Общественото очакване е за официален празник, отбелязващ началото на лятото, и достъпни и чисти тоалетни навсякъде

По-голяма глупост от т. нар. православен джулай не бях чувал напоследък. Освен че е кич, е грубо, невежествено богохулство и църквата правилно се разграничи.

Животът ми се стече така, че съм живял във Варна, имам много приятели там и съм детайлно запознат с всички градски легенди около т. нар. Джулай. Знам ролята на Тяната Легендарния и други герои на варненския ъндърграунд и наркокултура за това честване. Чел съм задълбочените анализи на Валери Найденов за пиянския смисъл на текста на песента на “Юрая Хийп”. Чел съм и “Дейвид Копърфийлд”, btw. Безспорен факт е, че това е нелепа група от ранните 70 и песента не е кой-знае какво, но спонтанността на този празник го направи национално популярен като ден на свободата и рокендрола и се надявам да продължи спонтанното си съществуване въпреки безкрайните опити за опитомяването му с някакви общински “инициативи” като тутраканския или троянския джулай.

Последната глупост, на която можем дълго да се присмиваме, ни показва един обществен дефицит - на празник, който да отбелязва началото на лятото. Мисля, че е редно православната църква да обяви някакъв такъв, който да бъде припознат и от държавата като неработен ден. Да не стряскаме работодателите - аз мисля, че тъй наречените празници в България не са малко и те трябва да бъдат за сметка на годишния платен отпуск. Защото какво се получава - частният сектор се задъхва от безброй празници и на практика не пуска работниците си, а поредният свободен ден е само за чиновничеството.

В съседна и православна Гърция ден на началото на лятото е денят след Петдесетница (50 дни след Великден), или както се казва още Духовден. На север много празнуват Еньовден. Независимо кой точно ден бъде избран, очевидно нещо такова се очаква от хората. В крайна сметка твърде много празници има около 9 септември, а през лятото - ни един. Само да престане това богохулство. Лятото и светлината заслужават отбелязване.

В този празничен контекст е и полицейският началник от София, който демонстративно се изпикал в храстите на заведение, като му отказали достъп до тоалетната им. Разбира се, това е неприлична постъпка и не бива да се толерира, но проблемът заключена тоалетна съществува и в болници и в учреждения, а единствените обществени клозети са химически и доста гнусни. Белег на цивилизованост е да осигуряваш достъп до тоалетните си за всички хора, не само “за клиенти” или “за персонал”. Това е масово явление и е симптом на безчовечността, обзела българските човеци.

Според мен е недопустимо във всички магазини и изобщо обществени сгради да няма достъпна тоалетна. И ако за нещо трябва да се настоява при предстоящите местни избори е осигуряването на достатъчно на брой достъпни и чисти тоалетни. Джулай и клозети за всички! Това е печеливш лозунг през този сезон.