Разкажете личните си истории в рубриката ни "Необикновените".

В нея включваме вашите вдъхновяващи постижения, различни и чудати умения, приключенски пътешествия, интересни хобита и занимания. Изпращайте необикновените си истории на [email protected] и [email protected], а най-любопитните ще бъдат публикувани в най-четения сайт - "24 часа".

Трима българи от Чернобилското поколение решават да отидат в Чернобил и да си обяснят нагледно защо като деца са пили "онези жълти хапченца" (йод) в продължение на 4 години. Мария, Боян и Илиян тръгват към това "приключение" - както днес го наричат, с подготовка - само чифт обувки, който след това да изхвърлят.

"Най-голямата изненада за нас беше, че 6 месеца след инцидента централата възобновява работата си", споделя Мария Терзиева, родена през 86-та година, месеци след аварията в "Чернобил", станала на 26 април. "Дейността й приключва чак през 2000 г. - 14 години след инцидента".

Интересното е, че третият реактор, който е изключително близо до запалилия се четвърти, също заработва след 6 месеца.

И в момента в централата има работници. По-голямата част от тях обслужват хранилище за ядрен отпадък. За тях е изградено абсолютно ново селище от другата страна на реката, тъй като Припят не може да бъде обитаван.

Пропусквателният режим в цялата 30-километрова зона е изключително строг. На посетителите се предоставят гайгерови броячи или дозиметри, които отчитат нивото на радиация. При напускане на обекта проверката също е щателна, за да се установи колко радиация е поело тялото на всеки. Ако тя е повече от допустимото, задържат човека, за да пречистят организма му. "Всички резултати бяха много под тази граница. За цял ден поетата радиация се равнява на тази при 2-3-часов полет. През КПП-то си преминават работници, което ти вдъхва доверие, че няма нищо притеснително", разказва Мария. 

Гама-лъчите са най-вредните от йонизиращите лъчения. Алфа- и бета-частиците са опасни само при допир. По-голямото поглъщане на гама-лъчи предизвиква лъчева болест, която може да доведе до летален изход.

"В по-голямата част от Чернобилската забранена зона нивото на радиация е около 0.14 µSv/h (микросиверта/ч.)", пояснява Мария.

 1 сиверт е количеството енергия, погълнато от килограм биологична тъкан, равно по въздействие на погълнатата доза гама-лъчение от 1 грей. Докато в грей се измерва погълнатата радиация от какъвто и да е материал, в сиверти се измерва радиацията, погълната от отделен човек.

Справка на официалната страница на Агенцията за ядрено регулиране в България показва, че нивото на радиация, регистрирано в София, е също 0.14 µSv/h. Това са последните актуални данни на сайта към 11:00 ч. на 26.07.2019 г. за изминалите 24 часа. За територията на България естествените норми са в границите от 0,06 до 0,40 µSv/h.

Този факт обяснява и липсата на всякакви предпазни екипи за посетителите на Чернобилската забранена зона. Единственото изискване било да носят дълги дрехи, които да покриват цялото тяло. "Няма предпазни маски, шапки. Не трябва обаче да се пипа абсолютно нищо, защото предметите са напоени с радиация", обяснява Боян.

При поглъщане на лъчение от над 100 mSv или 100 000 µSv годишно, е необходимо да се предприеме лечение. При подобна доза 5 на всеки 100 човека заболяват от рак, а 5000 милисиверта или 5 000 000 µSv вече са смъртоносни. В Чернобил максималната стойност през 1986 г. е била 300 000 mSv/h (1 µSv = 0,001 mSv).

Нивото на излъчване в момента е толкова ниско благодарение на саркофага, който сега покрива четвърти реактор. Той е европейска разработка, а неговото изграждане се налага, тъй като предишният, строен след инцидента, вече не успява да осигури необходимата защита. Затова преди 4 години на площта на централата са регистрирани стойности от 3.32 µSv/h, които в момента на същите места стигат до 0.9 µSv/h.

"Нивото на радиацията край реактора е паднало до допустимото за много държави", добавя Боян.

"Най-високи стойности се отчитаха, когато се доближавахме до почвата и дърветата", коментира Илиян. След аварията обръщат най-горния слой на земята в околията. Той потъва със сантиметър на година, а стойностите, които регистрира дозиметърът, приближен до почвата, са около 3 - 5 µSv/h.

Тримата авантюристи обядват в столовата на централата в Чернобил. Тя функционира и се грижи за дневната прехрана на работниците в момента. "Задължени са да пият много течности заради радиацията, затова си избират минимум 2 вида", коментира Мария. "Не изпитваш страх, това е място без аналог".

Туристи се допускат в Забранената чернобилска зона от 10 години насам. Едно пътуване дотам за 3 дни, с включени нощувки, самолетни билети, храна и обиколката в Чернобил струва около 500-600 лева. Допускат и в самите реактори, но се доплаща допълнително. Вадят се разрешителни на посетителите, с които преминават през КПП-тата. Местните гидове наблягат на това, че реално животът там продължава.

"В АЕЦ "Козлодуй" можеш да влезеш само по работа или по време на Ден на отворените врати – два пъти годишно, в "Чернобил" можеш да влезеш всеки ден!", завършва шеговито Мария.

Очаквайте още интересни разкрития за Чернобил съвсем скоро в следващите материали от поредицата!