Гледам сега изследването на "Тренд" относно българската музика (Evelina Slavkova, ZDR).

Гледам и виждам много интересни неща, които искам да коментирам, защото са важни.

56 процента от анкетираните (малко над 1000 души) заявяват, че слушат музика у дома.

След това са едни 21 процента, които слушат музика в колата.

71 процента заявяват, че не ходят на концерт но все пак у нас концертите не са често срещано явление, а пък в София така и не бе направена голяма зала за класическа музика, а зала България събира по-малко публика, отколкото са били анкетираните от "Тренд".

Както и да е - очевидно българинът слуша музика предимно у тях и в колата.

В колата - да кажем Галена и Килата Майка (че има як бас и прави впечатление).

У дома - да кажем АзисТ (че е по-интелектуален) и по-късно вечерта - Тони Стораро и Цветино Джукати.

Фики се слуша сутрин, докато работите във фитнеса за крака, но това е друга история...

Чета следващите резултати - да, слуша се яко чалга, обаче въпреки това признание на анкетираните, те заявяват, че в музиката търсят:

- мелодията, ритъмът, инструменталът - 56 процента

- текстът, смисълът, посланията - 33 процента

Ако можете да ми обясните как така хем слушате Амед, хем за 33 процента от вас са важни текстът и посланието, ще стана състезател по фигурно пързаляне.

Ако ми кажете какъв неповторим ритъм, съчетан с божествена мелодия и размазващ инструментал има в песента на Криско - "Дупе баклава" (гледана 27 997 863 пъти в Youtube) ще се запиша доброволец в политическа партия Да България и ще си продам бъбрека, за да финансирам кампанията на Божи за президент.

И сега идваме до най-интересният за мен въпрос.

Кой какво слуша в крайна сметка.

Резултатът е повече от оптимистичен - все пак българският фолклор бие чалгата - 26 процента слушат "българска народна музика", а 21 - чалгата.

Само че тук колегите от Тренд е нямало как да предвидят дали отговарящите на въпроса са наясно какво точно харесват.

Защото у нас това, което повечето хора разбират под "народна музика" всъщност е вербунг с аромат на Балкантурист.

Нито "Бяла роза" е автентична народна песен, нито хората, които се танцуват в популярните хоротеки са автентични хора.

Нито "Лудо младо сън засънило" е македонска народна песен (а не песен, написана в началото на 80 - те години).

Представата ни за фолклора е формирана от социалистическите банкети, преминала през "Пирин фолк" и завършила някъде около масата след петата мастика.

В този ред на мисли 26 - те процента, слушащи "народна музика" всъщност слушат друг вид чалга, която просто не се занимава с теми като "тез червени домати" и "ръгъдъ дъгъдъ дъг - а бе не мо'а да се запра".

19 процента слушат поп музика.

Поп музиката вече се пише в ритъм "регетон". Което си е чиста чалга. Малко са новите много слушани песни, които да нямат ритъм на мазен анадолски кючек.

А ако има такива, то те жанрово са толкова зле, че да се чуди човек как "текстът, смисълът, посланията" са важни за 33 процента от нас.

Все пак нещо оптимистично - все още 14 процента заявяват, че слушат рок.

Споко, те скоро ще емигрират и тогава "текстът смисълът и посланията" ще победят в тази неравна битка...

В края на този анализ (Евелина, моля да ми простиш, знаеш, че те обичам) искам да направя няколко извода.

Извод едно - ако на някой от заявилите, че слушат фолклор пусна една автентична песен от шопския регион (с тресене, пеене на секунди и кварти и антифонно пеене), те веднага ще се сетят, че не харесват фолклор.

Извод две - три процента за слушащите класическа музика. Ето това е наистина тъжна констатация.

Извод три - ние, скъпи мои приятели, сме музикално неграмотни. И за това вина носят учителите ни, родителите ни, управниците ни (заделящи за култура най - ниската поста в целия ЕС), но най - вече ние самите, защото, освен всичко останало, нямаме порив към самоусъвършенстване.

Извод последен - не съм бог на социологическите сметки, но е лесно да сметна че 26+21+19 прави 66 процента.

Да, това са хората които слушат балкантуристки фолклор, чалга и поп чалга.

И да, тези хора горе - долу правят сумата, която гласува за статуквото.

Останалите малко под 40 процента сме малцинство.

И май такова ще си останем.

И нещо за накрая.

Викахте ли, че АзисТ бил як, щото пускал политкоректни послания, опаковани в мазен гюбек?

Викахте!

Сега си вземете АзисТ, неговите фалцетни прихлъцвания в 4 октава и си го водете да ви пише химни.

Вече можете да ги кръстите или world music, или чилаут, или дори Класическа музика - и без това на никого не му пука...

*От фейсбук