Феноменално", "историческо", "непостижимо" – бяха само част от определенията, които прелитаха покрай ушите на красивата ни атлетка секунди след края на решаващото състезание. Самата тя сякаш беше глуха за похвалите, защото се ядосваше на слабия старт, който я лиши от по-предно класиране. "Можех да спечеля бронза", самообвиняваше се Ивет Лалова, докато наоколо състезателки, треньори и журналисти я тупаха по гърба, надпреварвайки се да засвидетелстват своето уважение.

Но такава си е нашата лекоатлетка. Винаги е искала да се изкачи поне още едно стъпало по-нагоре от вече достигнатото. Сякаш в душата й живее някакъв демон на успеха, който през всичките тези години не я оставяше на мира и постоянно й шепнеше в ухото: "Можеш повече, постарай се!". 99,99 процента от хората по тази земя биха заглушили гласа на досадното духче и биха се задоволили с това, което имат. Но не и Ивет. Тя преодоля

страхотни препятствия

по пътя си, възстанови се след изключително тежка контузия и не послуша съветниците, които я успокояваха, че е направила достатъчно за себе си и за България и е време да се откаже.

Непокорната Лалова се яви на своето седмо световно първенство на открито и за втори път в кариерата си достигна до финала в бягането на 200 метра. Дори и малките хлапета от затънтената китайска провинция научиха какво е направила българката. Медиите по цял свят отразиха успеха на 35-годишната спринтьорка, която стигна до финала в невероятната конкуренция на чернокожи пантери от цял свят, на които бягането им е в кръвта. На финала Ивет беше единствената бяла бегачка, което съвсем не е ново за нея. Тя е свикнала да тича рамо до рамо с чернокожи момичета, които са надарени от природата с всички необходими качества, за да бъдат

по-бързи от вятъра

Това постижение на софиянката всичко го знаеха, но на шампионата в Доха никой не вярваше, че има сили да се пребори за нещо повече от достойно представяне в предварителните серии. Специалистите просто не можеха да допуснат, че 35-годишна бяла жена има сили да оспори доминацията на чернокожите американки, британки и представителки на карибските държави. Ивет го направи и се класира за финала, където финишира седма. По стара традиция не беше доволна от себе си, защото е можела да бяга по-бързо, по-пламенно, та и по безумно, ако щете, само и само да е едно стъпало по-високо от очакването.

Големият въпрос, който си задаваха всички фенове на леката атлетика, е как е възможно бяла европейка на 35 да продължава да издържа на

смразяващата конкуренция

в спринта на 100 и 200 метра. Засега не се е намерил специалист, който да даде задоволителен отговор. Факт е, че Ивет не се слави с някаква изключителна физика, която да я отличава от другите българки. Тя разчита на нормално телосложение, а краката й по-скоро са подходящи за модно ревю, отколкото за жестоките натоварвания на пистата. Другите бързи като вятъра девойки във финала бяха далеч по-млади и с много по-изразени мускули. Българката толкова се отличаваше от останалите здравенячки на пистата, че едно популярно ямайско издание възкликна: "Тя е много бърза, но е още по-красива. Впечатлени сме!"

Липсата на каквито и да било особености във физиката на Ивет още повече заплитат казуса с нейните невероятни успехи. Още повече че тя

не бе пощадена

от контузии

в кариерата си, с което да се опитаме да обясним по някакъв начин професионалното й дълголетие. Най-лошото я връхлетя на 14 юни 2005 г. По време на загрявката за турнира "Акрополис" на олимпийския стадион с пълна сила Ивет помита един от бегачите на 800 метра. Вместо обаче да падне върху него, тя се опитва да спре.

Шпайкът остава забит, а камшичният удар на тренираните мускули троши бедрена кост на крака. Тази, която би трябвало да издържа натиск от няколкостотин тона. А сезонът е започнал толкова добре за спринтьорката. По-рано през годината тя става европейска шампионка на 200 м в зала с 22,91 с, което е нов национален рекорд. В началото на летния сезон печели турнира "Златният шпайк" в Острава с време 11,03 с, с които излиза на 2-ро място в годишната ранглиста. Малко по-късно

в живота й

влизат болката

и отчаянието,

а дори и най-големите оптимисти не вярват, че чудото е възможно.

Ивет е готова да се бори и се подлага на операция при д-р Лакис Николау, който й слага пирон в крака, но не се наема да сипе оптимистични прогнози.

"Ако трябва да бъдем честни, не давам сериозни надежди. Тя ще може да ходи. Ще тича, но съм сигурен, че няма да е толкова бързо. Защото е много трудно да се възстановиш от такава контузия. Но все пак всичко зависи от нея. Най-вече от главата й. Ако тя има нагласата да се върне, ще го направи. Това, което лекарите ще сторят за нея, няма да има нищо общо. Просто ако се възстанови психически, отново ще достигне добро ниво", заявява тогава докторът. А 11 години по-късно в интервю ще признае, че въобще не е вярвал във възможността Лалова да се върне на пистата и отново да побеждава.

"Обикновено в такива случаи

се молиш пациентът просто да проходи

Виждах в Ивет едно крехко момиче, което много трудно ще се възстанови след една от най-тежките травми, които бях виждал до този момент. Рентгеновите снимки бяха смразяващи. Едва ли някой може да ме обвини, че бях песимист. Но явно съм подценил вътрешната й сила. Ако я нямаше тази сила, Ивет също нямаше да бъде това, което е сега. Тайната на нейния успех се крие в характера, в силния дух, който не я изостави в нито един от тежките моменти", заяви през 2016 д-р Николау.

В думите му най-вероятно се крие разковничето за впечатляващото представяне на българската спринтьорка. Не физиката, а психиката е в основата на тази наистина феноменална спортна кариера. Лалова не плаче, не моли и не търси лесна развръзка. Често под своите снимки в инстаграм пише кратки, но мотивиращи послания към своите фенове. Повечето от тях най-общо гласят: "Аз никога не се предавам". Едва ли ще се намери човек на тази земя, който да оспори нейното верую.

Самата Ивет също има теория за своя успех, която би изненадала повечето специалисти. Тя е убедена, че възрастта й в момента в никакъв случай не е недостатък, а по-скоро оръжие в неравната й битка с младите звезди на световната лека атлетика.

"В моя случай ключът е във възрастта. Състезавам се от почти 20 години. Научих толкова много неща и имах възможност да подобря представянето си.

За мен възрастта

е само цифра,

стига да си здрав, да се чувстваш добре и да имаш този огън вътре в теб", заяви наскоро Ивет Лалова. Огънят очевидно гори по-силно от всякога и тя няма никакво намерение да спира. Най-малкото я очаква подобряването на нови рекорди и изписването на нови страници в историята на спорта.

Със звездното си представяне на шампионата на открито в Доха 35-годишната българка стана третата най-възрастна спринтьорка, участвала на световен финал, но първото място в тази класация не е чак толкова далеч. Рекордът се държи от 37-годишната ямайска състезателка Мерлин Ота, която съвсем спокойно може вече да се чувства застрашена след последните коментари на най-бързата бяла жена по темата.

"Не знам на колко още финали ще участвам. Човек не бива сам да си поставя граници. Сама градя съдбата си, а пътят към това минава през непрестанни опити да си най-добрата версия на самата себе си. Благодарение на всичките ми досегашни усилия може би

успях да опровергая един стереотип,

че кариерата на атлета има срок на годност и че ако си минал 27-28-29-30 години, значи няма да ти се получат нещата. Не е така. Споделих вече тайната - да търсиш винаги по-добра версия на себе си. Това означава да се грижиш за себе си, да опознаеш до максимум своето тяло, да работиш и върху мозъка си, върху мислите, мотивацията. Всеки аспект, върху който можеш да работиш и да го подобриш, винаги се отплаща", опитва се да обясни простичко атлетката как се роди феноменът "Ивет Лалова".

След участието на световното тя няма почти никакво време за почивка. Както винаги я очакват тренировки и след това още по-тежки тренировки. Голямата й цел е добро представяне на олимпиадата и още финали, с които да пренаписва собствената си и историята на световната лека атлетика.