Преди 11 години, горе-долу по същото време, Григор Димитров стана първият български тенисист, който спечели юношески турнир от “Големият шлем”. Първо “Уимбълдън”, а през септември - и US Open.

Моята лична история с Григор Димитров датира горе-долу от същото време. Всъщност малко по-късно - през януари 2009 г. бях включен в журито на фондация “Димитър Бербатов”, а Гришо беше един от първите лауреати. Преди три дни пък стана единственият тенисист, роден след 1990 г., който е бил полуфиналист в три различни турнира от “Големият шлем”. При това го направи с победа над може би най-великия тенисист за всички времена - Роджър Федерер.

Затова е хубаво да се припомни, че българите не си ценят много идолите. Както беше с Димитър Бербатов, с Христо Стоичков. Сега е същото с Григор Димитров.

Непрекъснато го обвиняват, че психиката му е слаба, че не се хвърля достатъчно срещу по-слаби тенисисти… И най-вече, че не играе за България, което е доста смешно. Всеки път, когато се появи на екрана на телевизорите - и в турнирите от “Големият шлем”, и в останалите, срещу името му пише България и излиза родният трибагреник. Сега новата дъвка на хейтърите е, че имал късмет.

Единият от съперниците му - Борна Чорич, се отказал заради контузия, другите не били от неговата класа… Но самият факт, че той стигна до полуфинал в трети различен турнир от “Големият шлем”, че го направи - повтарям, с победа над най-великия за всички времена, показва колко безпочвени са тези коментари.

И ако има нещо, което наистина не мога да простя на Григор Димитров, в рамките на шегата, разбира се, е, че това, което прави сега, не го направи миналата година. Защото бях в Ню Йорк и гледах на живо полуфиналите на US Open…