Гледам последните часове се вихри скандал около Музикалното училище и условията по назначаването на една българска прима и истинска оперна звезда на щат.

Госпожа ДаринаТакова решила да стане преподавател в Музикалното училище и администрацията на училището въз основа на наредба ѝ обяснило, че квалификациите ѝ не струват пет стотинки, затова ще трябва да се яви пред комисия, като обикновените хора.

Госпожа Такова пише гневен статус във фейсбук, немедленно уважен от министър Банов, който разпоредил в почивно време, отново във фейсбук, че очаква оставката на директорката на училището на бюрото си. Поне я очаква в понеделник, слава Богу.

Гражданите са във възторг. Системата е победена.

Не е ли романтично и очарователно как фейсбук побеждава законови разпоредби, междуличностни дрязги и професионални стълкновения през уикенда?

Само и единствено във фейсбук може да се развие опера в реално време, която да доведе тълпата до екстаз.

Тъпото е друго. Че се дискредитират реалните механизми за промяна.

Че наредбата си остава същата и госпожа Такова продължава да не отговаря на изискванията на същата наредба. Какво правим с другите прими, които ще дойдат след нея? И те ли пишат статус?

Как се решава проблемът системно, когато се появи реално квалифициран човек, какъвто е госпожа Такова? Всеки път ли се вдига панаир?

А министърът какво ще прави, ако директорката не подаде оставка? Ще я уволни ли? И като я уволни, на какво основание? След две години данъкоплатците ще ѝ платят обезщетението и ще я възстановят на работа, защото законът не е нарушен.

И не мина ли времето, в което се уволнявахме с едно телефонно обаждане?

Ние, демократите, либералите и прочее “носители на промяна”, смятаме, че идеологически сме мръднали напред, но това не струва пукната пара, ако не го направим методологически.

Фейсбук е емоционална, измислена територия. Но в края на краищата оставка се дава на реално бюро, в работно време.

*Коментарът е от фейсбук