Сръбската легенда навремето спечели олимпийска титла, а вече на капитанския мостик пожъна бляскави успехи навсякъде, откъдето мина

Френските фенове разграбиха билетите много преди началото на събитието. Наперените "петли" бяха абсолютно убедени, че техните любимци ще се класират за финала на европейското първенство по волейбол. Тимът изглеждаше перфектно подготвен, програмата - благосклонна, а у дома и стените помагат.

Поне така смятаха всички ангажирани с френската кауза, докато не дойде мачът със сърбите. Тях не ги брояха за голям фаворит и франсетата бяха убедени, че добре смазаната машина ще мине като валяк през непредвидимите балканци.

Развръзката на тази история е добре известна. "Плавите" разплакаха цяла Франция след драматичен успех 3:2 на полуфинала. Домакините не можеха да повярват, че мечтата им е била отнета и ще трябва да гледат финал между Сърбия и Словения. На всичкото отгоре решителният мач не предложи някаква особена емоция. Сърбите загубиха първия гейм, но бяха безпощадни в следващите 3. Така осем години по-късно западните ни съседи

отново се качиха

на европейския връх.

А главната заслуга за невероятния успех задължително трябва да бъде присъдена на треньора Слободан Ковач.

За югославската легенда няма да е пресилено да се каже, че превръща в злато всичко, до което се докосне във волейбола. Сензационното в случая е, че той пое "плавите" само месец преди да започне европейското. И не става дума за някаква плавна смяна, при която двама именити специалисти се сменят на поста на добре сглобена и действаща машина. При предишния треньор Никола Гърбич сръбският тим се сгромоляса в Лигата на нациите, а след това загуби с 0:3 от Италия решителната олимпийска квалификация. Нямаше как Гърбич да запази поста си, а феновете не очакваха нещо по-специално от своите любимци на европейското.

Новият тренер не се поддаде на всеобщото униние и за някакви си 4 седмици успя да накара играчите да повярват, че чудото е възможно. Слободан Ковач направи малко промени в състава, на който разчиташе предишният наставник. Първата му задача беше да повика на помощ любимеца си Неманя Петрич и да го направи капитан на отбора. Посрещачът напълно оправда доверието, демонстрирайки железни нерви в най-напечените моменти на европейското. Той и останалите сръбски национали още не могат да обяснят каква точно магия им приложи Ковач, за да загърбят скорошните неуспехи и да триумфират на първенството, без да допуснат нито една загуба.

"Не смятам, че съм направил нещо чак толкова специално. Опитах се да им припомня, че са длъжни да умрат един за друг на игрището. Успешният отбор е сплотеният отбор. Едно време като играч и сега като треньор съм полагал максимални усилия да

загърбя

егото си

и да накарам другите около мен да направят същото", опита се да скромничи след сензационния успех Слободан Ковач. Треньорът си призна, че добре е осъзнавал каква риск поема, захващайки се с отбора броени дни преди началото на толкова престижно състезание.

"Със сигурност аз щях да поема вината, ако се бяхме провалили на европейското. Не ми е в стила да бягам от предизвикателствата, а и знаех, че разполагаме с уникални волейболисти. Затова се насочих към промяна на мисленето, те волейбола си го знаят", разказва още опитният лидер.

Сегашните му успехи са поредният бляскав епизод във впечатляващата му кариера. Слободан се радва на изключителни моменти и докато е състезател. Има честта да бъде част от великия сръбски отбор, който спечели олимпийско злато на игрите в Сидни през 2000 г. 4 години по-рано остава "само" със сребърен медал от олимпиадата в Атланта. Печели сребро и бронз от континенталните първенства съответно през 1995 и 1997 г. Не са малко и успехите с клубния му тим "Войводина".

По-интересното е, че Ковач е от малцината успешни спортисти, които след това постигат успехи и като треньори. След като приключва като състезател, той поема сръбския "Раднички", с който печели шампионската титла през 2009 и 2010 г. След това вдига на крака и италианския "Перуджа", но прави впечатление на волейболния свят с работата си в иранския национален отбор. До неговото идване

азиатците са изпаднали в

десета глуха.

Сръбският специалист обаче променя тотално манталитета на местните звезди, които по-късно стигат до 4-то място в Световната лига и играят като равен с равен с топотборите в световния волейбол.

Следващата спирка на Слободан Ковач е словенският национален отбор по волейбол. Повечето специалисти са убедени, че словенците стигнаха до финал именно благодарение на всичко научено при Ковач. В началото на годината той доста

изненадващо се разделя с тима

и е сред фаворитите за селекционер на Русия. Там си вземат друг специалист и така се открива възможност за Ковач да поеме Сърбия. Сега всички заинтересувани се радват на това добро стечение на обстоятелствата. А Слободан отказва да се поддаде на звездоманията.

"Тепърва ме чака работа. Лесно е да спечелиш, но много по-трудно е да затвърдиш успеха. Не си правя прекалено амбициозни планове. Вървя стъпка по стъпка към осъществяването на целите, които съм поставил пред себе си и пред отбора. Сега обаче е време да се порадваме", отсича Слободан Ковач.