Имаме по-добри шансове от Румъния

Драмата с новия завод на “Фолксваген” не спира. Уж всичко беше ясно още в началото на лятото, уж всичко беше уточнено и договорът с Турция подготвен за подписване – но нищо не се случи. Надзорният съвет всеки път отлага решението и всеки път има нови и нови аргументи за отлагане – от човешките права, отмяната на резултатите от местните избори, през отнемането на независимостта на централната банка, операцията в Сирия и т.н. И това едва ли ще са последните подобни развития.

Когато се прави дългосрочна инвестиция, има необходимост от сигурност и устойчивост. Неслучайно договорът с Турция се отлага точно от надзорния съвет на “Фолксваген” – там са представителите на акционерите, които точно имат най-голям интерес да се грижат за дългосрочния интерес. Изпълнителните директори идват и си отиват, те повече мислят за краткосрочните финансови показатели. Надзорът е с по-стратегическа насоченост и засега явно няма необходимата увереност, за да подпише договора. Което дава определени шансове на България.

Разбира се, други страни от региона също искат да се възползват от ситуацията и да привлекат новия автомобилен завод. Румъния веднага поиска да възобнови преговорите, но проблемът е, че страната няма правителство. Коалиционното правителство на Виорика Дънчила беше свалено с вот на недоверие, а ново правителство все още няма. В момента дори няма кой да издигне кандидат за еврокомисар на Румъния – президентът на страната твърди, че отиващото си правителство няма право да номинира еврокомисар, но самото правителство не е съгласно с това тълкувание. Заради липсата на еврокомисари от Румъния, Франция и Унгария се отложи влизането в длъжност на цялата Европейска комисия. Във всеки случай политическата ситуация в Румъния е сложна, което означава, че на този етап няма кой да води преговори и да поема дългосрочни ангажименти при евентуални преговори с “Фолксваген”.

От друга страна, “Фолксваген” е все повече притискан от срокове и няма много време за нови процедури и нови преговори. Програмата предвижда през ноември 2019 г. окончателно да е избрана площадка за автомобилния завод и веднага да започне строителството, за да може производството да влезе в експлоатация през 2022 г. Ако се спазват сроковете, най-голям шанс имат сегашните водещи кандидати – Турция и България. Нови кандидати може да се допуснат само при отлагане на сроковете. Съответно на този етап България е с по-добри шансове от други страни като Румъния.

Междувременно миналата седмица се състоя първото съвместно заседание на правителствата на Франция и Германия след подписването на договора от Аахен. В общата декларация след заседанието се подкрепя въвеждане на “въглеродно мито” при внос от трети страни, ако те не спазват екологичните стандарти. Подобна политика може да е проблем за евентуален завод в Турция, макар засега това да са само декларации, далече от законодателна инициатива.

Наскоро редица влиятелни представители на Европейския парламент – включително Манфред Вебер от най-голямата парламентарна група на ЕНП, и Райнхард Бютикофер, председател на Европейската партия на зелените – повдигнаха въпроса за непозволена държавна помощ, предоставена от Турция за новия завод на “Фолксваген”. При това положение въпросът не може да се неглижира. Ако ЕК излезе с негативно решение, целият смисъл на инвестицията в Турция се загубва – “Фолксваген” избра Турция именно заради щедрите държавни субсидии. Но те са незаконни тъкмо защото са щедри.

Нека припомним, че новата ЕК все още не е гласувана в Европарламента, а там България има гласове, за разлика от Турция, която не е член. През юли новият председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен беше избрана с 383 гласа при 374 минимално необходими за избора. С други думи, говорим за мнозинство от около 10 гласа. А българските гласове в европарламента са 17. Без българските гласове нямаше да бъде избрана. Вероятно и в гласуването за комисията България ще има решаващ глас. Съответно страната може да поиска ангажименти от новата комисия да не допуска заводи да напускат Европа заради незаконни практики.

Това не е важно само заради завода на “Фолксваген” – при него така или иначе нещата са на финална фаза. Но е важно за множество бъдещи инвестиционни проекти, каквито ще има много. След успеха на електрическите автомобили “Тесла” сега всички световни компании започват да преминават към електрически автомобили. А електрическите автомобили имат нужда от батерии, много батерии. “Фолксваген” обяви, че се нуждае от 150GWh мощности за батерии в Европа до 5 години. Това означава, че производителите на батерии ще трябва да изградят много нови заводи, които са капиталоемки и всеки от тях е над милиард евро и повече.

Заводите за батерии са само един пример. Ще има и много други възможности, поради което е важно натрупаният опит при работата с “Фолксваген” да се запази и да се използва за следващите проекти. Трябва да запазим и добри отношения с “Фолксваген”, дори да загубим надпреварата, защото ще има и нови възможности. В крайна сметка принципът е прост – ако кандидатстваме за 10 големи завода, може да вземем 2-3 и това ще е успех. Ако не кандидатстваме, нищо няма да вземем.