На 4 август стотици миряни, бивши жители на село Запална и техни потомци, се събраха за първи път в храм "Свети Иван Рилски", потопен преди 56 години от водите на язовир "Жребчево". Света тържествена литургия отслужи Старозагорският митрополит Киприан в съслужение със свещеници от епархията.

След половин век под водата, от пет години храмът се издига отново в източната част на язовира. Сградата е вече извън очертанията на водната повърхност заради засушаванията и източването на водоема под критичната точка. Сформиран е инициативен комитет за спасяването на черквата, който има надеждата, че ще се намери техническа възможност да бъдат укрепени стените и останките от купола, които напомнят за средновековната базилика в стария Несебър.

По този повод в два поредни броя "168 часа" ви представя бурната история на храма и неговото потопяване, разказана от дългогодишния наш автор Стойко Стойков, син на поп Драган Стойков - последният свещеник, служил в черквата на заличеното село Запалня, който успява да се пребори тя да не бъде разрушена. Любопитна подробност е също, че авторът, който на 19 октомври ще отбележи своята 90-годишнина, е роден точно в деня, когато честваме патрона на храма св. Иван Рилски.

Наричат я още потопената, потъналата, залятата. За нея пишат по вестници и списания, говорят по радиото, показват я по телевизията като туристическа атракция, правят филми, но никой не се интересува от истината, нито пък от оригинални документи.

Никой не се опита да разбере и разкрие кой сне 3800 цигли от покрива й, кой докара трактор "Кировец" и измъкна железните греди, свързващи зидовете й, кой изтръгна железните старобитни решетки от прозорците й, кой нареди с копач да бъдат изкъртени великолепната зография и имената на 32–мата загинали във войните запалци, кой вкара в храма крави и свине. Даже никой не споменава за оня срамен и отвратителен случай: Водата още е далеч от храма, петдесетината рибари от цяла България са се скупчили пред храма, посбутват се и се кикотят. Сред тях е и един учител от Казанлък - Баков. Турчин. Не може да се стърпи и гневно се провиква:

"Какви сте

вий българите!

Да търпите свине да гледат в черковата ви!" Пали колата и си заминава. Това показва до каква степен е срутен брегът на обществената съвест, защото всички тия злодеяния и оскверняването на храма стават пред очите на цяла България. И най-после никой не посочва кой направи така, че единствената несъборена сграда в чашката на яз. "Жребчево" под кота 269 да е Запалската черква.

Ще отговоря само на последния въпрос - да не се пишат и дрънкат глупости, че се е спасила, защото била построена на някакъв си хълм, тъй като тя е на равно място и беше в центъра на селото, граничеща с площада. За да остане, някой е действал, борил се е! Но най-напред, преди да сторя това, ще дам малко сведения за селото, строителството и обгрижването на храма.

Запалня бе запокитена от Бога

в едно

райско кътче

в северозападните поли на Миджерлика (Межденика) и заемаше една падина в югозападната част – най-плодородната в бедното Твърдишко поле.

Няма друго населено място в България с това име. Мнозина го смятат за производно от Азаплий, каквото е турското му име. Аз смятам точно обратното - Запалня е изконното му име. Това потвърждава и Цанка Константинова в капиталния си труд "Топонимията на Казанлъшко", стр. 436. Така тълкува името: "От по-старо За "зад" плана, "малка планина", с метатеза плана – пална (палня) или от За "зад" палище: палище, диал."място, където горят дърва за дървени въглища". Запалня съществува като селище още преди падането на България под турско. За това говори и откритата при разкопките на посоченото от свещ. Драган Стойков място ЕДНОКОРАБНА, ЕДНОАБСИДНА БАЗИЛИКА (ЧЕРКВА), с обща дължина 19,20 м и ширина 9,20 м. Базиликата е построена през ранновизантийския период (4-9 век). Забелязват се два етапа на строеж. Това и някои други следи показват, че тя е била действащ храм продължително време – през цялото Средновековие, т.е. през Първото и Второто българско царство, както и през Византийското робство. Съборена, вероятно, още при първото

нашествие

на турците

Непосредствено преди Освобождението в Запалня има 87 турски къщи и 28 български. Тия 28 къщи решават да си правят черква. Избира църковно настоятелство в състав: Папаз Кольо, Петко Велев и Коджа Драгни. Папаз Кольо се нагърбва със събирането и осигуряването на средствата. Петко Велев подарява местото за черква. Същото прави и Коджа Драгни, но него го упълномощават и да намери свещеник. Коджа Драгни отива в Елхово и проагитирва приятеля си Косьо Иванов да се пресели в Запалня за да стане свещеник.

Старозагорското въстание, Априлското, войната забавят строителството. След войната турците се изселват и на тяхно място идват българи от Козарево, Конаре, от Еленските и Тревненските колиби: Клъшка река, Дрента, Злати рът, Черняга, Буйновци, Хубановци и от другаде – общо нови 52, или селото нараства на 80 български къщи. Запалци веднага след Освобождението построяват училище на едното подарено за черква място, построяват община и се готвят за строителството на черквата, която иска повече труд и средства.

Точно строежът на черквата, общоправославните християнски празници обединяват хората, придошли от различни места. Вземат най-хубавото от всички и създават

незабравимите

запалски празници,

обичаи, традиции, изграждат оня запалски дух, та жителите на селото се славеха не само като най-заможни, а и като най-предприемчиви, гостоприемни, отзивчиви и задружни.

Място за построяване на храма даряват Петко Колев Велев – 610 кв.м, и Ангел Бойчев (сестрин син на Бойчо войвода) - 1000 кв. м.

Всъщност цялото място е на Ангел Бойчев, но Петко Велев се примолил - все вървял подире му и викал: "Бай Ангеле, дай да направим трампа!", та му лепнали прякор Трампата. Тоя прякор носят

всички

негови наследници

и до днес. А поради тази причина и двамата са погребани в черковния двор.

Всички се включват в строителството. Първата кола с камъни докарва малолетният Христо Кръстев Добрев. Той полага и първия камък в основата на черквата. Строители са тревненските майстори Ненко и Рую Радеви. Храмът е дълъг 18 м, широк 9 м, висок 7 м. Таванът е полукръгъл, арка, кивгир, иззидан изцяло от бигор – шуплест камък. На определени места в него и стените са зазидани стомни и гърнета за по-добра акустика. Грубият строеж е завършен през 1891 г. Иконостасът е направен от топола, бял, каквито ги е правил уста Колю Петков. Първа зография прави Иван Раев. Храмът е осветен на 19. Х. 1892 г. от Левкийския епископ Гервасий, сливенски митрополит и временно завеждащ Старозагорската епархия. Всички средства за изграждане и зографисване на храма са осигурени от тия 80 запалски семейства. За леенето на камбаната Цана Балканска дарява 12 звонка да бъдат пуснати в сплавта. Затова запалската камбана има ясен звук. Сега тя се намира в Твърдица и се бие само, когато почине запалец.

Втора

зография на храма

се прави през метежната 1923 г. от най-добрите тогава български художници зографи - калоферците Кирил Кънчев и проф. Мандов.

Те правят зографията на запалския храм "Св. Йоан Рилски" след тая на "Св. Богородица" в Ст. Загора. При приемането митрополит Павел е възхитен. "В това забутано село сте направили по-хубава зография от тая на "Св.Богородица" Ст.Загора!" Проф. Мандов отговаря: "Селото е малко, но хората са много добри. Не им се свиди нищо за черквата. Особено оная жена! Възхити ни! Крила ни даде!" Случаят е такъв: Всеки от комисията в състав свещ. Сава Попов, църковните настоятели, кметът, общинските съветници и двамата художници казва каква икона иска, художниците казват цената, писарят записва. Идва ред и на Злата Георгиева – Камбурката. Вдовица с четири сирачета – две момичета и две момчета. Нейният мъж е убит последен. Свещеникът й казва: "Стрино Злато, събрахме достатъчно.

Каквото

имаш на сърце,

похарчи го за своите сирачета!" Че като кипва оная ми ти жена: "Тъй ли?Аз ли съм най-долнята в туй село? Сички ша дадат, само аз няма! Че аз герданя от шията си ша снема, ама искам икона на св. Гергя!" Всяка къща си знаеше иконата.

През 1932 г. новият свещеник Драган Стойков прави ремонт след повредите от Чирпанското земетресение. Храмът е покрит с цигли, Кирил Кънчев отстранява пораженията по иконите. Построена е допълнителна сграда с две големи стаи, навес, сушилня, дворът се огражда с каменен зид, закупени са 5 нови 80 литрови казана за варене на курбани. В протоколната книга е отбелязано: "И най-бедните, селските говедари, дариха по три крини жито".

Запалци се гордееха с храма си. Дворът – морава и овощни насаждения. Като влезеш в храма, грабва те звездното небе и великолепните икони. Нямаше ниша и празно пространство по стените. Гледат те Христос и апостолите от небето, Св. Богородица от олтаря, св.св.Кирил и Методий, св. Иван Рилски, Йоан Кръстител и всички български светии. На западната стена до самия вход бяха изписани имената на всички загинали във войните запалци с големи

черни букви

на златен фон

Тях свещеникът споменаваше на всяка св. литургия по време на Великия вход, а на Архангеловата задушница отслужваше панихида.

Запалската черква е не само най-добре обзаведена и зографисана и благоустроена, тя има и най-добра акустика. Но това предизвиква и злобата на анархокомунистите. През нощта на 9 срещу 10 януари 1940 г., Стефановден по стар стил, в черквата е извършено светотатство. Нарязани и накъсани са двата броя църковни одежди. Накъсано е напрестолното Ерусалимско евангелие, донесено от Божи гроб от Хаджи Кръстьо Добрев. Потрошени са над 50 икони. Надраскани са големите икони на иконостаса, изкъртени и смачкани ангелчетата на царските двери. Христос е намушкан на две места. Съборени и потъпкани са кандилата. Накъсани са всички богослужебни книги: пълна псалтикия, часослов, цветослов, пълен октоих, минеите, книгите за

постъпленията

и даренията

и други. Свещи начупени и пръснати навсякъде.

Хората са потресени и настръхнали. И ако от 1919 г. по време на всички избори комунистите имат много поддръжници, а през 1932 г. печелят изборите и за кмет е избран Иван Петков - комунист, то на изборите през 1940 г. за комунисти от селото са дадени едва 8 гласа. Впоследствие главният злосторник сам се издава. Иванчо Димитров Минчев се казва и през 1942 г. го съди военнополеви съд. След 9 септември 1944 г. обаче, когато излиза от затвора, арестуват баща ми заради него, а навремето той му е дал пари да се изучи и да вземе диплома. 

Как свещ. Драган Стойков се бори за спасяването на храма от разрушаване, четете в следващия брой.