"Музикантите засвириха „Интернационалът... На масата, до гарафата и микрофона, качиха едно момиченце-пионерка.

— Хайде, момиченце — рече весело началникът на строежа, — кажи ни какво мислиш ти за Източната магистрала?

Нямаше да бъде чудно, ако момиченцето тупнеше изведнъж с крак и започнеше: „Другари! Позволете ми да направя равносметка на онези достижения, кои…“ — и така нататък, защото у нас се срещат примерни деца, които с печална старателност произнасят двучасови речи. Обаче пионерката от Гремяшчий ключ веднага улови със своите слаби ръчички бика за рогата и с тънък смешен глас извика:

— Да живее петилетката!" (Из "Златния телец")

Днес, почти сто години по-късно, комедията се повтаря с тази разлика, че в онези години пионерчето само развеселява строителите на съветската магистрала, а днес водещи политици и умници от всички страни кимат с глава, аплодират и целуват ръка на едно дете, което се нуждае преди всичко от лечение и грижи и най-малко да бъде слушано като месия. Лицемерието и безпомощността на либерализма се издигат уверено към своя връх!