През незабравимата 1968 г. ставаме втори на олимпийския футболен турнир, бием Холандия и правим равен с англичаните на митичния им стадион

Сега българският футбол е ранен, унизен и натикан в най-тъмното кьоше на Стария континент. Някога е било различно. Най-популярният спорт у нас се е радвал на уважение и просперитет, а главните действащи лица са събуждали възхищението на феновете по целия свят.

Българският национален отбор излиза срещу Англия на може би най-известния стадион в света "Уембли". Сблъсъкът на свещената трева е добър повод да си спомним за някои от тези герои, които преди десетилетия печелят сърцата на целия български народ с бляскавите си прояви на терена и изрядното си поведение извън него.

Време е да си спомним за онзи приятелски мач между България и Англия на "Уембли" през 1968 г., по време на който блясват звездите на Георги Аспарухов-Гунди и вратаря Симеон Симеонов. Легендата на "Левски" отбелязва гол, който принуждава гордите британци да се преклонят пред

величественото изпълнение.

Мони Симеонов от своя страна прави спасявания, за които британските издания говорят седмици наред и принуждават великият им нападател Боби Чарлтън също да признае, че друг път не се е изправял срещу толкова силен вратар. Мачът, игран на 11 декември, е украшение на една изключително силна година за българския национален отбор, който бие силни съперници и заради слънчасал рефер губи финала на олимпийския турнир по футбол.

Нека се върнем към случилото се на "Уембли". Местните медии са убедени, че техният тим ще сдъвче и изплюе гостуващия отбор, тъй като поне на хартия разликата в класите е от земята до небето. Играчите на "Трите лъва" излизат

със самочувствието на световни шампиони.

Две години по-рано англичаните печелят на домашната сцена единствената си до този момент световна титла, а срещу българите излизат три от големите звезди на Мондиал'66 - Боби Мур, Джеф Хърст и носителят на "Златната топка" Боби Чарлтън. Големи имена, които обаче едва ли имат представа с кого точно си имат работа. Защото българският тим също е пълен с изключителни футболисти.

На вратата, както вече стана дума, е опитният Мони Симеонов. Пред него в защитата действат Пешев, Гаганелов, Жечев и Иван Димитров. В центъра са Пенев и Якимов, а по крилата налитат Дерменджиев и Попов. Между тях е Христо Бонев, а пред него Георги Аспарухов. Английските фенове очакват зрелищен разгром, но мачът тръгва в съвсем друга посока.

В 32-ата минута англичаните опитват поредната многоходова комбинация през центъра, но Иван Димитров пресича опит за двойно подаване и изритва топката силно напред. Тя лети право към Гунди, който единствен от българския тим се намира около центъра на терена.

Нападателят ни се преборва с прекия си пазач, след това повежда елегантно топката с глава, надбягва друг английски защитник, нахлува в наказателното поле и с левия крак я праща в обратния ъгъл на дебютанта на английската врата Гордън Уест.

Публиката на стадиона се умълчава, а англичаните реагират като ужилени. 4 минути по-късно домакините изравняват след страхотно меле в наказателното ни поле. Оттук-нататък на сцената изгрява звездата на вратаря ни Мони Симеонов.

Лъвовете налитат като

озверели, но стражът ни не се огъва.

Един от най-добрите английски нападатели за всички времена Боби Чарлтън пробва какви ли не трикове, но не успява да пробие укреплението на Симеонов. По този повод в-к "Сън" пише: "Едва ли друг път сме виждали по-могъщи, остри и точни удари на Чарлтън, които ще затруднят всеки 999 от 1000 вратари. Симеонов беше този един на хиляда, ако не и на един милион."

Мачът завършва 1:1, а по традиция надменните островитяни се скъсват да хвалят българския отбор. Съвсем естествено фокусът пада върху великия гол на Гунди, който тръгва от центъра, за да накаже вратаря Уест. Треньорът на англичаните сър Алф Рамзи, който иначе е скъперник откъм изявления, заявява: "Аспарухов направи нещо от нищото. Това бе един специален гол". Много по-щедри откъм суперлативи са английските вестници, които отделят по няколко страници за репортажа от мача и за геройството на Гунди.

"Един гол, който заслужава да влезе в галерията на най-големите моменти на "Уембли", бе вкаран от любимото момче на България - Аспарухов. Това бе изпълнение на играч, който струва поне 250 000 лири на днешния футболен пазар. Толкова се котират само двама-трима на Острова. Не е срамно да признаем, че с Аспарухов ние можем да сравняваме само Боби Чарлтън", пише "Дейли Експрес". По-късно попадението на Георги Аспарухов е включено в книгата "Зад Желязната завеса: Футболът в Източна Европа" на британския автор Джонатан Уилсън.

Домакините не забравят и геройството на българския вратар. В материала си за мача в. Сън пише, че Боби Чарлтън задължително трябва да отдели достатъчно внимание на вратаря Симеонов, когато седне да пише историята на живота си и стигне до момента, когато се е почувствал напълно сразен от врага.

"Вратарят и останалите български играчи бяха

истински

артисти на терена.

В нито един момент не загубиха самообладание и играеха като равни със световните шампиони”, пишат още изданията на Острова.

"Всеки от българите беше поотделно майстор", отсича "Гардиън". Любопитното е, че равенството на "Уембли" не предизвиква чак такъв отзвук в българската преса. Нашите вестници се обединяват около тезата, че това е бил един добър мач за българския национален отбор. Все пак момчетата на треньора Стефан Божков са посрещнати изключително радушно на летище "София", а феновете не спират да говорят за

гола на Гунди и блестящата игра на останалите национали.

Така подобаващо приключва една от най-силните години за националния отбор. Преди мача на "Уембли" на държавния тим му се случват куп други интересни неща. Да припомним, че това е годината, в която "лъвовете" се нареждат сред осемте най-добри отбора на Стария континент. На европейското първенство стигаме до четвъртфинал с Италия и на 6 април пред 70 000 зрители на ст. "Васил Левски" бием "Скуадра адзура" с 3:2. Италианците все пак взимат своето, побеждавайки с 2:0 на реванша, а впоследствие стават и европейски шампиони. В крайното класиране България се нарежда на пето място, което постижение на европейската сцена си остава ненадминато и до днес.

По-късно през годината националният отбор се готви за олимпийските игри в Мексико, но има и важни световни квалификации. В крайна сметка е решено за страната на ацтеките да замине "Б" отборът, който е подсилен с няколко "стари кучета", докато повечето титуляри остават в София, за да се готвят за важната квалификация с Холандия. Нарочените за резерви на големите звезди стигат до финала на олимпиадата, където повеждат на Унгария с гол на Меци Веселинов, а след това ритуално са съсечени от главния съдия Диего де Лео. В предишен брой на "168 часа" сме ви разказвали за безчинствата на мексиканеца. Де Лео първо гони голмайстора Веселинов, без последният да е сторил нищо нередно. След това праща под душовете Кирил Ивков, който също е невинен.

Нашите

побесняват

и в разгара на скандала съдията гони и Начко Михайлов. Унгарците набързо помитат оцелелите осем българи и триумфират с 4:1.

Ден след драматичния олимпийски финал титулярите на държавния тим надвиват великия отбор на Холандия с 2:0, а после идва и престижното равенство на "Уембли".

Любопитното е, че колкото е успешна за националния отбор 1968 г., толкова тя е черна за клубния ни футбол. Жребият за европейските клубни турнири отрежда "Левски" да се изправи срещу италианския гранд "Милан" в Купата на европейските шампиони. Носителят на Купата на Съветската армия "Спартак" (София) ще играе с "Бордо". Жребият е хвърлен, но през август избухва Пражката пролет, а България взима дейно участие в операция "Дунав" по потушаването й. Западът не оказва никаква подкрепа на чехословаците заради страха от Трета световна война. УЕФА обаче реагира и в последния ден на август свиква извънредно заседание, на което тегленият жребий е анулиран и е решено клубовете от страните, взели участие във военната агресия, да играят само срещу съперници от социалистическия лагер. Така на "Левски" е отредено да играе с унгарския първенец "Ференцварош", а софийският "Спартак" е разпределен да играе с полския "Гурник" (Забже).

По заповед на Москва

социалистическите събратя изтеглят отборите си от турнира. На европейската сцена остават "Ботев" (Пловдив) и "Славия", които участват в Купата на УЕФА, който по това време все още не е под юрисдикцията на УЕФА.

Така славният тим на "Левски", в който блестят Георги Аспарухов-Гунди, Георги Соколов, Христо Илиев, Александър Костов, Бисер Михайлов, Иван Вуцов, Кирил Ивков, Стефан Аладжов и др., е спрян от шанса да се изправи срещу италианския гранд и при успех да осъществи пробив в Европа. И за да приключим темата, няколко месеца по-късно "сините" премазват със 7:2 ЦСКА, а по трибуните феновете на тима от Герена скандират "Левски - Дубчек - Свобода!"