Пиер Паганини в продължение на 20 години изгражда невероятната физическа и психическа издръжливост на Маестрото

"Винаги когато се хване за прасеца, се надявам да го е ухапал комар, а не да е скъсал мускул", усмихва се Пиер Паганини. Сигурно името ви е непознато и първата асоциация ще е с великия италиански композитор. Да, той наистина е един съврменен гений, който сътвори чудеса не с музикален инструмент, а с тялото на Роджър Федерер.

60-годишният кондиционен треньор е човекът в сянка, на когото до голяма степен се дължи "чудото Федерер", чиято кулминация беше преди броени дни на "Ол Инглънд" Клъб“. Роджър Федерер и Новак Джокович изиграха най-дългия финал в 133-годишната история на "Уимбълдън". 4,55 часа продължи гладиаторската битка и ако по регламент нямаше финален гейм, двамата сякаш бяха подготвени да играят вечно на

свещената

трева.

За 32-годишния Ноле това беше невероятно изпитание, но какво да кажем за представянето на Маестрото, който въпреки своите 37 години (на 8 август става на 38) нито веднъж не подви коляно.

Швейцарецът летеше по корта, удряше здраво, а в погледа му се четеше желязната непоколебимост да удържи на натиска на по-младия си и видимо по-здрав физически съперник. След края на мача джентълмените поздравиха Джокович, а огромната маса от фенове на Роджър се запитаха как, по дяволите, е издържал петчасовия маратон. И тук отново опираме до личността на Пиер Паганини. Именно това е най-верният помощник на Федерер по време на неговия път към върха.

Двамата се запознават в швейцарския национален център за обучение на млади таланти през далечната вече 1994 г. Шест години по-късно Паганини влиза в екипа на 19-годишния талант, който вече е заявил своето намерение пред света да бъде номер 1 в елитния спорт.

"В началото си направихме 3-годишен план, след това си стиснахме ръцете за още 3 години и така неусетно

минаха две десетилетия.

Никога не съм карал Роджър да трупа мускули. Почти веднага осъзнах, че той е различен от останалите и не се нуждае от огромни прасци, за да надделее над конкурента. Неговата интелигентност на корта му помагаше да си спестява безразсъдното тичане по корта", разказва в едно от редките си интервюта Паганини. Двамата с Федерер много бързо осъзнават, че само с усилия във фитнеса и на бягащата пътека няма да се получи. По-възрастният швейцарец започва да се вслушва в съветите на по-младия си сънародник.

"По едно време осъзнах, че самият Роджър има интересни идеи за развитието на своята физика и психика. Започнахме да работим така: аз му правех програма, а той внасяше още някои допълнителни корекции, така че да се получи съвършеният продукт. От тогава до днес много пъти са ме питали защо клиентът ми никога не се контузва. Първо отговарям, че и той е човек и преживя някои неприятни травми, сред които най-тежка беше тази в коляното. За останалите му постижения са виновни талантът, физиката, но най-вече умът. Понякога си мисля, че в главата му е скрит най-бързият компютър в света. За части от секундата той взима правилните решения, така че да постигне предимство над съперника и в същото време да не изхаби излишни физически сили", разказва още Паганини.

Самият той няма никакви успехи в тениса – играе за кратко и повече за удоволствие. Преди това прави сравнително при

лична кариера

във футбола,

но истинските му професионални успехи идват, след като започва работа с Маестрото.

"Знаете ли, че Роджър щеше да е страхотен футболист? Той притежава невероятна координация между краката и главата. Умението му да се пази от контузии също щеше да е в негова полза. Но природната му интелигентност е това, което щеше да го превърне в звезда от световна величина. Не мислете обаче, че съжалявам, задето не съм го завел на стадиона. Колкото и да беше добър, там щеше да е един от единадесет. А сега съвсем сам изгради своето величие", категоричен е Пиер Паганини.

Преди време го попитаха до колко години в крайна сметка ще се състезава Федерер. Отговорът на кондиционния треньор беше съвсем простичък: "Докато не му омръзне и сам не се откаже".