София не трябва да се разширява повече по периферията, а да се търси потенциал за развитие в изоставените територии в самия град.

Това заяви главният архитект на София Здравко Здравков на форум за представянето на дългосрочните приоритети за развитие на столицата до 2050 г.

Арх. Здравков обясни, че вместо да възлага на някое световноизвестно архитектурно бюро например да подготви нов общ устройствен план, е взето решение за създаване на “Визия за София”, която да бъде в основата при изработването на генералния план на града. Така с подкрепата на столичния кмет Йорданка Фандъкова преди 2 г. бе създадена общинската инициатива “Визия за София” начело с арх. Любо Георгиев.

“Така искахме да дадем възможност всеки да каже очакванията си за развитието на София до 2050 г. Общият устройствен план е законът, който стои зад гърба ми като главен архитект и създава правилата. Трябва да си отговорим на въпроса - искаме ли София да се развива дисперсно, защото това означава обвързване с личните автомобили. Преди да гледаме към периферията, трябва да погледнем

възможностите,

които все още не

са използвани в

самия компактен град

Важно е да създадем модерни мултифункционални зони, които да съчетават и трите функции - работа, обитаване и забавления”, обясни главният архитект на столицата.

“Работихме по 7 направления: градска среда, икономика, околна среда, транспорт, идентичност и култура, хора и управление. Всяка от 24-те дългосрочни цели ще бъде развита като хронология до 2050 г. с ключови стъпки и мерки, които предлагаме. Ще предложим на новия Общински съвет окончателния вариант на “Визия за София” през ноември заедно с първия пакет от мерки”, каза арх. Любо Георгиев, който е и директор на общинското предприятие “Софпроект”.

Според целите до 2050 г.

всяко жилище в

столицата трябва

да е в радиус от

10 минути ходене

пеш от основни улици

с магазини, заведения, зони за спорт и зелени площи. Всеки квартал ще има пешеходна зона и общностен център. Партерите на сградите пък трябва да действат като активни обекти, предоставящи услуги, които привличат пешеходци. При неизпълнение на тези цели София рискува да бъде град с квартали и райони, които са “живи” само в определени часове от денонощието.

Предлага се старите изоставени индустриални и инфраструктурни терени да се обновят и да имат нови атрактивни функции. Ще се стимулира развитието на среда с гъстота на обитаване, близка до тази в центъра на града, за да се избегне разстилане към крайградските територии, което ще увеличи зависимостта от автомобилите, предвиждат още част от дългосрочните цели за развитие на София.

Освен това до 2050 г. столицата трябва да има гъста веломрежа, която да покрива не само целия град, но и крайградските територии, за да стимулира придвижването с велосипед. Жп мрежата пък трябва да е интегрирана с метрото и да имат еднаква билетна система.