Премиерът Бойко Борисов потвърди пред "24 часа", че България ще подкрепи Лаура Кьовеши за европейски главен прокурор.

Румънската магистратка е бивша ръководителка на Националната дирекция за борба с корупцията в родината си. Париж изрази готовност да изтегли от надпреварата кандидатурата на нейния френски конкурент Жан-Франсоа Бонер.

Преди европейските избори през май въпросът кой ще заеме ръководния пост в новата институция остана висящ, тъй като Европейският съвет и Европейският парламент не успяха да стигнат до компромис. Съветът стоеше твърдо зад Бонер, а парламентът - зад Кьовеши. В петък новият състав на парламента, представляван от новия му председател Давид Сасоли, отново изрази подкрепата си за Кьовеши.

Това само по себе си не би променило нищо, ако откъм Париж не бе дошъл неочакван сигнал за промяна на позицията, в началото неофициално. Първи в. "Файненшъл таймс" написа, че Франция е готова да подкрепи Кьовеши, а Бонер щял да се оттегли. Според изданието френското решение било следствие на новото разпределение на водещите позиции в ЕС. Тъй като Париж вече получи ЕЦБ в лицето на Кристин Лагард, то би било доста арогантно да претендира да вземе и европрокуратурата. С лансирането на Кьовеши щяла да бъде удовлетворена и Източна Европа, която остана с празни ръце при подялбата на ключовите позиции. Подкрепяният от повечето държави-членки Жан-Франсоа Бонер пък елегантно щял да се измъкне от надпреварата, като му бъде предложен апетитен пост в самата Франция - да оглави финансовата прокуратура на страната.

Сценарият на британското издание получи и официално потвърждение в събота. Тогава лично румънският президент Клаус Йоханис обяви, че в телефонен разговор френският президент Еманюел Макрон му е казал, че ще изтегли кандидатурата на Жан-Франсоа Бонер и ще подкрепи кандидатурата на Кьовеши. Така пътят на бившата шефка на румънската Дирекция за борба с корупцията към Европейската прокуратура изглежда разчистен. Остава Европарламентът и Европейският съвет да стигнат до окончателно споразумение и да го обявят.

Този път обаче никак не бе лесен, а в собствената си страна родената на 15 май 1973 г. магистратка е възприемана като противоречива фигура - обожавана от едни и силно мразена от други. Дълго години тя бе давана от Европейската комисия като най-яркия пример сред новите демокрации за ефективна борба с корупцията. Активът й от десетки, а според някои дори стотици изправени пред правосъдието, осъдени и вкарани в затвора високопоставени държавни служители e наистина забележителен. Но това й спечели и много могъщи врагове.

Кариерата на Кьовеши започва по начин, който няма нищо общо с правосъдието. Като млада тя играе професионално баскетбол в младежкия женски национален отбор на Румъния. Все пак като студентка се ориентира към правото и през 1995 г., след завършването на университета, става прокурор към съда в Сибиу. Между 1999 и 2012 г. оглавява Дирекцията за борба с организираната престъпност и тероризма в област Сибиу. През октомври същата година става най-младият главен прокурор в Румъния, а година по-късно оглавява Националната дирекция за борба с корупцията.

Успехите й будеха и възхищение, и страхопочитание до момента, когато на власт в страната дойдоха социалдемократите на Ливиу Драгня. Те решиха да вземат реванш и направиха всичко възможно да я отстранят от поста. Драгня не успя да преглътне факта, че заради условна присъда за изборни измами той не успя да стане премиер, когато партията му дойде на власт през 2016 г. Оттогава Кьовеши се превърна в негов враг номер едно. Противниците й я обвиняват. че е станала всесилна и неконтролируема, че прави скалъпени обвинения, за да си приписва актив пред Запада, че има прекалено тесни връзки със спецслужбите, а мащабите на подслушването в страната са огромни.

С подобни обвинения в началото на 2018 г. правосъдният министър Тудорел Тоадер поиска отстраняването й от поста на главен антикорупционен прокурор. Въпреки масовите протести в нейна защита, които възпламениха Румъния, това стана факт през юли същата година. Независимо, че пазеше гърба й, президентът Йоханис бе принуден от Конституционния съд да подпише уволнението й. Краят на националната й кариера обаче съвпадна с момента, когато ЕС започна да си търси началник за новата Европейска прокуратура, която трябва да заработи до края на 2020 г.

Атаките от враговете й в Румъния се подновиха, когато стана ясно, че Кьовеши е сред фаворитите да оглави новата институция. Тогава Тоадер дори изпрати писмо до европейските си колеги, в което описваше сънародничката си в черни краски и опитваше да ги убеди, че тя е неподходяща за длъжността. Там той не пропусна да припомни за нейния таен съюз с разузнавателните служби, оприличавайки го на политическата полиция от времето на комунизма. Паралелно срещу нея бяха повдигнати обвинения за злоупотреба със служебно положение, получаване на подкуп и лъжесвидетелство, а датите на разпитите й по делото по странен начин съвпадаха точно с датите на важни изслушвания в надпреварата за европрокурор. Накрая се стигна дори до парадокса в Европейския съвет Румъния да гласува срещу нея.

За европейските институции обаче тя не престана да бъде контрапункт на опитите Румъния да се отклони от върховенството на закона. През изминалите няколко години румънското правителство беше обект на критики от досегашната ЕК и от миналия ЕП заради спорната реформа на съдебната система, която рискува да отслаби борбата с корупцията и да подкопае правовата държава като освободи от наказателна отговорност редица заподозрени в конфликт на интереси. В този контекст Кьовеши получи безрезервната подкрепа на евродепутатите, а по всичко личи, че и Европейският съвет е узрял да й даде трансгранична власт. По ирония на съдбата най-могъщият доскоро човек в Румъния - лидерът на социалдемократите Ливиу Драгня, ще следи новия й възход от затворническата килия, където през май т.г. го изпрати румънският Върховен съд.