Химическата кастрация не е необратима. Повечето държави предлагат превенция и тренират хора с такъв нагон да го контролират

Химическа кастрация за педофили и жестоки изнасилвачи. Гласове за въвеждането на тази крайна мярка се появиха у нас още след жестокото убийство на журналистката Виктория Маринова.

Химическата кастрация представлява

медикаментозно

потискане на нагона

При прекратяване на взимането на медикаментите за нея, нагонът се възвръща. Това е само една от причините, които изтъкват противници на въвеждането ѝ.

Физическото нараняване на човек от органи на държавата, дори и когато е извършил ужасяващи престъпления, е недопустимо за повечето противници.

Химическата кастрация се практикува само в няколко държави в света, като в повечето е доброволна – тоест пожелана от извършителите. Това е възможно в някои щати в Америка, Израел, Австралия, Нова Зеландия, Южна Корея и някои страни в Европа. В Полша, Русия, Украйна и Турция химическата кастрация може да е и насилствена.

В Германия има закон от 1969 година, който я позволява само след изричното желание на извършителя. При същите условия тя се допуска и във Франция, Дания, Белгия, Швеция, Норвегия, Дания и Исландия.

Съществува ли друг начин за предотвратяване и превенция на педофилски престъпления?

За педофилията е важно да се знаят няколко неща. Само около 1% от мъжкото население в света страда от сексуално влечение към деца.

40% от сексуалните престъпления срещу деца се извършват не от педофилски, а

с други мотиви

– садизъм,

неконтролиран секусален нагон спрямо всякакви възрасти, израз на желание за насилие, генерално желание да се нарани близък на детето, мания за контрол и власт и много други. Жени са педофили изключително рядко.

Това, което науката знае към днешния ден, е, че педофилският нагон не може да се лекува и той остава за цял живот. Затова много държави предлагат програми за трениране за потискането му.

Много мъже, които осъзнават престъпното си влечение, страдат жестоко от това. Те обаче се числят към така наречената

тъмна група,

тоест хора, които не са се поддавали на нагона и не са извършвали престъпление.

Най-големият им ужас е, че биха могли да нанесат необратими щети на дете и че обществото ще ги презре и изхвърли, ако загубят контрол. Повечето не могат изобщо да се идентифицират с образа на педофила. Към тази група болни се обърна през 2011 година екип от психолози към берлинската болница “Шарите”. Те създадоха програма за превенция. Целта на лечението, което предлагат, е да не се стига никога до престъпление. Така се казва и програмата “Не ставай извършител”. Разбира се, анонимността на участниците е абсолютно задължителна и

никой няма достъп до

имената и данните им

9500 мъже са потърсили помощ при тях досега. Условието да бъдат приети е да имат чисто досие, никога да не са посягали на дете и психолози да установят, че нагонът им е наистина педофилски. 925 души са подложени на терапия в тази програма досега, 360 са завършили пълен курс на лечение.

Терапията се състои в тренировки на контрола на сексуалния нагон, правилно реагиране при такива ситуации (такива са срещи насаме с дете). Всъщност правилното реагиране се състои в навременно оценяване, че се задава рискова ситуация и избягването й. Тези мъже са съветвани и да се доверят на най-близките си, преди нагонът им да бъде разкрит или да се зародят подозрения.

Много често близките на педофили подозират нещо. Според анализ на програмата от 2017 година тя е ефективна. Проследено е развитието на 56 терапирани, от тях всички са успели да овладеят добре различни методи за контрол на рискови ситуации. Смята се, че с тази терапия вероятно са предотвратени престъпления срещу деца.

От в. "24 часа"