Картина от хайвер показва в Пловдив най-голямата немска пътуваща изложба
Най-мащабната ретроспекция с произведения от колекцията на Института за международни отношения на Германия (ifa) гостува в Пловдив в рамките на Европейската столица на културата.
Изложбата се открива днес и ще остане под тепетата до 8 декември. Тя показва 350 творби на 90 знакови автори от Източна и Западна Германия. Двамата куратори на емблематичната експозиция Матиас Винцен и Матиас Флюге са прегледали 23 000 работи на около 2000 артисти, художници и фотографи, за да направят най-добрата селекция, показваща историята на изкуството в Германия от 1949 г. до наши дни. Експозицията е разположена в две пловдивски галерии - зала "2019" и "Капана".
"В първата сме събрали произведения от 90-те години насам, а в другата - от по-стари периоди", обясни Матиас Винцен. Според него творбите от двете страни на Берлинската стена имат много общи характеристики и разглеждат едни и същи проблеми.
В зала "2019" пловдивчани и гостите на града могат да видят работите на известни съвременни немски автори. Катерина Фрич придава ново изражение на кича, като преработва масово произведени продукти. Карина Васмут пък използва древна техника от края на Средновековието, чрез която показва бързо сменящи се образи.
"Идеята й е, че в конкретен момент можем да видим твърде много, но не можем да разберем много", обяснява Матиас Винцен.
Сред знаковите фотографии в зала "2019" са тези на Бернд и Хила Бехер, представящи големи индустриални проекти през 70-те години. Бехер са били първите в Германия, които са показали, че фотографията може да бъде концептуално изкуство.
Томас Шюте пък материализира в платната си страховете на хората, това, за което не искат да говорят - война, концлагери, смърт. Интересен факт е, че използва евтини материали - пластмаси, мушами, спрейове за автомобили, но постига изумителен ефект.
Един от пироните на изложбата в зала "2019" е картина от хайвер на художника Георг Херолд, живял в Източна Германия.
В галерия "Капана" пък са представени най-големите имена на флуксус движението. Идеята на авторите е, че процесът е много по-важен от крайния резултат. Някои от работите са от материали, които се разграждат. Йозеф Бойс - емблематичен творец на флуксуса, е използвал кисело мляко и изпражнения от зайци.
"Пътуващата изложба показва как политиката стои от едната страна, а от другата е изкуството. Творците от Източна и Западна Германия са били в непрекъснат диалог помежду си", коментира Матиас Флюге.
Артистичният директор на фондация "Пловдив 2019" Светлана Куюмджиева подчерта, че експозицията е един от гвоздеите в програмата на Европейската столица на културата.
"Това е последната ни голяма изложба за годината. Радваме се да я представим в града, защото в нея са събрани автори на най-високо енциклопедично и музейно ниво. В Европа се показва за втори път. В края на м.г. е гостувала в Белград, а преди това е обикаляла в Азия, Латинска Америка и Русия", заяви Куюмджиева.
Най-четени
-
Защо тази пиеса и защо точно в България? Василев да има достойнството да си отиде далеч от Народния театър
Примабалерината и балетен педагог акад. Калина Богоева, която е признат авторитет в областта на класическия танц у нас, изрази пред "168 часа" недоволството си към поставянето на пиесата "Оръжията и
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса
-
Заради липсата на памет бяха грозните изблици пред Народния театър
Нашият проблем с паметта не е разрешен. Все още няма критична маса от обществото, която да има правилна и обективна оценка за това, което е било, и което е сега
-
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук, щеше да има много статуси, които гласят: „По турско време бяхме по-добре. Имаше сигурност, хлябът струваше само 2 гроша, децата ни се изучиха