Скъпи приятели,

За огромно съжаление в живота има неща, които не са съвсем ясни. Не са кристално доктринални, нито идеални.

Не всеки е Ботев. Не всеки има безупречни двайсет хита, които нямат конкуренция и заедно с това е революционер, умрял за България.

Понякога на света има и Вапцаров.

Не всяко стихотворение на Вапцаров е добро, а и дейността му е антидържавническа.

Но има прекрасни неща, въпреки всичко. Да се отрича умението му да пише, е малко смешно и не говори добре за определена група хора, които веят знамето на рациото.

Дали Вапцаров е заслужавал смърт не знам. Аз не съм много на “ти” със смъртното наказание.

Знам само, че добрият поет се среща рядко и аз лично бих му простила много неща.

Около нас е пълно с некадърници. Много от тях идат директно от червените редици. Хора, непроизвели една секунда изкуство и култура в живота си, но оцелели, защото са знаели кога да си траят. Колко хора си построиха къщи и изучиха децата си, пишейки за Съветския съюз на станцията на Съюза на българските писатели в Боженци.

И на мен ми е мъчно за Вапцаров. Щеше ми се да беше поживял още малко. Още едно любовно стихотворение да беше написал, щях да съм благодарна.

*От фейсбук!