ВИЕ най-напред сте наши гости тук, а след това състезатели."
Това са първите думи, които българските волейболисти Иван Станев и Мартин Пенев чули от директора на иранския тим "Сайпа", в който се състезават този сезон.
Двамата национали са изключително доволни от условията и нивото на шампионата. Твърдят, че дават максимума от себе си на всяка тренировка и всеки мач, а право на новия селекционер Радостин Стойчев ще е да прецени дали да ги повика в националния отбор.
Разпределителят Иван Станев е категоричен, че нито за миг
не съжалява за избора си

да играе този сезон в Техеран.

"Преминаването ми в Иран е плюс в моето развитие. Офертата на "Сайпа" беше наистина добра, а и фактът, че мой съотборник ще бъде Мартин Пенев, натежа", разказва пред "168 часа" волейболистът.
Двамата с Марто Пенев са съотборници от "Лукойл Нефтохимик". Години наред Станев бе капитан, а заедно с Пенев бяха в основата на златния дубъл на бургазлии през 2007 г. Тогава "Лукойл" се пребори за шампионската титла и Купата на България. Сега Иван и Мартин са решени да повторят успехите си и на чужда земя. И то не просто чужда, а за мнозина направо екзотична. "За пръв път играя в друго първенство, това бе голямо предизвикателство за мен. Когато тръгнах към Иран, не знаех какво ме очаква. Не бих го нарекъл културен шок, но на втория ден решихме да отидем до центъра на града.

Тогава разбрах какво е да живееш  в 14-милионен град

Разстоянията са огромни", споделя първите си впечатления Иван Станев. За щастие той и Пенев живеят в кооперация на 5 минути пеша от тренировъчната им база. Българите са очаровани от местните. "И преди бях чувал, че иранският народ е много гостоприемен, но когато пристигнахме, се убедих, че едва ли има някъде толкова радушни хора", обяснява националният разпределител Станев. Няма никакви забележки и по отношение на организацията на работа. В ранглистата на международната федерация Иран е далеч, далеч след България, но въпреки това "Сайпа" разполага с условия, за които може да мечтае всеки български волейболен клуб. Освен зала базата на отбора включва две футболни игрища, фитнес и много добре оборудван медицински център. На състезателите е осигурена храна, която се носи всеки ден в апартаментите им. Естествено, свинското месо липсва, момчетата наблягат на пилешко, телешко, спагети. Повечето отбори са финансово независими, но и държавата им помага. "При тези условия на състезателя му остава да мисли само и единствено за волейбола", обяснява Станев. Като сравни човек условията в Иран с мизерията в България, започва да се чуди как въобще българските волейболисти постигат някакви успехи. Кристален пример в това отношение е зала "Младост" в Бургас отпреди ремонта. През 2008 г., когато "Лукойл" срещна полския "Ресовия" в турнира "Чалъндж къп", поляците бяха толкова шашнати от изкъртеното дюшеме и мизерните бани, че

публикуваха снимки с тези "екстри" на клубния си сайт.

Иван Станев е категоричен, че напук на ширещото се в България мнение, първенството на Иран изобщо не е слабо. "Тъкмо обратното - от 16 отбора, 8-9 отбора са на едно ниво. Състезателите са изключително добре физически подготвени. Тук се залага изключително много на физика, няма тренировка под 3 часа и половина. Първите 1-2 месеца ни беше много тежко. Прекарвахме по 8 часа на ден в залата. Схемата на първенството е 2 групи по 8 отбора. Играе се на разменено гостуване и първите 4 отбора от всяка група продължават на плейофи", обяснява националният разпределител. Допълва, че след първия полусезон "Сайпа" се намира

на 2-ро място в своята група

Волейболът и футзал са най-популярните спортове в Иран. Затова и залите по време на волейболните мачове са пълни. Има специален сектор за жени.
"В началото ни беше малко странно да виждаме всяка жена с шал на главата, но след 4 месеца това вече не прави впечатление", обяснява Станев.
За него, както и за повечето българи зад граница най-трудното нещо е раздялата със семейството. Съпругата му Цвети и малкият му син Жоро са си в България. "Най-трудно ми беше да свикна с мисълта, че 8 месеца няма да бъда със семейството си. Ако някъде тук ми попадне лампата на Аладин, ще си пожелая само две неща: всички в семейството ми да са живи и здрави и следващата година да бъдем заедно", обобщава Станев.

На Нова година - с елха и безалкохолна бира 

Възможно ли е да се празнува Нова година в Иран при условие, че за местните тя идва през март?
Шефовете на иранското волейболно първенство са помислили и за това. "На 31 декември организираха новогодишно парти специално за нас, чужденците. Този жест много ни трогна. Подариха ни и украсена елха", разказва националният разпределител Иван Станев. На 7 януари той отпразнувал "по ирански" и именния си ден. "Поканих момчетата и техните половинки на пица и безалкохолна бира. Тук алкохолът е забранен - в магазините друго не може да намериш. Но за нас не е проблем", допълва той.

Говорят вече фарси

Иван Станев разказва, че езикова бариера в отбора няма.
"Говори се на фарси, но почти всички момчета владеят и английски. След четири месеца тук вече почваме да научаваме повечето неща на местния език", гордо допълва той. В малкото свободно време българите в Техеран излизат на разходка из търговските центрове или моловете. Вече са разгледали и всички исторически забележителности. "Когато пристигнахме, от клуба ни бяха организирали обиколка на града. Посетихме Царската градина, Царския дворец, Историческия музей. Видяхме и една от най-важните исторически находки в света след американската конституция - Cyrus Cylinder", споделя Станев.

Наши волейболисти станаха приятели с френнси футболни звезди

МНОЗИНА български фенове и фенки си мечтаят да срещнат чуждестранни футболни звезди.
За играещите във френския "Сент Етиен" Иван Петров от ЦСКА и Станислав Босаков това вече е факт. "В началото на сезона имаше прием в кметството на града, на който присъстваха и местните отбори. Така се запознах с момчетата от футболния "Сент Етиен". Станахме приятели с вратаря Жереми Жано. Тук той е голяма звезда!", сподели пред "168 часа" Иван Петров. Той и сътборниците му не пропускат възможност да отидат на стадиона и да подкрепят футболните си приятели. Треньор на волейболния "Сент Етиен" е също българин - Юри Йотов (баща на състезателя на "Монтана" Любомир Йотов). При това солидно българско присъствие не е чудно, че шопската салата и домашната ракийка вече са на почит в красивото френско градче. Българите са доволни от условията, но признават, че нивото на шампионата не е кой знае колко силно, но все пак се получавали добри мачове. "Е, ако отборът на "Сент Етиен" се състезава в българската Суперлига, няма да е на последно място. Все един-два тима ще бием", шегува се Иван Петров.

Българите зад граница: Матей Казийски е волейболист на годината! 

БЪЛГАРСКАТА федерация по волейбол организира гласуване за "Волейболист на годината", а десетимата номинирани от журналистите вече са ясни.
Това са Владо Николов, Матей Казийски, Тодор Алексиев, Теди Салпаров, Константин Митев, Виктор Йосифов, Цветан Соколов, Андрей Жеков, Николай Иванов и Невен Нешев. Напрактика от титулярите в националния отбор по време на Световната лига и Световното първенство миналата година без номинация е само централният блокировач Николай Николов.

Според играещи в чужбина родни волейболисти наградата трябва да отиде при Казийски. "Матей постигна всичко с "Тренто" за изминалата година и се раздаде докрай за националния отбор", коментира националният разпределител Иван Станев. "Моят глас е за Матей, макар да харесвам и Владо Николов. Казийски е безспорният фаворит", смята и състезаващият се във Франция Иван Петров.
И двамата ни волейболисти зад граница възлагат много надежди на избора на Радостин Стойчев за национален селекционер. "Това е най-хубавото нещо, което можеше да се случи на националния отбор. Пожелавам на Радо всичко, което желае да постигне с тима, да се сбъдне", заяви Станев. "Надявам се с Радо да пожънем успехи и някой ден да имам честта да тренирам под негово ръководство", допълни Петров.