Разкажете личните си истории в рубриката ни "Необикновените".

В нея включваме вашите вдъхновяващи постижения, различни и чудати умения, приключенски пътешествия, интересни хобита и занимания. Изпращайте необикновените си истории на [email protected] и [email protected], а най-любопитните ще бъдат публикувани в най-четения сайт - "24 часа".

„Подобен сценарий с авария не се е считал за възможен. Хората изобщо не са знаели как да се справят с радиацията”, заяви Боян, един от тримата, посетили Чернобилската забранена зона, за които ви разказахме. Това е и причината за закъснялата евакуация на живущите край Чернобил – едва на втори-трети ден след аварията. По онези времена е съобщено на хората от Припят, че ще ги изведат от населените места само за около седмица, но никога повече не ги връщат по домовете им. Настанявали ги дори при непознати. След изселването ги допускат само два пъти за по няколко часа - първо на шестия месец след инцидента и след това на деветия, за да съберат някакви лични вещи. Година след инцидента ликвидаторите изхвърлят всякаква покъщнина и я закопават отвъд реката, тъй като предметите са носители на радиация и не трябва да се изгарят. По-късно някои от хората разкопават могили, въпреки че осъзнават, че шансът да открият своите вещи е минимален.

В 30-километровия радиус днес живееят хора, а последната починала жена била на възраст между 80 и 90 години. Т.е. въпреки облъчванията, животът край Чернобил е възможен и продължава.

„Спряхме в гора, където преди е имало село. Там видяхме огромно стадо с коне“, твърди Боян. Това са единствените животни, които виждат тримата българи по пътя към централата, освен кучета по КПП-тата. След аварията представителите на животинския свят са избити, тъй като се считат за заразени. Но общо 13 коня – 3 от зоологическата градина и 10 диви – се оставят, за да опасат отровната трева. Смята се за тях, че ще умрат така или иначе, защото вече са облъчени. Десетте диви животни обаче оцеляват и днес имат популация от около 150 коня. Това превръща тази част от Забранената зона в нещо като резерват.

„Все още хората не отглеждат никакви домашни животни. Почвата е отровена, няма как да се обработва като земеделска земя, но растителността е в апогея си – избива през бетон, метал“, коментира Мария.

„Влизаш в супермаркета в град Припят, който попада в 10-километровата зона, и пазарните колички си стоят – всичко е замръзнало. Изоставен град, призрачен. В блоковете видяхме комунизма на живо. Апартаментите са абсолютно еднакви“, спомня си тя.

Домовете са почти празни, тъй като ликвидаторите е трябвало да изнесат всичко. Това, което прави впечатление на Илиян обаче, са изпочупените прозорци. Причината била, че войниците изхвърляли всички мебели директно през тях.

Животът на ликвидаторите след дейността им за ограничаване на последствията от аварията в Чернобил е обречен. Те биват изолирани и живеят в тотално забвение. Не могат да създадат семейства, защото жените не искат деца от тях. Не ги взимат на работа, защото знаят, че ще ползват много болнични или ще се разболеят.

„Училището в Припят е срутено наполовина, но учебниците си стоят по чиновете. В детската градина радиацията беше почти 5 пъти по-ниска, отколкото в София - 0,03 µSv/h. Обяснението за това е, че сградата е била затворена, когато инцидентът в Чернобил се случва, и радиационният облак не е успял да навлезе вътре”, разказва още Мария.

Любопитно е, че в град Припят имало толкова квартали, колкото били на брой реакторите в „Чернобил”. Живущите от всеки комплекс са поддържали определен реактор. Сред атракциите днес попада лунапарк, който е трябвало да бъде открит на 1 май, но това никога не се случва. Същата съдба спохожда и футболно игрище, чийто терен в момента е гора.

Интересен факт е и наличието на мека настилка по стълбите на басейна в града. Казват, че ликвидаторите я сложили, за да могат да го ползват, докато били в Припят. 

Според тримата българи почти всичко съвпада с фактите от сериала „Чернобил”. "Наистина хиляди автобуси са извозвали живущите при евакуацията. В Припят е имало 50 000 души. Когато военните навлизат в града, хората си се разхождат спокойно и изобщо не подозират какво се случва. Голяма грешка е, че им казват да слязат и да чакат пред блоковете, защото така поемат изключително много от лъчението. Друг пропуск е, че самите автобуси внасят радиация в Киев, защото не ги измиват на влизане”, разказва Боян. „В сериала единствено представят, че сякаш не всички работници в централата са били достатъчно подготвени, а целият град е бил само от атомни инженери. Убеден съм, че всички са били изключителни специалисти”, твърди Илиян.

Както бе показно и в сериала, костюмите на пожарникарите, гасили огъня в централата, са хвърлени в мазето на болницата в Припят. Облеклата им са си останали там и до днес, но не допускат до тях, тъй като са силно радиационни.

Червената гора (иглолистна) се намира между АЕЦ „Чернобил” и Припят. Според разказите растителността е почервеняла за часове заради преминаването на облака над нея. Въпреки че тогава я изсичат и закопават, това е най-заразената част в зоната и най-радиационна точка и в момента.

Някои от селата като Копачи например са съставени изцяло от могили със закопани къщи. Дървото поема радиацията и не може да се измие, а и не трябва да се гори, за да не разнася нови лъчения, което налагало „погребването” на домовете. „Това беше една от най-злокобните гледки – могили с надгробни плочи, на които пише „Това беше къщата на...”, разказват тримата младежи.

Твърди се, че спасяват река Припят от замърсяване, като теорията е, че няма изтичане на радиация в подпочвените води. Водосточните тръби на град Чернобил обаче, който е в 30-километровия периметър, са разположени на 1 метър над земята. Това се налага, тъй като в замърсената почва биха поели голямо количество радиация, което ще направи водата негодна за пиене.

Очаквайте още интересни разкрития за Чернобил съвсем скоро в следващите материали от поредицата!