ОТ Румяна Дeнчeва

Може би е добре преди да приемем еврото да претеглим пак и плюсовете

и рисковете, смята икономистът

Добре ще бъде трансформацията на икономиката, която препоръчва вицепремиерът Дончев да започне от публичната администрация

Ниските данъци останаха основното ни конкурентно предимство. Затова не бива да се съгласяваме на еднакви ставки в ЕС

Когато вече сме в еврозоната, дано политиците не се увлекат по евтините заеми и икономиката ни да заживее на кредит

Не виждам да се задава криза или рецесия, нито тази, нито през следващата година

Един район се развива добре, ако има голям работодател, а не такъв да  е общината

- Малка, отворена икономика пред чакалнята за еврозоната и банковия съюз, в отлична кондиция. Съгласен ли сте, че това сме ние, сега г-н Каролев?

- Аз не обичам да казвам, че сме малка, и както някои твърдят – бедна икономика. Защото нито сме толкова бедни, нито толкова малки. Изобщо не е случайно, че сме в ЕС - клуба на богатите.

Да, на прага сме на чакалнята за еврозоната. Там, зад него обаче заради неразумното харчене на публични средства от държави като Гърция, Испания, Италия, еврозоната в този момент е в позиция, която крие определени рискове за България.

- Да не би да смятате, че е погрешно да сме там?

- Привърженик съм за това да бъдем приети в т.нар. чакалня, за да изпълним най-накрая някои структурни реформи, понеже политиците ни не виждат причина да ги правят.

Като ги поприключим след 4-5 години, тъй като аз не виждам някоя държава да е стояла в нея за по-кратък срок от време, трябва добре да преценим искаме ли да влезем. Защото ние онези, формалните критерии от Маастрихт, ги изпълняваме отдавна.

- Какво тогава ни остава да изпълним и какво трябва да преценим след престоя си в чакалнята, колкото и време да трае той?

- Имаме какво да правим по отношение на институционалната среда, нивото на корупция, независимостта на БНБ и отношенията ѝ с ЕЦБ.

Та, когато сме готови с всичко, тогава трябва да погледнем има ли ги още тези рискове, които има сега, и трябва ли да влезем. Защото, ако например Италия не си намали бюджетните дефицити, има сериозен риск да се стигне дотам, да я спасяват като Гърция. Извинявам се, но Италия е държава с 2 пъти по-висок БВП от България. От близо две десетилетия ние имаме стабилна публична финансова политика, имахме бюджетен дефицит една единствена година и не виждам нито една причина да поемаме риска да участваме в спасяване на страни, които имат хронични бюджетни проблеми.

- Влизането в банковия съюз, което ние сами обвързахме с влизане в еврозоната, не трябва ли да ни е бърза цел?

- Помислете- нашата банкова система, като цяло има много по-висока капиталова адекватност от средната в еврозоната. А и банковият съюз също носи риск – евентуално някоя голяма банка да фалира или се разклати и да трябва да я спасяваме. Което щеше за се случи, ако вече бяхме в този съюз.

- Чувала съм ви да сочите и два други риска. Единият е, че като стане по-евтино кредитирането на държавата, ще се стигне до вдигане на данъци, за да се върнат взетите евтини заеми. Желанието да останеш на власт или да спечелиш властта няма ли да е достатъчно, за да сложи летва пред такива мераци?

- Има го този риск. Не само заради евтиния ресурс, а защото де факто с влизането в еврозоната ние излизаме от валутния борд. Тогава много ще зависи от това дали политиците ни ще се хлъзнат в тази плоскост и икономиката ни да заживее на кредит.

- А ако се случи това, за което настоява Еманюел Макрон – по-голяма централизация на ЕС, част от която е унифицирането на данъците? Вие смятате, че това не е добре за нас, така ли е?

- Не е само Макрон. Виждате, че с изключение на един, всички кандидати за председатели на ЕК предлагаха, в дебатите да се въведат минимални ставки освен за ДДС и акциз, каквито има , и минимална ставка за корпоративен данък. Един от кандидатите вече предложи 18%.

А защо смятам, че не е добро за България? Защото съм убеден, че след като разходите за труд у нас растат и ние по този показател вече не сме най-евтината дестинация на Балканите, ниските данъци остават основно наше конкурентно предимство. Очаквам да не мине много време и от Брюксел да кажат- от къде накъде и за данъка за доходите на гражданите да няма минимиална ставка в ЕС. И така се отваря кутията на Пандора.

- Имаме ли опции за частичен отказ, какъвто струва ми се препоръчвате?

- Когато сме затваряли главата по данъчната политика, ние не сме се задължили за уеднаквяване на преките данъци. Само за косвените - ДДС и акциз. Не трябва изобщо да влизаме в такава дискусия. Позицията ни трябва да бъде : както ни накарахте да си затворим предсрочно първи и четвърти блок на атомната централа, така сега нека да спазваме подписаните договори при присъединяването на България в ЕС.

- По въпроса с данъците ние можем и сами да си направим харакири. БСП отдавна говори за прогресивен данък, въпреки че по време на тройната коалиция бе въведен плоският.

- Говорят се такива неща, за да може някой политик да се снима, да го прегърнат. Мисля, че няма БСП да вкарат в НС предложение за прогресивен данък общ доход, а дори да се изкушат, няма да мине през парламента. БСП го предлага само когато е в опозиция. Когато управляваше, не го направи. Защото, когато си в управлението трябва и да изпълняваш онова, дето си предложил.

- Достигнала ли е икономиката ни тавана си и време ли е за нейната трансформация, за каквато говори от известно време вицепремиерът Томислав Дончев?

- Таванът не е достигнат, но че е време за трансформация, време е. Изпреварващо спрямо производителността растат от години наред доходите. За да стане обаче трансформацията, първо държавата трябва да престане да пречи на бизнеса.

Четох наскоро поредния доклад на Световната банка. За съжаление, стоим на едно и също ниво вече десетилетия, а можем да дръпнем бързо в сфери, в която държавата има сериозна роля. Давам пример – в момента работя по инвестиционен проект за частна компания. Трафопост за ток няма и е далече времето, когато ще го има. И причината е, че на местно ниво е страшна бюрокрация. И в още много процедури сме след много държави от Африка.

- След като сте съгласен, че може би ни е нужен нов икономически модел, от къде трябва да започне т.нар. трансформация?

- Добре е да започне от публичната администрация. Предложения като например за високо технологични инвестиции да има някаква държавна помощ - например освобождаване от корпоративен данък и социални осигуровки за няколко години, също биха били полезни.

Образованието, образованието, образованието, повтарям го не случайно, защото има остър недостиг на квалифицирани кадри и затова говорят всички.

Стъпките може да са прости. Не е задължително например, ако експерт реши да преподава в икономическия техникум или в СУ, да трябва да е завършил за учител. Аз също имах желание да преподавам в икономически техникум в София, но като видях колко е сложна процедурата, се отказах. Трансформацията не е акт, а е процес. И то дългогодишен. Поздравявам Дончев и екипа му, че повдигат такава дискусия.

- Защо икономиката на една държава не се развива равномерно, а има бедни и богати общини? Вие често цитирате съветник на Рейгън с това, че справедливото наказание за глупостта е бедността.

- Различия има навсякъде. Ако погледнете общини в ЕС, а и у нас, в които има условия за туризъм например, все едно какъв, ще видите колко голям процент от приходите идват от този отрасъл. Една голяма, социално отговорна компания, може да издърпа цял регион. Помните ли, че в град Трън имаше безумен референдум и бяха наплашили хората с какво ли не, за да не се добива злато там. Командировани специално “зелени” обясняваха как ще се прави екоземеделие, ще се правят екоселища за туризъм. Две години след това нищо такова няма. Основен работодател си е останала общината.

Хайде сега сравнете Трън с общините, в които има добив на злато, мед, оловно - цинкови руди, или дори само строителни материали, при спазване на законодателството разбира се, и ще видите големи разлики в доходите. Затова цитирам един съветник в кампанията на Рейгън навремето, който казваше, че когато имаш значим работодател, който плаща високи заплати, хората ги харчат предимно в региона и всеки, който предоставя услуги там, все едно какви, печели повече. Т.е. целият район се развива по-добре.

- Често споменавате зелените и не с добро. Противник сте например на дивото къмпингуване. Защо смятате, че правилната посока е към цивилизацията върху дюни, а не към кемпери върху дюните?

- И сега като пътувах, по пътя към едно малко планинско градче, видях знак за къмпинг, който в момента не работи. А си има всичко - ограда, будка, течаща вода, тоалетни. Изобщо къмпинг по правилата, направен на частна земя, собственикът правил инвестиции, но сега не може да си ги върне. Същия проблем има и на Корал- испанската фирма, която има земя зад плажа и дюните и която основно информира как диво къмпингуващи секат дървета, слагат кемпери и палатки върху дюните.

Когато някой ги попитал защо не направите къмпинг, отговорът бил – има ли смисъл, след като всеки минава по пътеката и си слага безплатно караваните и палатките на дюните.

Не казвам, че дивото къмпингуване е само такова, сигурно има и негови почитатели, които спазват правилата. Повечето обаче искат то да им е без пари. Само да попитам защо тези, дето протестират на Орлов мост не направят едно НПО и да си направят къмпинги за без пари?

- Защото няма да си върнат инвестицията. Едни други инвестиции обаче застрашени ли са - тези в недвижимите имоти. Надува ли се балон с цените им, които при отрицателните лихви на банките са разумна инвестиция. Има ли опасност, или е преувеличена?

- Аз не го наричам изобщо балон. През 2006-2009 г. той се наду предимно от чужди инвеститори, каквито има във всяка държава, нов член на ЕС. Очакващи, че като страната влезе в Евросъюза ще има поскъпване на имотите.

Има цели ваканционни комплекси, в които повечето апартаменти не са ползвани, защото са купувани със спекулативна цел. В последните няколко години има повече инвестиционно търсене за градски апартаменти, защото при отрицателни банкови лихви, имотът остава сигурна алтернатива.

Всъщност значимо поскъпване на жилищата има само в София и още няколко големи града. А и юпитата се увеличават, защото не е задължително да си програмист, след като средната заплата в София вече е около 1600 лв и в доста градове е над 1000 лв.

Можеш да отделиш 400 лв. за ипотечен заем. Има все повече хора с устойчиви доходи, растящи със 7-8% вече няколко години, все повече от тях имат собствени жилища. Тези, които тепърва ще го правят, бих ги посъветвал да поизчакат, успокоението в цените ще продължи. А промени в лихвените нива ще има, най-вероятно догодина.

- Няма ли обаче рецесия или дори нова криза да обърка всички сметки- и на макро ниво, и при личните инвестиции? Виждате ли признаци за такава?

- Не виждам такава за България на хоризонта нито тази година, нито догодина. Има забавяне на икономическия ръст в някои държави от ЕС, но нали знаете правилото - поне шест месеца трябва да има спад на БВП за да е в рецесия една икономика. А и у нас всичко идва със закъснение - и икономическия бум, и рецесията, и кризата.