Владиката Киприан търси помощ от бизнеса, за да съхранят пожаления от водите храм

"Последната служба в храма бе на 28 април 1963 г. - моята венчавка със съпругата ми Надежда. По документи селото ни Запалня вече беше изселено, за да го залеят водите на новостроящия се язовир "Жребчево". Те трябваша да погълнат и селската черква "Св. Йоан Рилски", в която до последно служи моят баща - поп Драган Стойков. Той уреди негови колеги да ни венчаят, участва и бъдещият митрополит Панкратий, по онова време все още протосингел. Разбира се, ритуалът бе извършен тайно, дори и от майката на жена ми. В този ден беше и сватбата ни. Баща ми остана с гостите, а ние със съпругата ми обяснихме, че отиваме да видим как е старата ни кума, която по това време беше болна и на легло. А всъщност отидохме в храма, за да ни венчаят".

Този свой много личен спомен сподели днес с "24 часа" синът на последния свещеник от потопеното в язовир "Жребчево" някогашно село Запалня Стойко Стойков. Той е кръстен в същия храм. На 19 октомври т.г. мъжът ще навърши 90 години. Чиста случайност е, че точно на тази дата християните почитат патрона на черквата "Свети Йоан Рилски", а през далечната 1892 г. на 19 октомври в Запалня осветили новата си черква.

Той е дошъл за службата чак от София, където живее напоследък. Позакъсал е с краката и за него трябва да се грижи дъщеря му. Преди живееше постоянно в Казанлък, където дълго време беше учител по руски език.

Венчавката на Стойко и Надежда била наистина последната църковна служба в историята на храма, но до днес. В неделя, по време на християнския празник Неделя след Петдесетница, Божествена света литургия в съслужие със свещеници от епархията тук отслужи старозагорският митрополит Киприан. След нея той каза пред журнилсти, че е дал обет пред себе си и пред Свети Йоан да служи занапред всяка година на тази дата в потопената черква. Той има среща утре, понеделник, с бизнесмени, за да търси от тях помощ как рушащият се храм може да бъде запазен.

Хората нарекоха православния храм от някогашното село Запалня край Твърдица "потопената черква". По документи тя не трябва да съществува, защото селото е заличено от картата на България с указ от февруари 1965 г., а години преди това - и изселено. Когато изселват Запалня, в него имало 214 постройки, заедно с черквата, училището и общината. Според преброяването от 1947 г. жителите му били 976.

Някак от самосебе си в последните години хората нарекли някогашния православен храм потопената черква. Местните разказват, че водите на язовира погълнали изоставената постройка чак през 1977 година. До тогава неверници успели да я разграбят - откраднали керемедите и сградата останала без покрив, вадили камъни от снагата й, даже започнали да крадат глинените стомни, монтирани някога в стените на черквата, за да има тя по-добра акустика. Родила се и легенда, че уж тези стомни били пълни със злато.

Преди това пренесли иконите в село Тулово, а камбаната монтирали в една от черквите на град Твърдица. С уговорката, че ще я бият само тогава, когато почине някой от село Запалня, тъй като хората се преселили основно в този град.

В началото все пак никой не посмял да посегне на храма. Без някой да го задължава, чак до началото на 1966 г. останал да го пази старият свещеник Драган Стойков, спял вътре. Той предупредил трактористите, които рушали къщите наоколо и подравнявали терена, че който посегне на храма, ще го застигне проклятие - него и целия му род.

"Не е истина, че черквата е оцеляла, защото било на високо. В центъра на селото си беше, но баща ми успя да я опази поне в началото. Казваше: аз плюнката под езика си съм дал за нея, няма да я дам. А ако аз млъкна, камъните ще проговорят. Служил в нея от 1932 г... Има и решение от 12 юни 1962 г. на църковното настоятелството, което гласи: "храмът да си остане непокътнат, като паметник, манастир или църква во веки веков! Вещите ще се изнесат, когато дойде водата", казва още Стойко Стойков. Той самият е създал книга за историята на селото си, в нея показва и копие от протокола на това заседание, написан от ръката на баща му.

Поп Драган така и не успял да спаси храма и си отшъл от този свят през 1989 г. с мъката по него. Дори и заради това, че навремето го оценили за обезщетението като стопанска постройка, обор, а не като православна черква. И му присъдили по 110 лв. тогавашни пари на квадратен метър, общо 98 634 стари лева. Пари, за които е сигурно, че никога не били платени от държавата.

Едва ли обаче някой е предполагал, че написаното на 12 юни 1962 г. "храмът да си остане непокътнат" все пак някак си ще се сбъдне. Той е граден през 1891 г. с камъни и майсторите тогава наистина си разбирали от работата.

И се случило чудо - всяка година през лятото и есента водите на "Жребчево" се отдръпвали и каменната постройка оставала на сушата. Макар и похабена от времето и от човешките набези, останала без покрив и срутена на места, тя изплавала от водата като призрачен силует. И хората започнали да я посещават. Дори донесли икони и спретнали импровизиран олтар върху източната стена, където палели свещи. Икона на патрона на черквата Свети Йоан Рилски е окачена високо над западния вход.

"Където са миряните, там трябва да бъде и Българската православна църква", казва митрополит Киприан, когато обяснява защо се е решил на вчерашната си служба на място, което според някои пък вече е поругано и не става за православен храм.

В началото останалите живи хора от Запалня и техните потомци, които всяка година през септември се събират на традиционния си селски събор край язовира до черквата, се питали дали пък храмът им някак не може да бъде поправен и съхранен. После тази идея пое секретарят на община Твърдица Пламен Курумлиев, бе създаден и инициативен комитет. Днес той каза пред "24 часа", че вече предава грижата за бъдещето на потопената черква на Българската православна църква. Той е обнадежден, тъй като с днешната си служба в нея владиката Киприан на практика е признал останките за действащ православен храм.

"Има и още нещо важно - от няколко години вече водите на язовир "Жребчево" не са заливали храма. Както разбираме, вероятно няма да го правят и занапред, тъй като заради наводненията преди няколко години сега завиреният му обем е по-малък, а и надолу по Тунджа бяха изградени три ВЕЦ-а, които гълтат много вода. Така че почти сигурно занапред постройката ще си стои само на сухо", смята Курумлиев.

А 85-годишният запалничанин Георги Петров, който е сред малцината все още живи, преживяли изселването на родното си село Запалня, има и компромисно решение, докато трайно се реши въпросът с някогашната черква на селото им. "Наблизо е имотът на сина ми, той е съгласен да отстъпи безвъзмездно част от него, за да бъде изграден там параклис с името на "Свети Йоан Рилски", сподели с "24 часа" днес възрастният мъж.