Участието на народа в правосъдието ще усили усещането за справедливост

Дълбокоуважаваната адвокатка Даниела Доковска онзиден публикува няколко точки, с които според нея се посяга на съдийската независимост с обществения натиск по предсрочното условно освобождаване на Джок Полфриймън. Според нея съдиите трябва да имат право да не бъдат оспорвани техните решения, а само да се изпълняват. Защото това е ключов момент във функционирането на демокрацията - независимостта на съда. Няма как да не обърна внимание на Доковска, защото фактът, че живея на свобода, го дължа на нейната юридическа експертиза.

Всъщото време мисля, че народът или прокуратурата има право да оспорва съдийски решения. Даването на изключителна недосегаемост срещу всякаква критика на определена категория хора рано или късно ще се изроди в диктатура. Дори това да са представителите на магистратурата, които по правило са образовани хора. Всъщност в българската правна доктрина е вкарано нещо дълбоко порочно - че право да са справедливи имат само специално образовани хора - юристи. А чувството за справедливост не е въпрос на ценз, а на съвест. То и сега съдията съди по съвест, по закон и по вътрешна убеденост. Но всъщност народът е практически изключен от раздаването на справедливост. Затова сега се получават такива колизии - народът масово не одобрява пускането на Полфриймън, защото това е очевидно несправедливо решение, независимо какво пише в закона и каква е съдийската съвест.

Ако в процеса народът е пряко представен чрез по-голямо значение на института на съдебния заседател, вероятно такива решения в разрез с морала, справедливостта и добрите нрави ще са по-малко. Това е важно и във връзка с местните избори, защото след като се изберат новите общински съветници, те от своя страна ще изберат и бъдещите съдебни заседатели, които трябва да са хора с чувство за справедливост и опит.

Оставям настрана въпроса, че в нашия процес ролята на съдебния заседател е до голяма степен декоративна, но има решения, при които заседателите гласуват различно от съдията. Всички добре образовани хора са гледали класическия филм “12 разгневени мъже” на режисьора Сидни Лумет. Или пък сериала “Бул”. Разбира се, да мечтаем за подобна на американската правораздавателна система е безсмислено занимание, защото това означава пълна промяна през нова конституция - нещо, което е по-скоро невъзможно. Но така или иначе, ако обикновени хора имат по-голямо значение при определянето на вината или поправянето, а съдията следи само законосъобразността на наказанието, със сигурност ще е по-добре. Затова дори и в българския вариант, ако се засили влиянието на съдебните заседатели, вероятно ще се подобри усещането за справедливост. По сега действащия НПК при обвинения, които предвиждат наказание повече от пет години лишаване от свобода, има един съдия и двама съдебни заседатели. Когато за престъплението се предвижда наказание не по-малко от петнадесет години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, съдиите са двама заедно с трима съдебни заседатели. Което е очевидно разумно.

Н

о при разглеждане на делата като въззивна инстанция съдът заседава в състав от трима съдии. Между другото първата инстанция отказва предсрочно условно освобождаване на Полфриймън, а втората го пусна.

За съжаление, трябва да констатираме, че съдиите у нас са увлечени в разни групи за влияние и след като народът не прие това решение и Сотир Цацаров опита да го промени, подеха отвратителната песен за нашите съдии и вашия главен прокурор. Това е профанизиране на правото.

С

веждането му до някакви групи е неприсъщо изобщо на идеята за справедливост. Всъщност фиксацията върху поста на главния прокурор и опитът да бъде на всяка цена бламиран Иван Гешев нанасят истинския удар върху българската демокрация. Демокрацията е преди всичко процедура. Гешев бе издигнат при пълно спазване на процедурата, която бе наложена от същите тези хора, които сега организират протестите срещу него. Здравият разум казва, че няма толкова важна личност или пост, която да е концентрация на всички зли помисли, както сега се изкарва. Но фиксацията върху един човек е удобна пропагандна матрица, която експлоатира човешката злоба и завист. Целта е някаква конкретна полза за група хора, но това не е борба за демокрация и справедливост. Да, Гешев е с бръсната глава и е завършил право в Симеоново, но това не го прави автоматично зъл и неспособен. Не знам как е сега, но имаше един период от около 10 години, през които в Симеоново се учеше право както в Софийския университет, от същите преподаватели и по същите програми. Това се случи в края на 80-те, когато много завършили по-рано института на МВР поискаха да работят като юристи извън следствието и липсата на пълноценна диплома им пречеше, трябваше да се явяват на приравнителни изпити.

Затова в този период нивото на преподаване и програмите се изравниха със СУ. А относно бръснатата глава - хиляди оплешивяващи мъже прикриват алопецията си по този начин и никой не ги дискриминира. Това да са му кусурите на бъдещия главен прокурор. Но демонизирането му очевидно има друга цел - да бъде наказан за това, че си е вършил работата досега. А митологията, че главният прокурор нарежда на прокурорите какво да правят е неясно защо измислена и показва непознаване на българското държавно устройство. Прокурорите са магистрати, т.е. съдии и те нямат началници. Техните решения по същия начин са съобразени с тяхната съвест, закон и вътрешна убеденост. Кандидатът за главен прокурор може да бъде критикуван за прическа и това не е натиск, а съдията, който опрости половината наказание на доказан убиец, не може да бъде критикуван. Това решение не е по същността на деянието, както сега се опитват да внушат защитниците на Полфрийман, като разпространяват фалшифициран запис от охранителни камери. Това решение е по въпроса превъзпитан ли е вече Полфрийман и то очевидно не е доказано и аз още очаквам Калин Калпакчиев да разясни откъде се е появила неговата вътрешна убеденост.