Щастлив съм, че имам привилегията да премахна една историческа несправедливост. В същото време отдавам почит на един легендарен американски спортист", обръща се в типичния си помпозен стил Доналд Тръмп към присъстващите, докато подписва документа. С парафа си президентът на САЩ сякаш успява да развали проклятие, властвало над американския бокс повече от 100 години. През 1910 г. бели съдебни заседатели осъждат чернокожия боец Джак Джонсън на една година затвор само защото си е позволил да качи и повози в колата си бяло момиче.

Сега това изглежда като лоша шега, но тогава съществува достатъчно подходящ закон, с който да бъде натрит носът на "самозабравилия се негър". Голямото му провинение е лекотата, с която сломява съпротивата на белите си съперници. "Победите на този негър палят искрата на бунта", притесняват се белите господари. И наистина - след всеки триумф на Джонсън избухват минибунтове на различни места в САЩ. Неговите събратя се радват, че най-сетне черен американец бие безнаказано бял съгражданин. От своя страна расистки настроеното общество се страхува, че всяка победа на Джак Джонсън нанася непоправима щета върху догмата за превъзходството на белите. Легендарният боец трупа победа след победа, за да се окаже накрая зад решетките след скалъпено обвинение и манипулиран процес.

Несправедливото съдебно решение остава в сила повече от 100 години и сигурно щеше да отлежи във вечността, ако не беше нуждата на Силвестър Сталоун от история за филмиране.

Американският актьор и продуцент снима до втръсване продължения на "Роки", направи и нов "Рамбо", приспа публиката с "Непобедимите" 1, 2 и 3. Трябваше му ново вдъхновение. Сталоун се зарови в прашните архиви, за да извади любопитни факти за житието и битието на Джак Джонсън. Още навремето холивудската звезда разказваше, че случилото се с легендарния боксьор го е подтикнало да напише сценария за "Роки". Години по-късно Силвестър Сталоун решава, че е време да

разкаже на света

за чернокожия шампион,

който има нещастието да живее във времена на расови предразсъдъци.

Преди това обаче актьорът и продуцент много предвидливо включва Доналд Тръмп в своята кампания. В средата на миналата година американският президент помилва Джак Джонсън, а церемонията в Белия дом предизвика световния интерес към личността на боксовата легенда.

Сталоун е налял високооктаново гориво в двигателя на своя проект. И докато той събира екипа и търси подходящ артист за главната роля, е добре да се върнем назад в историята и да си спомним за непобедимия чернокож боец.

Джак Джонсън се ражда в семейството на бивши роби от Тексас през 1878 г. Налага му се да започне работа малко след като се научава да ходи. Занимава се с какво ли не, докато не влиза в боксовата зала. Първите му треньори усещат таланта, но се сблъскват с липсата на дисциплина. Намират се хора, които да вкарат младия Джак в правия път и да го научат, че в този спорт

само със сила не става, трябва и акъл

Наследникът на роби очевидно има силно желание да се измъкне от нищетата и тотално променя своето мислене. Много години по-късно ще го признаят за един от първите боксьори, които изграждат стратегия за всеки отделен мач. Джонсън проучва своите съперници, търси техните слабости и в същото време в залата тренира различни бойни комбинации, с които да преодолее съпротивата на врага.

Усилията му се отплащат и той трупа поредица от победи над много известни боксьори. Всичките до един са с тъмен цвят на кожата. По онова време белите се бият с бели, а черните с черни. Тексаският здравеняк получава възможност да се бие за титлата в тежка категория при цветнокожите на 3 февруари 1903 г. В зрелищен 20-рундов мач той надделява по точки над смятания за непобедим Денвър Ед Мартин. В следващите пет години Джак Джонсън ще прекърши съпротивата на всеки един съперник, който посмее да посегне на шампионския му пояс.

Доминацията му е толкова категорична, че големите акули в бизнеса виждат идеална възможност да спечелят много пари от евентуален сблъсък между шампиона на черните и този на белите.

Поне в началото подобен мач изглежда напълно невъзможен. Не за друго, а защото американските закони категорично го забраняват. "Няма проблем, ще ги закараме да се бият в друга държава", възкликва богаташът и любител на бокса Хюго Макинтош. Тази идея не изглежда чак толкова невероятна, при положение че световният шампион при белите е канадецът Томи Бърнс. Още повече че канадците се оказват далеч по-широкоскроени и се съгласяват да приемат на своя територия боксовия мач. Джак Джонсън с ентусиазъм приема идеята да смачка фасона на белия си съперник. Проблемът е, че Томи Бърнс в началото категорично отказва да вреди на имиджа си, участвайки в мач с

"един презрян негър"

Добре че парите са доказали своята сила да мотивират още от зората на човешката цивилизация. Бърнс решава да поиска 30 000 долара, което е космическа сума за времето си. Канадецът е убеден, че с високите си претенции ще откаже мениджърите и в същото време няма да го помислят за страхливец. За негова изненада Хуго Макинтош се съгласява да плати. Него не го вълнуват расовите предразсъдъци, а състоянието му е достатъчно голямо, за да си позволи лукса да организира първия по рода си мач между белия и черния шампион.

Боксовата среща е насрочена за 26 декември 1908 година и трябва да се проведе на новопостроен стадион край Сидни. Билетите за мача

са разпродадени като топъл хляб

Та кой би изпуснал подобно зрелище. Сблъсъкът от самото начало тръгва неравностойно. Джонсън от първата минута започва да обработва своя съперник и след първите пет рунда Бърнс вече кърви, а в погледа му се чете отчаяние. Но изпитанията за него тепърва предстоят. Любимецът на цветнокожата Америка сякаш нарочно не бърза да довърши белия си враг. След 12-ия рунд зрителите започват да свиркат и подвикват на съдията да спре това кръвопролитие, но мачът е прекратен чак в 14-ия рунд. Някогашните бели господари не могат да се примирят с победата на потомъка на родители роби. Политици призовават титлата да му бъде отнета и да получи доживотна забрана да се боксира. Неуморните копои на вестниците го преследват буквално на всяка крачка. Каквото и заглавие да извадят от него, то моментално привлича вниманието на настръхнала Америка. Авторитетният и тогава "Ню Йорк Таймс" пише по темата: "Ако черният печели, хиляди и хиляди негови невежи събратя погрешно ще разберат победите му като мотив да се обявят за равни с белите си съседи". Новият шампион не се уморява да повтаря, че не се притеснява от проявите на расизъм.

"Израснах в компанията на бели момчета и всичките до един бяха мои истински приятели. В родния ми град и бели, и черни се бореха с бедността и не се интересуваха от цвета на кожата", обича да повтаря Джонсън и сякаш с това си поведение още повече вбесява по-голямата част от американското общество. Хора с пари и власт дават мило и драго да се намери бял боксьор, който да

смачка фасона

на чернокожия шампион

През 1910 г. бившият непобедим шампион в тежка категория Джеймс Джефрис се връща от пенсия с думите: "Ще изляза на ринга с единствената цел да докажа, че белият човек е по-добър от този негър". Джефрис не се е бил повече от 6 години, през които се е захванал да отглежда люцерна. Само че не идеологията, а парите са мотивът да започне отново тренировки и да свали почти 40 килограма. Промоутъри му предлагат невероятните, немислимите за времето си 120 хил. долара, за да нахлузи отново ръкавиците.

Двамата се изправят един срещу друг на 4 юли 1910 г. на предварително изграден ринг в центъра на град Рино, щата Невада. По трибуните се настаняват 20 000 души, на които от съображения за сигурност е забранено да внасят каквито и да било оръжия. Пияни също не се допускат. Мачът приключва в 15-ия рунд, след като Джефрис два пъти рухва на земята и треньорът му хвърля кърпата, за да избави питомника си от сигурен нокаут.

"Дори и в най-добрите си години не бих могъл да го победя.

Той е

същински звяр

Дори и да можех да живея 1000 години, нямаше да стигна неговия талант", намира сили да признае непобеденият до този момент Джеймс Джефрис. Веднага след края на мача на много места в САЩ чернокожите празнуват. Стига се и до сблъсъци между бели и черни. По-късно се случва нещо много интересно. Големият шампион упорито отказва да се бие с други чернокожи по простата причина, че мачовете с белите му носят повече пари. "Джак се обърна срещу собствения си народ", възкликва един от обидените бойци.

Великият шампион най-накрая се съгласява да се боксира с представител на своята раса, но си избира доста приемлив съперник в лицето на Джим Джонсън. Боят между тях на 19 декември 1913 г. в Париж ще се запомни като първия мач за световната титла, в който и двамата претенденти са чернокожи. Самият сблъсък се оказва пълно разочарование и приключва с равенство в 10-ия рунд. Феновете са убедени, че

главните

действащи лица на

ринга симулират,

и крещят да им върнат парите. Запазилият титлата си американец се оправдава, че е влязъл в битката със счупена лява ръка и просто не е имал никакъв шанс да нокаутира своя противник. Любопитното е, че мачът Джонсън срещу Джонсън се играе, въпреки че по-именитият от двамата боксьори би трябвало да е в затвора. Почти година преди да се проведе боксовият сблъсък, големият шампион е осъден на 12 месеца затвор. Белите му врагове най-сетне са намерили начин да си отмъстят за всички унижения. Джонсън е подведен под съдебна отговорност по силата на закона "Ман", забраняващ превозване на жени от един щат в друг с "неморална" цел. В действителност шампионът пътува с бялата си приятелка, но в съда тя е обявена за проститутка. Красивата Люсил заявява под клетва, че ще се ожени за своя приятел и така го измъква от неприятната ситуация. Само няколко месеца по-късно друго бяло момиче свидетелства, че е пътувало в колата на Джонсън, и намеква, че продава тялото си за пари. Съдебните заседатели до един са бели и без много маене дават година и един ден затвор на подсъдимия. Междувременно той си плаща гаранцията и успява да избяга със своята Люсил във Франция, където се боксира и живее в изгнание близо 7 години.

Джонсън се завръща в САЩ на 20 юли 1920 г и веднага е командирован към затвора. Едногодишният престой не му прави толкова голямо впечатление. По това време той е богат и известен чове.

Пръска пари за уиски и пури, отваря и свой нощен клуб, който след три години продава на популярен американски гангстер. През леглото му минават бели красавици, което силно дразни дори представителите на собствената му раса.

68-годишният Джак Джонсън загива в автомобилна катастрофа на 10 юни 1946 г. Минути преди това изхвърча ядосан от закусвалня, в която отказват да го обслужат, и кара твърде безразсъдно. Погребват го до съпругата му Ета, а през 2005 г. върху гроба е поставен камък с надпис: "Джак Джонсън - първият черен световен шампион в тежка категория".