Адекватна защита от семейно насилие -

как се прави в САЩ и Германия

Поредният смъртен случай заради домашно насилие у нас прикова вниманието за няколко дни повече от обичайното. Причината бе, че този път жертва е не жената в семейството, а 4-годишното ѝ дете, което бе убито по особено жесток начин. Бащата го хвърли от мост над река Янтра.

Можеше ли тази трагедия да бъде избегната? Отговорът ми е да. Отговорът на много държави по света, които имат адекватно законодателство и сериозна превенция на домашно насилие. В случая с убитото детенце в Габрово разбрахме, че става дума за мъж, който от години е биел и тормозел приятелката си и общото им дете. До такава степен, че

тя е избягала

от дома си,

надявайки се

така да го

омилостиви

и да спре с насилието. Мъжът обаче е продължил да я търси, дори е разлепил снимки на момченцето ѝ с надпис под тях: “Мамо, обичам те!”.

Какво би се случило в държава, в която законите, полицията и обществото могат да защитят гражданите си адекватно? Сещам се за няколко примера от две различни държави. САЩ и Германия.

Случай първи. В малко градче в САЩ младеж е изоставен от приятелката си, докато се забавляват навън и са на дискотека. Той не може да понесе мъката, изпива голямо количество алкохол и я заплашва, че ще я убие. Буйства. Собственикът на дискотеката вика полиция и младежът е арестуван. Издадена му е ограничителна заповед, няма право да доближава бившата си приятелка, държан е седмица в ареста и го заплашва и съд. Всичко това ще влезе в досието му

и животът му

оттук нататък ще

е доста труден Забележете – не се е наложило момичето да търси защита, защото я е получило на секундата първо от околните и след това от полицията и съда. Може би твърде строго отношение към “нормалните” емоции на един нещастен от любов млад мъж? Или просто сериозна загриженост за живота и здравето на приятелката му? Явно в държави като САЩ предпочитат да избират второто.

Случай втори, пак в САЩ. Позната се обажда по телефона на баща си в България. Използва код, който намалява таксата при телефониране в чужбина. Прави обаче грешка и вместо да набере правилния код, набира полицията. Затваря веднага, набира отново и си говори с баща си. Докато в един момент не чува как мъжът ѝ крещи от първия етаж на къщата им:

“Ана, Ана, кажи

им, че е грешка”

Слиза изумена на първия етаж и вижда полиция, а мъжът ѝ е обърнат с лице към стената. Една от полицайките ѝ казва внимателно: “Не се притеснявайте, госпожо, ако е имало насилие срещу вас, ще ви защитим.” Явно отново са решили да реагират твърде строго превантивно и получавайки обаждане и затваряне от този номер, са отишли на секундата на адреса, за да се уверят, че не е зов за помощ. Ана обяснила грешката и оттогава тази история в семейството ѝ се разказва като виц.

Случай трети в Германия. Жена, българка, иска да се раздели с мъжа си заради тормоз. Той се вбесява и казва, че ако се стигне до там, ще я убие. Жената е уплашена, но разказва за това на учителките в детската градина на дъщеря си. Учителките веднага сигнализират социалните и полицията.

Задържат жената и детето в градината, докато след час от полицията не идват да я придружат до дома ѝ. Мъжът е арестуван. Ключът от дома му е отнет и предаден на жената. Няма право да се приближава до семейството си – издали са му заповед за ограничение автоматично и веднага, след като е продължил да заплашва жената и детето си и пред полицията.

Мога да припомня и поне дузина случаи на българки с отнети деца в чужбина. В 99% от случаите децата са отнети, защото в дома е имало насилие, а майката, която е била и жертва, е отказала да напусне дома на насилника. В почти всички случаи

децата се

връщат отново

на майката,

когато тя се съгласи да работи със социалните, да напусне дома на насилника и да се настани в жилище, плащано от държавата, докато си стъпи на краката. В 100% от тези случаи децата и майките им са живи и до днес.

В България адекватна защита от семейно насилие няма. На година от ръката на половинките си умират по 20-30 жени и няколко мъже. Обществото е твърдо против промяна в законите било чрез Истанбулската конвенция, било чрез Стратегията за защита на детето. Крясъци, бой и унижения са абсолютно приемлив метод на възпитание, ползван пред очите на всички по детските площадки, яслите, плажовете, заведенията. Мнозинството не иска това да се промени. Жени като майката на убитото дете и в бъдеще ще бъдат оставяни сами на себе си, докато някой в семейството им не умре. Може би е крайно време норвежците наистина да дойдат!