Момче има алергия към слънчевата светлина. Цял град преобръща за него нощта в ден (Видео)
11-годишният Пейтън Мейдън е обикновено дете, което обича супергерои, играе с приятелите си и кара колело из квартала. Разликата между него и тях е, че Пейтън е алергичен към слънчевата светлина.
Момчето от Ел Дорадо, Канзас, е диагностицирано с рядко генетично заболяване, наречено ксеродерма пигментозум, когато на 3 години. Кожата на детето не може да се възстанови, след като е била изложена на слънце.
Всеки път, когато излиза навън през деня, дрехите трябва да покриват всеки сантиментър от кожата му.
Преди да тръгне за училище, момчето се облича, хапва зърнена закуска, приема голямо количество витамин D и се маже със слънцезащитен крем. След като сложи прозрачната си качулка, която го предпазва от светлината, взима боклука, за да го изхвърли.
Пейтън харесва повече математиката, науката и социалните изследвания, отколкото писането и четенето. С изключение на историите за Хари Потър. Иска да бъде инженер. Три пъти на ден нанася слънцезащитен крем от 50-и фактор. Когато е с приятелите си, те вървят пред него, образувайки сякаш човешки щит.
Родителите на Пейтън имат уред за измерване на ултравиолетовите лъчи. Обичат залеза. Измерват лъчите и установяват, че е достатъчно светло, но опасност няма. Пет минути след залез слънце е безопасно и Пейтън може да свали шапката си.
"Има дни, когато усещаш слънцето на лицето си и си мислиш, че това е най-хубавото нещо на света. Има и други дни - когато излизаш навън и си мислиш: Моето дете не може да усети слънцето на лицето си", споделя майката на момчето.
Въпреки че разстройството не позволява на Пейтън да участва в дейности, които повечето хора приемаме за даденост, жителите на Ел Дорадо не позволяват на момчето да пропусне всички забавления.
През 2017 година те си партнират с Националната организация за редки разстройства, като превръщат нощта в ден.
Пейтън няма представа какво го очаква, когато открива всички хора, които са се погрижили да се чувства щастлив.
Вижте във видеo с изненадата, която са подготвили за него. Нарекли са я "Добро утро, Пейтън".
Когато екип на "Риъл Симпъл" провежда интервю с момчето, то спокойно отговаря на въпросите, в един момент обаче дърпа майка си настрани и изненадващо и прошепва - "Те наистина се интересуват от мен".
В нощта на изненадата Пейтън мисли, че приятелите му просто го снимат, докато кара колелото си.
Преди това той само веднъж е ходил на градския басейн, като носи защитна екипировка, защото не може да рискува с излагането на ултравиолетова светлина. Вероятността да се появи рак на кожата при него е 10 000 пъти по-голяма,рязко се увеличава и рискът от увреждане на зрението и неврологичните проблеми.
Ел Дорадо превръща нощта в ден специално за Пейтън. Кметът чете декларация, с която потвърждава това. Всички поздравяват момчето и вдигат наздравици. Местните заведения остават отворени.
Най-четени
-
Защо тази пиеса и защо точно в България? Василев да има достойнството да си отиде далеч от Народния театър
Примабалерината и балетен педагог акад. Калина Богоева, която е признат авторитет в областта на класическия танц у нас, изрази пред "168 часа" недоволството си към поставянето на пиесата "Оръжията и
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса
-
Заради липсата на памет бяха грозните изблици пред Народния театър
Нашият проблем с паметта не е разрешен. Все още няма критична маса от обществото, която да има правилна и обективна оценка за това, което е било, и което е сега
-
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук, щеше да има много статуси, които гласят: „По турско време бяхме по-добре. Имаше сигурност, хлябът струваше само 2 гроша, децата ни се изучиха