На срещата на лидерите в Сараево българският премиер успя да постигне разбиране по този въпрос, изясниха се позициите между Белград и София и скандалът приключи

Темата за Косово е изключително важна, тя е първостепенна за Сърбия. Сръбската държава разглежда всички други приоритети през тази призма. Ако за останалите страни от Западните Балкани от първостепенно значение е членството в Европейския съюз, то за Сърбия не е така. Отношенията с Косово, по-точно косовският проблем, са изключително важна тема за сърбите.

И всяко правителство в Сърбия се легитимира през позиция за косовския проблем. Няма политик в Сърбия с амбиция за важно влияние в страната, който ще си позволи да каже, че Косово трябва да стане независима държава и така да се регулират отношенията с Белград.

Всички до един казват, че Косово е Сърбия, и това ще е доминиращата позиция в сръбската външна политика поне още едно десетилетие, ако не и повече. Ясно е, че

въпросът за

Косово е

изключително

болезнен

за Сърбия

От друга страна, ясно е, че много държави в ЕС, а и САЩ са възприели позицията, че Косово вече е независима държава. И когато се говори за развитие на Западните Балкани в евро-атлантическа перспектива, този въпрос се мисли с Косово като независима държава. И оттук идва един голям разнобой, защото и Косово, и Сърбия участват в този процес, а те взаимно се бойкотират, не се признават дори заседания, в които и двете страни са поканени да участват на равни начала.

Което фактически поставя европейските държави в ролята на помирител, а в някои случаи и на пъдар. В този контекст ролята на България напоследък - поне няколко месеца преди, а и най-вече по време на българското европредседателство като основен парламентьор и адвокат на Западните Балкани в рамките на ЕС, като един вид генератор и двигател на разширението на ЕС към Западните Балкани и развитието на региона и неговата вътрешна интеграция поставя страната ни в такава позиция, в която подобни скандали ще бъдат все по-чести. Защото остра сръбска позиция ще бъде посрещана с остра косовска позиция, а България, щом има амбиция да бъде лидер в този регион, ще трябва тези напрежения да ги менажира по някакъв начин.

И разбира се, от тази гледна точка дойде изказването на сръбския външен министър Ивица Дачич.

То беше грубо,

то беше рязко и

беше персонално

насочено към

Бойко Борисов

На всичкото отгоре наистина беше базирано на неправилно тълкуване и неразбиране какво беше казал Бойко Борисов в Брюксел. Съответно дойде и неговата реакция, защото това беше някакъв вид персонална обида към българския премиер. Дори в началото беше спрян дублажът на превода, за да се чуят ясно думите на Дачич.

Грубо, рязко и остро, персонална атака към премиера Борисов, откъдето последва и неговото раздразнение. Ние може да разберем на какво се дължи това раздразнение, но Борисов много бързо отигра ситуацията. В рамките на срещата на лидерите в Сараево Борисов успя да постигне разбиране по този въпрос, изясниха се позициите и скандалът приключи.

Не смятам, че това изказване, този чисто персонален конфликт е довел до някакъв по-сериозен дипломатически конфликт или до противопоставяне между България и Сърбия в каквото и да било отношение.

А и в рамките на диалозите покрай европредседателството видяхме, че българската държава

изключително

активно

интегрира Сърбия

в тези разговори. Бяха направени редица срещи на най-високо равнище във формат Гърция, България, Румъния и Сърбия, един от разговорите беше и с турския президент Реджеп Ердоган. Така че за България Сърбия е ключов играч в тези отношения и не е поставяно под съмнение нейното участие в тях.

Към момента Борисов успява да “ходатайства” пред ЕС за Западните Балкани - най-малкото той договаря някакви инвестиционни проекти, защото е ясно, че перспективата за пълноправно членство е доста далечна, и то по вътрешни причини на ЕС.

Затова и решаването на косовския проблем не е на дневен ред. Това обаче помага на България в средносрочен план поне за 5-10 години да играе такава роля. Ще се избягва засягането на косовския проблем, ще се акцентира върху инвестиционните и инфраструктурните проекти в региона - нещо, което ЕС е склонен да финансира, а България може да адвокатства доста добре в това отношение. Така че ролята, която България зае по време на европредседателството,

може успешно

да бъде

поддържана и

продължена

в порядъка на следващите десетина години.

Когато стане ясна перспективата за европейско членство и се изяснят неговите основни параметри кога точно ще се случи във времето, тогава ще се постави на дневен ред и въпросът за Косово. Както стана с името на Македония, което беше решено на практика в последния момент, когато беше ясно желанието и на САЩ, и на основните европейски лидери Македония да бъде деблокирана по отношение на членството ѝ в НАТО.

Добри са и стечението на обстоятелствата, и конкретният исторически период България да се възползва да заеме такава лидерска позиция. Което, от една страна, ни издига чисто имиджово като страна играч на Балканите. А от друга страна, ни прави по-привлекателни за чуждестранни инвестиции, защото ставаме по-видими. И в регион на конфликти и кризи, когато излъчваш спокойствие и предвидимост, тогава ставаш по-желана дестинация. Така че от тази активна дипломатическа роля на България на балканската сцена ще усетим и чисто икономическите ползи.