Изборът на нов главен прокурор и бавната работа на КПКОНПИ все още сред забележките на Европейската комисия

За първи път от започването на преговорите за присъединяване към ЕС в края на миналия век Брюксел раздели България от Румъния.

Досега двете страни заедно преговаряха, заедно бяха приети в ЕС през 2007 г. и заедно бяха поставени под наблюдение заради проблеми в борбата с корупцията, организираната престъпност и съдебната система.

Наблюдението

над България

трябва да бъде

прекратено,

докато за Румъния ще продължи, докато изпълни критериите по механизма. Това са заключенията в одобрените вчера от Европейската комисия доклади за изпълнението на критериите по Механизма за сътрудничество и проверка за двете страни. За България се препоръчва да бъде извадена от наблюдението, което означава, че наравно с останалите държави в ЕС тя

ще влезе в новия

механизъм за

върховенството

на закона,

който предстои да бъде одобрен, разясни последствията високопоставен източник от Европейската комисия.

“През последните години България отбеляза впечатляващ напредък в изпълнението на препоръките на комисията. Въпреки че все още са налице предизвикателства, свързани с изпълнението на нужните реформи и поддържането на набраната скорост, отбелязаният от България напредък понастоящем е достатъчен, за да се обмислят прекратяването на действието на МСП и използването на нови механизми за мониторинг на национално равнище и на равнището на ЕС”, аргументира се председателят на отиващата си Еврокомисия Жан-Клод Юнкер. Той напомни, че е започнал мандата си с амбицията наблюдението да бъде прекратено както за България, така и за Румъния. Управляващите

в Букурещ

обаче не са

направили нищо,

за да изпълнят препоръките на ЕК от 2017 и 2018 г., и дори напротив - по част от показателите има регрес, твърди докладът за северната ни съседка.

“Европейската комисия счита, че напредъкът по финалните препоръки от Механизма за сътрудничество и проверка е достатъчен, за да се изпълни ангажиментът на България, направен при нейното присъединяване към ЕС”, заяви в Страсбург и комисарят по вътрешни работи Димитрис Аврамопулос, в чийто ресор са докладите.

За да отпадне обаче мониторингът, е нужно да се чуят и становищата на Съвета на ЕС, както и на Европарламента, уточниха от комисията. Мнението на съвета за отпадане на мониторинга е предвидено да бъде чуто още в договора за присъединяване на България. Нов момент обаче е искането на позиция и от Европейския парламент.

Реакции!

Реформите ще продължат, обеща правителството

Станишев: Добра новина и успех. БСП обаче не намирала повод за радост

“Европейската комисия ясно и категорично заявява постигнатия от България прогрес по Механизма за сътрудничество и проверка.” Това бе първият коментар на вицепремиерката по правосъдната реформа и министърка на външните работи Екатерина Захариева.

Веднага след официалното обявяване на заключенията в Страсбург, тя и вътрешният министър Младен Маринов представиха позицията на правителството по доклада.

Заключенията са оценка за това, че страната ни е изпълнила ангажиментите си към ЕС, допълни още Захариева.

“Механизмът за сътрудничество и оценка е създаден с решение на Европейската комисия и трябва да бъде приключен отново с решение на комисията”, посочи още вицепремиерката. Преди това комисията ще изпрати доклада до Европейския съвет и Европейския парламент. Има процедури по обсъждане по работни групи в съвета и вземане на мнение по тях. Все още не е ясно кога окончателно ще се вземе решението мониторингът над България да падне. Възможно е това да се случи в мандата на следващата комисия, тъй като мандатът на тази изтича в края на месеца, описа процедурата Захариева.

“Всички доклади досега са били изпращани до ЕП, за да може, ако реши, да вземе мнение”, добави министърката на външните работи. Тя заяви, че независимо от решението на Еврокомисията реформите в страната ще продължат.

Преди месец правителството одобри т. нар. постмониторингов механизъм със създаването на съвет под ръководството на Екатерина Захариева. В него участие вземат гражданското общество и съдебната власт.

Един от шестте показателя е свързан с равитието на МВР и това как се справя с организираната престъпност и корупцията. “Въпреки че още миналата година този показател отпадна, продължаваме да работим в посока да усъвършенстваме системата и да

работим все

по-ефективно в

борбата с този тип

престъпност”,

заяви министърът на вътрешните работи Младен Маринов. Според него докладът показва, че сме достигнали нива на сигурност, които ни гарантират доверие сред европейските и международните партньорски служби.

“И в предишния доклад бяха отбелязани като положителни предприетите мерки от МВР за противодействие на корупцията както в цялата държавна система, така и корупцията в самото министерство”, каза още вътрешният министър.

Докладът на ЕК за България е много добра новина, коментира пък президентът на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев, цитиран от Фокус. Станишев бе премиер на България при влизането на страната в ЕС и началото на механизма за наблюдение на правосъдната система.

Българските евродепутати социалисти винаги са поддържали позицията, че мониторинговият механизъм трябва да отпадне, и го отбелязват като успех, напомни Станишев.

Не всички обаче намериха

за положителна новината

препоръката на ЕК да отпадне мониторингът над страната ни.

Още рано сутринта червената евродепутатка Елена Йончева разказа с вълнение, че при разговор с шефа на ЕК Жан Клод Юнкер той я уверил, че наблюдението за България отпада.

“За съжаление, не намираме повод за радост или гордост, че комисията препоръчва да отпадне механизмът. Всъщност препоръката съвсем не значи, че това е краят му”, заяви обаче по-късно през дена от Шумен зам.-председателят на ПГ на “БСП за България” и член на червеното Изпълнително бюро Крум Зарков. Според него механизмът отдавна се е превърнал в “политическа дъвка” и е загубил ефективност.