След половин “възродителен процес” оценили заслугите му. Затова и талантливите българи емигрират

Като Atmosphere Beach във Варна в Солун ресторантът е толкова близо до морето, че гларусите прелитат край масите и предизвикват бриз в Бургас – ефект на пеперудата.

Полетите им зачестяват, когато един от гръцките колеги разказва за емигрирането си в САЩ.

От Тесалоники тръгнал сам, когато бил 15-годишен. Имиграционните служби му предложили да си избере име между Питър и Пол (половин “възродителен процес”), той избрал Питър и така Панайотис останал само в кръщелното му, издадено в църквата “Свети Димитър” в Солун.

Преминал успешно през училище, колеж, университет, той довел в САЩ родителите, брат си и сестра си.

След години станал университетски професор във Вашингтон. САЩ са меритократска страна това бяха заключителните думи на Панайотис-Питър.

След това поясни, че от Платон през Конфуций, Наполеон Бонапарт и Томас Джеферсън напредват онези държави, чиито правителства и институции се ръководят от хора с постижения, придобити с талант и труд (от лат. merito – заслуга); от гръцки kratos - власт).

Меритокрацията е “аристокрация на заслуги” (от “Държавата” на Платон).

Всички, дори прелитащите край масата гларуси, разбрахме удовлетворението, което нашият колега получава в САЩ от оценяването на труда си.

И с типичен американски акцент изрече: The pleasure of being and becoming in the USA – удоволствието да живееш в страна, която ти предоставя възможности да извървиш пътя от “съществуване” до “ставане” - да сложиш мозъка в ръцете си, да реализираш идеите си – “най-сладкият блян на труда”.

Затова сега талантливите българи емигрират в меритократските страни, където като гръцкия колега във Вашингтон са удовлетворени от признанието на постиженията на труда си.

А в България продължава осъществяването на националната стратегия “Звания без знания”, от която хронично боледуват науката и образованието.

Власт на заслужилите - и преди, и сега – не е избирана в нашата страна. Тук има медиокрация (от френски mediocre – посредствен) - власт на необразованите, на дънингкрюгеровците.*

От такава власт настъпват бедствени последици - тези, които сричат, лъжат и крадат, управляват онези, които създават Знания, Поезия, Театър, Музика.

Това е най-тревожният проблем на прехода “диктатура – демокрация”.

Все пак имаме престижни постижения на учили в България и след това емигрирали в САЩ и други страни, където се ценят Знанията – най-големият човешки потенциал, на който се базират всички дейности и постижения.

Важнослов

Големият артист Йоско Сърчаджиев каза: “Свобода не съществува. Животът винаги е затвор. Възможно е да избереш само размера на клетката”.

Напомня ми на италианската поговорка: “Славеят пее не защото е щастлив, а защото е затворен” (l’usignolo non canta perche e felice, ma perche e sigillato).

Ако “Свобода не съществува” бе казана от холивудците Джони Деп или Брад Пит, досега щеше хиляди пъти да е обиколила медиите на земното кълбо. А думите на Йоско Сърчаджиев срещнах само в два български вестника.

Съдбата на големите в малка, по-точно медиократска страна.

За да успееш да направиш нещо в България, изразходваш много повече психична енергия, отколкото колегите ти в уредените страни.

Там получаваш

признание,

тук - инсулт,

инфаркт или

депресия

Меритократствайте, господа министри! Зародишът на прогреса е в голямо и “по спешност” инвестиране в STEM (Science, Technology, Engineering and Mathematics).

Казано по-кратко: инвестиране в НОК (Наука, Образование и Култура), за да не изпадне България в НОКаут.

__________________

* През 1999 г. Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгер публикуват статията “Необразовани и незнаещи за това…”.