Възстановяването на нормалните къмпинги ще помогне за опазване на природата и не са нужни санкции и невероятен контрол. Трябва и малко морков, не само тояга

Телевизионните репортажи за арогантни мамалигари, които деребействат върху дюните край село Крапец събудиха носталгия по кавалерията на генерал Иван Колев.

В крайна сметка Южна Добруджа е освободена преди 80 години, тъй че румънците, които си правят каквото си искат в тези територии, будят атавистична омраза. Тези наши северни съседи се възприемат като безобидни глупаци, но всъщност травматичните спомени от тяхното владичество са още живи, както е жив споменът за затвора Дофтана.

Но истината е, че при народната власт имаше точно там превъзходни къмпинги - евтини, непретенциозни - в малки горички, с естествена сянка, на пешеходно разстояние от морето, които осигуряваха усещането за истинско приключение, без да рушат дюните или изобщо някакви природни богатства.

После обаче дойде приватизацията. Къмпингите подобно на природните богатства бяха придобити от фигури, които сега са обвиняеми.

Приватизаторите искаха всичко, сега и веднага. Идеята да развиват бизнес с малка добавена стойност, какъвто е отдаването под наем на площи за палатка, им беше много чужда. Просто трябва да признаем, че героите на деветдесетте изобщо нямаха желание за какъвто и да е бизнес, а просто искаха да делят на едно. Всичко само за тях. Затова може би вече е време цялата приватизация да се преосмисли. Връщайте им компенсаторните записи и прибирайте собствеността, особено недвижимата.

След подобна “национализация” бившите къмпинги да бъдат предоставени на общините, които да ги управляват пазарно, но да не разпределят дивидент.

Така ще има евтини места на морето за тези, които не могат да си позволят или не искат климатизиран хотел. Къмпингите са по-скоро социална, а не стопанска дейност. Но за да имат устойчивост, всички тези глупости, които се говорят, че това било човешко право да си опънеш палатка, където си искаш и да с...ш, където ти е кеф, трябва да спрат.

Истинска имбецилност е искането общините да определят места, където може да се разполагат катуни и хигиената да е за сметка на общините, т. е. на местните граждани, които плащат такса смет, и за умрелите.

Простото решение е да им се предадат приватизираните къмпинги, които да работят на търговски принцип, но без да разпределят печалба. Семпло е, не е нужно да сте доктор по икономика или опазване на околната среда, за да се сетите. Не е нужно и да сте храбър като генерал Колев, за да спрете румънското нашествие. Приватизацията доведе до скитничество, до румънизация на големи групи от населението. От една страна, остави без работа големи групи от населението, а техните наследници - без доходи.

Управлението на Николае Чаушеску направи така, че ако си в Румъния, трудно различаваш роми от румънци. Подобно явление се наблюдава у нас след приватизацията. Присвояването на народната собственост декласира хиляди, които сега търсят алиби за житейския си провал, който ги сполетя заради приватизацията, в прекалена “любов към природата” и патетична пристрастеност към скитничеството.

Всъщност възстановяването на нормалните къмпинги ще помогне много за опазване на природата. Да си кажем честно, пясъкът и дюните по българското крайбрежие са уникални и не бива да се допуска унищожаването им по никакъв начин. И това не става със санкции и някакъв невероятен контрол. Трябва и малко морков, не само тояга.