Златният ни медалист от игрите в Атланта сам пожелал да влезе в психиатрия, след като се срина заради здравословни проблеми

Прякорът "Пинчера" му го измисля един от феновете на бокса, докато го гледа в захлас как премазва поредния си съперник. Даниел Петров навремето беше известен с това, че още от първата минута се хвърля с главата напред в боя, без проучване на противника или някакво друго излишно разтакаване.

Някои го обвиняваха, че е твърде безразсъден боксьор, но успехите му лесно затваряха устата и на най-големите критици. Даниел си спечели статута на легенда, след като спечели световна и олимпийска титла, а покрай тях завоюва още купища медали и статуетки.

Днес големият ни боксьор е изправен пред житейско изпитание. Първо е застигнат от здравословни проблеми, които го пращат в болницата. След като го изписват, известният ни спортист постъпва по собствено желание в психиатрична клиника. Бивши съотборници са шокирани от новината и всеки пита как може да помогне. Най-важното в момента е Даниел Петров сам да успее да си помогне. Близките му не се съмняват, че

ще преодолее кризата

и ще остави лошото зад гърба си. Големият ни боксьор никога не е бил галеник на съдбата, но успява да се пребори за своето място под слънцето, разбивайки и най-дебелите стени по пътя си.

"Нали бях в най-леката категория, а и се биех с голям хъс, та затова започнаха да ме наричат Пинчера. След това прякорът си ми остана и след отказването. Злобно ги захапвах и нямаше пускане. След това боксът много се промени. По-младите се подчиниха на стратегията, на играта на нерви. От това пострада спортът", разказваше навремето Даниел Петров.

В детските си години той започва да тренира плуване, но след това отива с приятели в боксовата зала и там открива истинската си страст. Бързо показва таланта си на ринга и влиза в националния отбор.

С характерния си хъс и жажда за победа той изглежда като сигурен фаворит за златото на олимпиадата в Барселона през 1992 г. Побеждава категорично съперниците си до финала, където го чака кубинецът Марсело. Двамата са се изправяли един срещу друг по време на подготвителен лагер броени дни преди началото на игрите и българинът тогава печели категорично. В решаващия миг обаче се пропуква и позволява на кубинеца да му отмъкне победата.

"Бях само на 21 години и допуснах няколко елементарни грешки. Но какво да се прави - нямаше как да върна времето назад. Важното е, че от тази загуба си тръгнах със сребърен медал и със съответните поуки за следващите мачове", сподели веднъж в свое интервю роденият във Варна спортист.

След загубата на финала в Барселона той очевидно си е направил равносметка и три години по-късно на световното първенство няма кой да го спре. Звездният му миг е след още 12 месеца, когато

Даниел Петров се окичва и със златния олимпийски медал.

"Спомням си, че преди началото на олимпийския турнир трябваше здраво да погладувам. По цял ден само за храна мислех, но после се стегнах и стигнах до финала. Там ми беше изключително трудно срещу един непознат за мен венецуелец. Отново имаше огромно напрежение, но този път не допуснах изненада и си взех това, за което бях отишъл", разказва преди години олимпийският ни шампион.

На българска земя той е посрещнат от близки и приятели, а държавата му се отчита с лек автомобил и премия от 25 хил. долара. Петров почти няма време да се зарадва на победата и на материалните придобивки, тъй като почти веднага трябва да хукне към следващия тренировъчен лагер.

Именно олимпийското злато в Атланта ще си остане най-големият успех в кариерата на варненеца, но колко други спортисти могат да се похвалят с подобно постижение. След 4 години той

не успява да

се класира за

игрите в Сидни,

въпреки че има огромно желание да се яви на трета олимпиада. Малко по-късно спира с бокса и бързо трябва да се преориентира накъде да поеме.

"По мое време шампионите в бокса бързо ги забравяха, след като окачат ръкавиците на пирона. Много ни хвалеха, докато носехме медали, а след това никой не се сещаше за нас. Много е трудно за един боксьор да се ориентира бързо и да си намери нова работа след края на професионалната си кариера", категоричен е Даниел Петров. За него обаче има път извън спорта. Още докато е активен боксьор, той е военизиран и след като се отказва, влиза в системата на МВР.

Първо е оперативен работник и се занимава с издирвателна дейност, а след това го назначават в отдел "Тежки престъпления". Даниел работи като полицай повече от 9 години и след това неведнъж е споделял, че

сам се чуди как

е успял да запази разсъдъка си.

Много често го пращат да участва в разследването на тежки убийства, изнасилвания и грабежи. Пред свои близки той разказва как му се е налагало дори да събира парче по парче труповете на жертвите. Бившият спортист така и не успява да свикне със страшните гледки и в един момент решава да се откаже, въпреки че в службата ценят уменията му.

"В началото ме взимаха малко на подбив - как така един боксьор ще стане следовател. Само че бързо осъзнаха грешката си. Спортът ме беше научил на дисциплина и морал. Едва ли някой от бившите ми колеги би казал лоша дума за мен дори и след като напуснах. Освен това уменията ми на ринга се оказаха полезни и в полицейската ми работа. Много често се е налагало по време на акция да запомня номера на издирван автомобил. Няма кой да ти даде лист, химикалка и след това да ти диктува номера. Аз обаче бях развил зрителната си памет и светкавично запаметявах каквото ми е необходимо. По същия начин съм обръщал внимание и на другите детайли, което е полезно в подобна работа", разказва Петров за своите успехи в полицията.

Напрежението и постоянният полъх на смъртта все пак се отразяват върху желязната психика на Даниел Петров и той напуска сравнително добре платената си работа, за да се захване с треньорската професия. Началото е добро и той започва да предава уменията си на няколко обещаващи таланти, но след това нещо се обърква.

Олимпийският шампион така и не успява да се задържи задълго на едно място и съвсем изчезва от светлината на прожекторите. И така, докато не се чува за неговите проблеми. Те са прекрасен повод за жълти сайтове

да му се нахвърлят със сензационни заглавия

от рода на: "Вкараха в лудница шампион по бокс". Истината е, че здравословните проблеми най-вероятно са отключили някакво временно психическо разстройство и големият ни боксьор е решил да потърси специализирана помощ.

"Малко хора ги имат тези успехи, които постигна Даниел. Наскоро се видяхме с него и всичко изглеждаше наред. Дано излезе победител от тази битка", коментира пред "Нова" бившият треньор на боксьора Йордан Стоянов.