Помните ли му онзи гол, в който посрещна топката с коляно, извъртя се по невъзможен начин и със задна ножица я забоде под гредата. В случай че сте имали нещастието да го пропуснете, моментално потърсете в интернет. Не сте изживели футболния си живот, ако сте подминали този миг на съвършенство, тази кулминация на всичко най-красиво и романтично в най-популярния спорт.

Или пък онзи крясък на английския коментатор: "страхотно отиграване, брилянтно!" секунди след финта на българския футболист до аутлинията. И до днес най-видните капацитети на физиката и механиката се чудят как точно се случиха всички движения преди топката да попадне в Кристиано Роналдо и той да отбележи на празна врата.

Да, всички тези гениални изпълнения се раждаха във въображението на Димитър Бербатов. А Бог и природата го бяха дарили с достатъчно капацитет да ги пресъздаде с двата си крака.

И точно заради това по пътя си от Благоевград през София та до Манчестър навсякъде караше феновете да се прекланят пред неговото майсторство. Същите тези фенове, които в мигове на несполука за любимия клуб го ненавиждаха заради навика му да се разхожда бавно по терена, с наведена глава, сякаш нищо на този свят не го вълнува. И в следващия момент топката най-сетне идва при него, той сякаш се преражда и за секунди сътворява голова асистенция или зрелищно попадение. Такъв си беше Димитър Бербатов - футболист с няколко лица. Ту отчайващо флегматичен, ту влудяващо брилянтен. И в живота беше така. С приятелите си Митко винаги е бил безупречен, но враговете и болшинството от журналистите се сблъскваха с мълчание, а понякога и с гневна жлъч.

Бербатов обаче може да е какъвто си поиска в живота, а на терена наистина беше изключителен. Опитайте се да си представите кога пак български нападател ще играе в "Манчестър Юнайтед" и ще си отговорите на въпроса колко точно беше успешен роденият в Благоевград голаджия. Не че нямаше остри камъни по пътя му към славата и богатството. Житието и битието бяха не по-малко вълнуващи от финтовете и головете му.

Един от най-великите български нападатели за всички времена имаше късмета или лошия шанс да преживее прехода от комунизъм към демокрация, който процес неминуемо засегна значително и българския футбол. За тези мигове си спомни Бербатов пред английски журналист в средата на миналата година.

"Още от дете мечтаех за големия футбол. Но в началото изглеждаше напълно невъзможно да ми се случи. Нали израснах в комунизъм. Родителите ми се редяха с часове да си купят хляб. Включваха ни и двамата с брат ми, но го превръщаха в игра, за да не осъзнаем наистина какво се случва. Първо отиваше баща ми да чака един час, после майка ми, а след това аз и брат ми заставахме на опашката. Ако изпуснех реда си, някой друг го заемаше и можеше да се случи така, че да няма какво да се яде", сподели Бербатов пред официалния сайт на "Юнайтед", когато го потърсиха по случай 10-годишнината му от трансфера в английския гранд.

По този повод англичаните с огромен интерес прочетоха и спомените на Бербо за пристигането му в София, където трябва да се подготви за големия футбол. В тези най-бедни години младокът живее с няколко момчета в една стая и се изхранва благодарение на бурканите, пратени от мама и тате.

"Понякога се налагаше всички да се съберем и да извадим всичко на масата. Хранехме се с остатъци. Но именно тези трудности и сплотеност ни помогнаха да успеем във футбола, а мен лично ме научиха да не бягам от трудностите.

Знам, че трябва да е трудно, за да се получи. На това се опитвам да науча дъщерите си и дано се справя и в тази си мисия", казва звездата на българския футбол.

Години наред за него се разказваше как навремето е отвлечен от яки момчета, които искат да го имат в отбора си на всяка цена. Мнозина се съмняваха в достоверността на историята, но накрая самият Бербатов си го призна. И то пак пред английско издание. Но какво точно се случва? Годината е 1999, а футболът е заклещен в задушаващата хватка на бившите борци. По това време Митко вече е със статут на млада звезда в ЦСКА. Една сутрин му съобщават, че група приятели го очакват в столично заведение. Когато пристига обаче, Митко е посрещнат от трима здравеняци, от които разбира, че от утре сменя отбора и ще получи много пари за това малко "неудобство".

Стреснатият младок звъни на майка си, а тя от своя страна на мъжа си и на всички, които могат да помогнат. Таткото пристига навреме в заведението и прибира сина си, без да се обяснява с мутрите. Впоследствие ще се разбере, че те са пратени от боса на "Левски" (Кюстендил) Георги Илиев. Тогавашният собственик на ЦСКА Илия Павлов на свой ред научава какво се е случило и звъни на Илиев, за да се разберат двамата и да няма повече подобни опити за отвличане. Впоследствие и двамата ще бъдат покосени от снайперистки куршум.

"Такива бяха времената. Беше ужасно изпитание", признава пред в. "Таймс" Бербо и с това приключва темата веднъж завинаги. След този случай за него предстоят далеч по-добри времена. През 2001 г. е продаден на "Байер" (Леверкузен), където му отварят вратите за големия футбол. В Германия Бербо става част от една добре смазана машина и най-сетне получава възможност да доразвие невероятните си футболни качества. А после идва и офертата от Манчестър.

До последно Бербо, близките му и българските фенове не могат да повярват, че подобен трансфер наистина е възможен. Нападателят си мисли, че това е шега или хубав сън, от който ей сега ще се събуди. Но няма шега. Личният мениджър на Бербатов купува билети и двамата отлитат за Манчестър.

"Този ден беше една лудост. Няма да го забравя. Цял ден притеснения и очаквания, а след това стоях в колата до Алекс Фъргюсън. Гледах го с почит и се чудя какво да му кажа, дали аз трябва да започна разговора. Накрая изтърсих нещо от рода на: "Как сте? Как е времето навън?", върна се към хубавите си спомени Митко Бербатов.

Съвсем очаквано на него не му е по-лесно на първите тренировки в клубната база в Манчестър. Наоколо се мотаят все големи звезди, а според собствените признания на Бербо той винаги е бил по-срамежлив и трудно създава контакти. И все пак с времето се отпуска дотолкова, че да заблести в състав, който притежава звезди от ранга на Уейн Рууни и Кристиано Роналдо.

"Гледах Гигси (Райън Гигс бел.ред. ), който се грижеше изключително добре за себе си, а беше в края на 30-те си години. И игра може би до 40? Или повече? Гледам го и си казвам:

"ОК, Бербо, можем ли да го направим и ние? Поне се опитай, гледай го какво прави, учи се", разкрива формулата на собствения си успех вече пенсионираният футболист.

Уроците явно дават резултат, след като Бербатов успя да стане голмайстор на английската Висша лига. Със сигурност феновете на "Юнайтед" помнят неговите заслуги, въпреки че раздялата между клуба и играча не беше особено приятелска.

В следващите си предизвикателства Бербо се представяше с променлив успех, а индийската му авантюра си беше чист провал. И ето че дойде време да каже "стига" и да се запита: а сега накъде?

Почти сигурно е, че бившата футболна звезда има правилните отговори на този въпрос. На родна земя Бербатов продължава да развива своята фондация, която със сигурност не генерира приходи. Напротив, чрез нея бившата футболна звезда харчи от собствените си милиони, за да помага в развитието на талантливи деца.

Митко се включи с лични средства и в интересен проект за изграждането на интернет платформа, която да помага на млади таланти от целия свят да рекламират качествата си пред платежоспособните клубове. Поне засега не се е чуло за други сериозни инвестиции на бившия национал, който взе дипломата по "спортен мениджмънт" от НСА.

Със сигурност много хора очакват следващите действия на Димитър Бербатов. Още повече че преди време той заяви пред цяла България: "Един ден мога да се върна и да оправя футбола".

Подобна заявка, излязла от устата на толкова успешен спортист, направо си звучи страшничко за сегашните хора по върховете на футболната ни власт. А и да си кажем честно - всяка подобна експертна помощ е добре дошла в тези иначе тежки времена за националния отбор и за голяма част от участниците в първенството.