Проблемът не е в

броя на родените

деца, а в размера

на заплатите

 

До 2050 г. България ще се стопи до 5 милиона, а до 2100 г. – дори до 3 млн. Тези новини периодично ни връхлитат и предизвикват шок, ужас и национални политики за насърчаване на раждаемостта. Но всъщност далеч не е ясно дали българската нация ще се топи наистина с такива темпове, или пък ще започне да се увеличава, а проблемите, които има към момента, не могат да се излекуват с повече бебета. Защо?

На първо място, просто защото няма учен, социолог или политик, който да е в състояние да направи точна прогноза за развитие на обществото в следващите 50 години. Подобни опити се правят от стотици години и нито един от тях не е бил успешен. Ще дам само един пример. Кой политик преди половин век е подозирал, че днес Източна Европа ще е част от ЕС и това ще предизвика едно от най-масовите напускания на младо и работоспособно население от страните от бившия соц на Запад? И същевременно ще е причина за огромен скок в производителността в сравнение със соцвремената благодарение на изискванията на общия пазар? Кой е предвидил до какви промени в живота на жената ще доведат противозачатъчните? Или напредъкът на медицината, възможността от инвитро процедури, бебетата от епруветка? А удължаването на живота с повече от 15 г., което всъщност е истинската причина за застаряването на населението в развития свят? Не просто жените раждат малко, а всички ние живеем много по-дълго. Кога в човешката история подобни прогнози за изчезване на населението наистина са се сбъдвали – чумата, гладът и войните в Средновековието унищожават почти половината население в Европа, а няколко века по-късно то е десет пъти по-голямо? Още преди Христос пророци вещаят Страшния съд и измирането ни, а това така и не се случва.

Защо тогава демографските

статистики са толкова

категорични?

Всъщност около методиката на тези статистики и правенето на прогнози за населението има големи спорове. От десетилетия има обвинения, че въпросите, на базата на които се правят тези изводи, са некоректни и залагат грешка. Човешкият живот просто не може да се изчислява по формула, дори и когато става дума просто за статистика. Ето друг пример. За отчитане на раждаемостта например освен броя на живите новородени и починалите се отчита и средният брой деца, родени от една жена във фертилна възраст. В България той е 1,4, което всъщност е средна величина в европейски мащаб. Но преброяването само на жени с родени живи деца в тяхното домакинство означава, че от статистиката отпадат жените с пораснали деца, които не живеят с тях в едно домакинство. Така моята майка например, която е родила три деца, но всички ние вече имаме свои семейства и домакинства, не влиза в нея. Не се броят и всички онези жени, които още нямат деца, но в следващите 20-25 години ще родят едно, две, три, защо не и седем, ако искат, могат и условията за това съществуват? Не може да се вземе предвид и всичко онова, което още не е станало – дали след 10 години младите ще емигрират с този темп, или ще има поток наобратно? Ако мрачните прогнози за климатичната катастрофа се сбъднат, нищо чудно посоката на бягство да се обърне. Ако България излезе най-сетне от вечния си преход, доходите се увеличат значително и законите се подобрят и спазват – също.

Тук идваме и до

следващия важен момент

Населението на България намалява не защото жените не искат да раждат, а защото, от една страна, имаме най-висока смъртност сред страните от ЕС, от друга, и най-висок процент напускащи страната, които търсят препитание и по-висока заплата в друга държава. Немалко семейства с деца напускат и заради така наречената медицинска емиграция. Това означава, че не е проблем колко са родените деца, а какво се случва с тях след раждането им. Има ли добро медицинско обслужване и ако не, защо? Има ли достатъчно лекари и медицински сестри и ако не, защо? Могат ли семействата спокойно да отглеждат по няколко деца и ако не, защо? Има ли добро образование, висока ли е производителността на българския работник и прочее, и прочее.

Мога да задам още няколко въпроса и на всички отговорът ще е – защото парите не стигат. Значи проблемът не е в броя на децата, а в размера на заплатите. В липсата на адекватно медицинско обслужване за всички възрасти, обществени слоеве и градове и села в страната ни. В излишно дългия работен ден в повечето браншове и липсата на гъвкаво работно време за родители.

Друг немаловажен щрих – какво правим с ромите? Възможно ли е наистина да имаме, от една страна, проблем с раждаемостта, от друга обаче, хиляди деца да мимикрират в гетата, лишени от адекватно образование и медицина? Ако човешкият ресурс е най-важният в съвременния свят, България постъпва икономически глупаво, като не се старае да развие и използва целия ресурс, който има – а той включва децата на всички етноси.

Защо са ни 1000 бедни и малограмотни граждани, ако и за обществото, и за икономиката по-голяма полза има от 100, но адекватно образовани и икономически силни? Вторите ще изкарват и ще допринасят повече от първите, макар и да са 10 пъти по-малко. Нямам предвид, че онези, които по някаква лична причина не могат да са конкурентоспособни, трябва да се третират като ненужни. А че не бива причината за липса на квалификация да е във външните фактори – отказ от достъп до правна защита, образование, медицина, пазар на труда.

Ще отбележа и още нещо по отношение на призивите жените да не се занимават с кариерата си дълго, а да започнат да раждат рано и по много. Икономически (тук разглеждам само икономическата логика, но има, разбира се, и хуманна, цивилизационна и др.) това би било огромна глупост. Както вече посочих, важно е качеството, а не толкова количеството. Съвременният човек трябва да учи много по-дълго и по-сложни неща, за да е конкурентен в сравнение с връстниците си отпреди двете световни войни.

Българските деца днес ходят на училище, без оглед на това дали са момчета и момичета, и остават в него до 19-ата си година. Следват квалификации или университетско образование, ако искат да имат по-голям достъп до пазара на труда и по-високи заплати. След приключване на образованието към 24-25-годишна възраст те трябва да наберат и някакъв професионален опит, преди да започнат със семейното планиране.

Да извадиш от тази и без това поизтъняла възрастова група половината от пазара на труда, защото са жени и трябва да раждат млади и по много, ще е катастрофа. Така че спрете да внушавате на жените, че те са виновни за демографската криза. Не са. И без техния труд страната съвсем ще пропадне.

От "24 часа"