Покрай приказките около 9 септември и руските шпиони в България неминуемо ще се отвори темата и за Паметника на Съветската армия в София.

Смятам, че този паметник тутакси трябва да бъде демонтиран - фигурите да се приберат в Музея на тоталитарното изкуство, а огромният обелиск просто да го няма. На негово място да се вдигне скромна черква в памет на всички загинали военнослужещи от антихитлеристката коалиция.

Защо? Защото в този си вид Паметникът на Съветската армия не е войнишки паметник, а символ на съветската окупация. Продължаващото му присъствие в центъра на София има за цел да показва кой се разпорежда в татковината ни, а не запазване исторически спомен.

Тъй като поругаването на войнишки паметници е вид мародерство, смятам, че като се замени с мемориален храм, няма да е грях. Тоест да се извади имперското високомерие от паметника, но същевременно да се запази паметта на загиналите съветски войници, както и да се почетат всички жертви от антихитлеристката коалиция - руснаци, украинци, британци, американци, арменци, азербайджанци, поляци, чехи, словаци, сърби, гърци, непалци, новозеландци, австралийци и, разбира се, българи. Защото, колкото и да не харесваме Путин и Сталин, свободата и благоденствието, на което се наслаждаваме в Европейския съюз, ги дължим на онези войници. Без значение, че съветските жертви на наша територия са единици, и то главно в резултат на отравяне с метанол.

За утеха на товарищите русофили ще остане самодържецът, който се блещи срещу Народното събрание, но този размахан шпагин над цяла София е твърде дразнещ. Той боде очите на софиянци и гостите на столицата (като мен) от десетилетия.

Разбира се, всякакви идеи да се запази постаментът и да се замени фигурата с нещо друго са по-близо до мародерството от това, за което сега пиша. Замяната с православна черква е уважителна към наследниците на загиналите и нямаме основание да се опасяваме от евентуални “зелени човечета”, които да ни “освобождават” пак. Поне няма да има пряк повод, въпреки че никога не се знае, както се разбира от докладната записка до Кремъл, която бе разпространена миналата седмица.

Иначе изложбата, организирана от Москва миналата седмица, показва, че имперските амбиции не са изчезнали и трябва да се пазим. 9 септември е насилствена промяна на конституционния ред в България с помощта на Съветската армия. По същество си е окупация с инсталиране на марионетен режим и по това спор няма. Да, наистина походът на Трети украински фронт към България може би нямаше да се случи, ако не се бе наложило Червената армия да воюва с хитлеристите. Но едното е благородна кауза, а другото - износ на революция, и ми се вижда глупаво от страна на Кремъл да подчертават този исторически епизод днес и така да възбуждат антируски настроения и там, където ги няма. Но това е проблем на Кремъл.

Впрочем трябва да отбележим, че в днешния Европейски съюз след Брекзит няма да има нито една водеща страна-победителка във Втората световна война, и ЕС много заприличва на Das Vierte Reich. Но това не променя въпроса с премахването на този империалистически монумент.

Както паралелите с Паметника на Червената армия във Виена също не са много удачни. Австрия също е окупирана, макар на нея да е отредена друга роля - своеобразен троянски кон, пълен със съветски капитали, в западния свят.

Май наистина дойде времето да премахнем паметника на съветската окупация. И не разбирам защо това се възприема като антируски акт. Съветската империя е била ръководена последователно от татарин, грузинец, украинец, молдованин, а етнически руснак (Михаил Сергеевич) я ликвидира.

Без да имам претенциите да съм някакъв кремълолог, ако през 1985 г. над Горбачов бе надделял Григорий Романов в борбите за власт след смъртта на Константин Черненко, не съм сигурен дали Съветският съюз нямаше още да съществува.

Михаил Сергеевич Горбачов е избран за генерален секретар на КПСС през април 1985 г. След смъртта на предходника му Константин Черненко, борбата е между Михаил Горбачов, Гайдар Алиев (първи секретар на Азербайджанската съветска република) и Григорий Романов. Алиев беше отговорник по завършването на Байкало-Амурската жп магистрала и имаше силни позиции в СССР. Григорий Романов е партиен шеф в Ленинград, останал в паметта на хората с добрите доходи, които получавали ленинградчани през седемдесетте. Той бил набелязан за наследник от самия Брежнев още приживе, но след като извадил от Ермитажа сервиз на Екатерина Велика за сватбата на дъщеря си, Романов загубил позиции. Горбачов бе издигнат от дългогодишния министър на външните работи на СССР Андрей Громико. Впоследствие Горбачов започва перестройката и ликвидира съветската империя.

От "24 часа"