепе така и не успява да порасне достатъчно, че да стряска с размерите си противниковите защитници, каквато е целта на тарана в онези футболни времена. За сметка на това високият едва 169 сантиметра футболист притежава изключителна грациозност, експлозивност и техника – все качества, които го правят неуловим за мудните "охранители" пред вратата на врага. Меаца получава много от тези си умения не на терена, а на дансинга. Едва ли след него се е раждал толкова умел танцьор сред футболните звезди в Европа.

Жените го харесват не заради парите или известността, а заради страстта му в танца. Между Джузепе и тангото пламва любов от пръв поглед и не угасва до сетния дъх на футболиста. Той е еднакво прецизен във вкарването на голове и в изпълнението на изящните движения в аржентинския танц. Нощните тренировки по заведенията помагат за перфектния синхрон на краката на терена. Да, почти не остава време за спане, но и уморен от нощния купон, на другия ден Меаца пак е съвършена машина за вкарване на голове. В дебютния си сезон за "Интер" той вкарва 31 гола, който рекорд за дебютант остава неподобрен и до днес.

"Когато го видиш за първи път, веднага ще се усъмниш дали наистина става за тази работа. Но само ти трябват не повече от 10 минути на стадиона, за да осъзнаеш колко талант има в тези крака.

Бърз, техничен, интелигентен.

Всеки отбор мечтае за подобен футболист", се казва в статия на "Гадзета дело Спорт" по повод успеха на Меаца да спечели голмайсторския приз в Калчото още в първия си сезон с екипа на "нерадзурите". Заради тази му футболна гениалност босовете на "Интер" му прощават изцепките, които биха коствали място в отбора на всеки един друг от титулярите. Принца на Милано не само обича да танцува, но и да залага. Казината са негов втори дом, а гениалният нападател търси всяка удобна възможност, за да заложи. "Не го правя, за да спечеля пари, а

за да избягам

от скуката",

казва веднъж Меаца.

Преди изключително важен мач с "Ювентус" легендарният вратар на "Старата госпожа" Джампиеро Комби отива при Джузепе и го кара да се обзаложат, че няма да може да вкара гол с глава, подобен на този, който е отбелязал на тренировка на италианския национален отбор. Очите на нападателя светват – така предстоящият мач ще стане наистина интересен. Той чака удобна възможност и наистина успява да повтори гениалното си изпълнение, а след мача Комби отива да му стисне ръката за изумление на феновете на двата отбора.

Да се преклонят са готови и футболните звезди от цял свят, които имат шанса да се изправят срещу Меаца след влизането му в националния отбор още на 19-годишна възраст. С екипа на Скуадра адзура той преживява велики мигове, печелейки две световни титли през 1934 и 1938 г. И на двата мондиала Меаца не вкарва чак толкова много голове, но влиза в ролята на стратег на почти всяка втора голова атака. Колегите му бележат, а той блести на терена и разпалва емоциите на фенове с различен цвят на кожата и раса.

Ударът на съдбата идва точно когато е на върха. Треньорите на другите отбори осъзнават колко голяма опасност е Меаца и заповядват на своите защитници да го спират на терена с всички позволени и непозволени средства. През 1939 г.

жестоките ритници дават резултат

и големият нападател на "Интер" получава тежка контузия на левия крак. Болното място се възстановява, но е изгубена безвъзвратно онази искрица гениалност. В следващите месеци Джузепе играе все по-рядко и вкарва малко.

Така се стига до немислимия преди години трансфер в "Милан" на 29 ноември 1940 г. Феновете на "Интер" са сразени, когато виждат техния любимец с екипа на вечния враг в деня на миланското дерби. Преди началото на мача Меаца плаче в съблекалнята, но после като истински професионалист изоставя емоциите и вкарва изравнителния гол за 2:2. След две неособено успешни години в "Милан" Меаца облича фланелката и на "Ювентус". По-късно ще го питат дали не е предал своя "Интер", но Принца на Милано не изпитва угризения.

"В годините на Втората световна война всеки трябваше да се спасява, както може. Бях длъжен да се погрижа за собственото си оцеляване", ще разкаже по-късно Меаца, който все пак се връща в "Интер", за да осъзнае, че

не е изгубил

любовта на феновете.

След като се пенсионира, Меаца се пробва в треньорския занаят, но там не е толкова успешен. Все още танцува танго, но нощните подвизи през годините и навика му да унищожава поне по две кутии цигари на ден се отразяват на здравето му. Джузепе до последно настоява подробности около здравословното му състояние да не бъдат съобщавани на пресата. Искат всички да го запомнят като Принца на Милано – страстен, гениален, неповторим. Желанието му е закон за предана Италия и никой не възразява, когато след смъртта му през 1979 г. храмът на италианския футбол – стадион "Сан Сиро" е прекръстен на "Джузепе Меаца".