Le Roi est mort, vive le Roi! (френски, "Кралят е мъртъв, да живее кралят!") -

на 19 септемри 2019 г., точно девет години след хеттрика си за "Манчестър Юнайтед" срещу "Ливърпул", Димитър Бербатов (DB9) написа: Спирам с АКТИВНАТА си футболна кариера! Една част от мен умря. Все пак, това не е Краят, защото ще остана в играта по един или друг начин."

Качил се на

футболната Ла Скала

– "Манчестър Юнайтед", – на 13 май 2010 г. в София Димитър Бербатов бе принуден да се оправдава пред някои журналисти, че е постигнал успехите си с много талант и много труд, с уважение към треньори и публика. И справедливото учудване на Бербатов, че повечето журналисти го питат "ще напуснеш ли "Манчестър Юнайтед", а не изразяват пожелания за успех в следващия сезон в "Манчестър Юнайтед". "Защо е целият негативизъм? Вие сте ми сънародници бе, хора. Аз, като си тръгна, щастливи ли ще ви направя?"

Напомни ми за думите, изречени с откровена тъга преди години от Гена Димитрова – prima donna assoluta: "Правих с Павароти Джоконда. На шансове в живота не съм по-долу от него, но той има по-голяма реклама, неговата кариера беше устроена, грижена кариера, докато моята я констатирам като една негрижена. Като една градина. Просто

един

богат глас,

посяваш, работиш, но не правиш реклама. Отиваш, обираш плодовете, но идват другите, купуват от моите плодове, но реклама – не, аз се състезавах само с таланта си. Нация, която не подкрепя талантите си, е престъпница."

Не разбирам защо позволяваме такава обида да влиза и в душата на Димитър Бербатов. Как тогава той да не постави диагнозата на нашето общество и държава: Не бих работил в България нито като треньор, нито като директор. Бъдещето ми е свързано с Англия."

Ето една съществена част от профила на този талантлив и

човеколюбив

българин,

който "превръща мечтата си във факт – най-сладкият блян на труда" (Робърт Фрост). През 1917 г. американските лекари Уилям Мейо-младши и Чарлз Мейо дават два милиона долара за основаването на Медицински факултет в Университета на Минеаполис и Сейнт Пол в щата Минесота.

Тогава те изричат алтруистичното си послание: "Ние превръщаме мечтите си в действие - парите, които събрахме от пациентите ни, сега ги връщаме в университетската болница."

Повече

от 10 години

чрез Фондацията си такива думи изрича и Димитър Бербатов: "Има много талантливи деца в България. Аз съм бил от тези деца едно време, вижте докъде стигнах.

И то с помощта на доста хора. Сега връщам тази помощ, която аз съм получил. И го правя с удоволствие. Опитвам се да помагам по начин, по който се чувствам отговорен." ПО МОЯ НАЧИН - заглавието на автобиографичната му книга.

Във вертикала на милионната си еволюция човекът (Homo) е преминал през Homo еrectus – изправеният човек, Homo habilis – сръчният човек, Homo ergaster – работещият човек... И Homo Berbatov, събрал в едно Homo ludens – играещият човек, Homo sаpiens – мъдрият човек, Homo empathicus – съпричастният човек.

История, напомняща песента "По моя начин" (My way) на Франк Синатра:

"Направих каквото трябваше да правя. И го направих по моя начин" (I did what I had to do. And did it my way). И био

хронологията

на играта,

представена от румънският поет Лучиан Блага (1895–1961):

Детето се смее: Играта е моята мъдрост и моята любов.

Младият човек казва: Любовта е моята мъдрост и моята игра.

Старият човек прошепва: Мъдростта е моята любов и моята игра.

Прочетете още веднъж ПО МОЯ НАЧИН на Бербатов и ще се убедите, че този млад българин прошепва: Мъдростта е моята любов и моята игра.