Те са цинични изрази на комунистическия режим в България, защото става дума за безмилостно етническо претопяване и прочистване, съпроводени с кървави разправи с всяка съпротива

“Въпреки изминалите 30 години от принудителното изселване на турците от България темата е трудна, парлива, има политическа натовареност и много често политиците я използват за своите конкретни политически борби. А не трябва да бъде така.”

Това заяви доц. д-р Михаил Иванов, експерт по проблемите на етническите малцинства, който бе сред 30-те учени от Турция, България, Гърция и Япония, които взеха участие в международен научен симпозиум в град Чорлу.

Симпозиумът бе посветен на 30 г. от принудителната изселническа кампания на българските турци, започнала по призива на бившия комунистически лидер Тодор Живков (29 май 1989 г.) Тогава той казва: “Всички, които не се чувстват българи и не приемат България за своя родина, да се махат от страната.”

Форумът се организира от университета “Намък Кемал” в Текирдаа и Анкарския университет със съдействието на община Чорлу.

Какво наложи провеждането на този форум, бе въпросът ми към проф. д-р Айше Каяпънар от университета в Текирдаа. Тя заедно с проф. Зейнеп Зафер от Анкарския университет, която е родом от България, участничка в Независимото дружество за защита на правата на човека и в организирането на майските събития и е

прогонена насила

от България,

са главните организатори на симпозиума.

“През 1984-1989 г. международната общественост се запозна с присъщото само на България понятие “възродителен процес”, което бе последвано от “голямата екскурзия”. И двете понятия нямат аналог в историята като лингвистика и като изпълнение, те са различни по време процеси, но имат общи дълбоки причини и последствия, които се простират в един дълъг отрязък от време, надхвърлящ 100 години”, посочи проф. Каяпънар.

Изследователите от Турция и България се обединиха в мненията си, че е необходимо да се откажем от все още битуващата в България тоталитарна терминология като “възродителен процес” и “голямата екскурзия”. “Във всички доклади бе подчертано, че става дума за цинични изрази на комунистическия режим в България, тъй като това е безмилостно етническо претопяване и прочистване, съпроводени с кървави разправи с всяка съпротива. Всички бяхме единодушни, че това трябва категорично да се осъди. Разбира се, не е лесно. Събрахме се на симпозиума такива мохикани, които държим това да се промени, и трябва непрекъснато да се повтаря, че не е редно тази процеси да се определят така. Аз съм изчел стотици материали на Държавна сигурност, именно те помежду си наричат така процеса, трябва ли ние да говорим като тях”, заяви доц. Михаил Иванов.

От чуждестранните участници най-активно бе представянето на българските учени. “Това е логично, защото става дума за български събития. Сигурно ще се връщаме пак и пак към тези теми независимо от времето и мястото. Те са изключително важни и много травматични”, коментира проф. д-р Евгения Иванова от Нов български университет.

По думите ѝ асимилацията на мюсюлманите в България е продължителен процес, а не внезапно хрумване през 80-те години на ХХ век и е част от политиките на различните управления през различни периоди: “Неуспехите на етническите прочиствания през 50-те и 70-те г. са “компенсирани” със смяната на имената на помаците, циганите и татарите. Турците също не са преименувани едновременно, а постепеннно и по региони, процесът продължава 10 г. (1975-1985).

Деян Кюранов, д-р по философия, от Центъра за либерални стратегии, акцентира върху неспособността на институциите в България да се нормализират междуетническите отношения: “През 1991-2010 г. проевропейската пропаганда успяваше да балансира традиционния български антимюсюлмански национализъм. След 2010 г. обаче националистическата тенденция започна да побеждава проевропейската с подкрепата на засилващата се обща реакция в Европа”, посочи той.

Според учения шансът за ново начало за нормализиране на междуетническите отношения е бил пропуснат през 1989-1990 г. поради липсата на единодействие между противниците на комунистическата асимилаторска политика при мюсюлманите и немюсюлманите в България.

“Дори лидерите

са неефективни:

мюсюлманите заради традиционната си затвореност, немюсюлманите заради традиционната нагласа, че “мюсюлманите са исторически враг”. Нагласата на етническото мнозинство към мюсюлманите е негативна и това се проявява в постоянни, най-често дребни конфликти. Но обществото няма механизми, които да попречат на тяхното разрастване”, заяви Кюранов.

Подобен извод направи историкът Тетсуя Сахара от Япония. Според него в България през последните години се наблюдава нарастване на етническия национализъм, което е изключително опасна тенденция.

Турските учени анализираха миграционните процеси на турците от България в исторически план. Бейджан Ходжаоглу от университета “Еге” в Измир посочи, че миграционните процеси на турското население започват след Руско-турската война от 1877-1878 г. и продължават с различна интензивност до наши дни: “Границите, разделящи мигрантските общности в такива продължителни периоди от време,

оформят два

различни свята.”

По официални данни 310 хиляди са изселилите се от България само през горещото лято на 1989 г. А броят на българските турци, имената на които са насила сменени през 1984-1985 г. в периода на асимилационната кампания, е 1,390 млн. Без да е точна цифрата, се твърди, че броят на преселниците с двойно - българско и турско, гражданство е около 300 хиляди души.

Според проф. д-р Мустафа Тюркеш от университета “Близък изток” в Анкара един от големите въпроси е преборването с езика на омразата.

А проф. Евгения Иванова подчерта: “Аз имам едно-единствено опасение: ако травмата прекалено се разисква, прекалено много се акцентира, разбира се, че трябва да се помнят, но ако тази памет се преобърне в някаква задължителна мантра, това започва да става опасно. Затова мисля, че тези дебати трябва да се водят на академично ниво. Както се получи сега.”

Според Михаил Иванов плюс за форуми като този в Чорлу е изясняването на различията при тълкуването на събитията. “Например имаше един нюанс у турските колеги, че майските събития през 1989 г. са довели до рухването на режима. Моята теза е, че рухването на българския комунистически режим стана заедно с всички останали комунистически режими от просъветската система и

той не можеше

да не рухне

- имаше дълбоки социално-икономически причини за изчерпването на социалистическата система и всичко това в контекста на студената война между Изтока и Запада. Но това, с което трябва да се гордеят българските турци, е, че майските събития, които те организираха и така мъжествено проведоха, са най-големият принос на България за рухването на общата комунистическа система”, посочи доц. Михаил Иванов.

Юксел Йозкан, депутат от опозицията, пък предложи да се създаде парламентарна комисия, която да предложи промяна в законодателството за придобиване на турско гражданство за преселниците от България с турски корени.

Юксел Йозкан е знаково име сред преселническите общности. Роден е в България, през 1978 г. със семейството си се изселва в Турция, завършва медицина, дълги години е активист и председател на главната изселническа асоциация “Балгьоч” в град Бурса. Председател е на парламентарната комисия за приятелство Турция - България в турския парламент.