Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Радикалните идеи пълзят през мултимедия,

компютърни игри, уеб сериали

Начинът, по който “Ислямска държава” рекрутира юноши, е показан в един филм - “Пътят към Истанбул”.

Сюжетът разказва за пътуването на белгийката Елизабет до Сирия, където търси единствената си дъщеря Елоди, на 18 г. Тя се присъединила към “Ислямска държава”, след като приела исляма. Елизабет решава да намери дъщеря си, след като белгийските власти ѝ отказват съдействие с извинението, че Елоди вече е пълнолетна. Рашид Бушариб е режисьор на филма, а сценарият е написан от писателката Ясмина Хадра и френския сценарист Оливие Лорел. Лентата разказва за голямата драма на европейски семейства, оказали се пред заплаха за децата си, попаднали под екстремистки религиозни влияния и впоследствие - в мрежите на “Даеш” по фронтовете на Ирак и Сирия. Според доклад на Европол вербуване на деца е новата стратегия на “Даеш”.

Фокусът е върху

групата 15-25 г.

Прави се с цел създаване на ново поколение терористи чрез откъсването на децата и тяхното индоктриниране, превръщането им във фанатици. В тази връзка неотдавна Институтът за Близкия изток МЕЕМRI обърна внимание на видео на “Даеш”, в което младо момиче в никаб държи нож в ръка и пее ислямистки химн, докато обезглавява своята кукла. “Даеш” не се колебае да показва в клиповете си деца на 10-15 г.

Според изследователи на този феномен привличаните от “Даеш” деца са в няколко категории: на джихадисти или на имигранти, деца, родени в среди, податливи на радикализация, вербувани в интернет деца, както и такива, които се присъединяват по желание към движението. Засега няма точни данни за децата, които са били завербувани от “Даеш”, но според някои оценки са стотици.

Според изследване на Центъра за борба с тероризма към американската военна академия “Даеш” рекрутира деца от две групи: 8-9 г. и 12-16 г. Непълнолетните са около 60%.

Компютърни

игри и

“Плейстейшън”

Бурното развитие на информационните технологии се използва от стратезите на “Даеш” и други радикални групировки. Според проучвания в около 80% от случаите бъдещите попълнения на терористичните структури са били вербувани чрез интернет и социалните мрежи, а в 20% - чрез преки контакти в затвори и джамии. Първоначално се използват електронни игри, чрез които се привличат дори малки деца. “Фейсбук” е социалната медия с най-голям принос за първи контакти. Друга предпочитана платформа е “Ютюб” – чрез нея се разпространяват и пропагандни послания на “Даеш”, както и инструкции за правене на бомби и за боравене с оръжие. През 2014 и 2015 г. са били разпространени над 15 хиляди видеопродукта. Сред използваните средства е и безплатното приложение за оръжейна подготовка.

Търсене на

идентичност

“Даеш” се ориентира към онези, които се чувстват изолирани от обществото и търсят своя идентичност. Други търсят подходяща идеология или идеал, тъй като не откриват смисъл в живота. Често подходът е ангажирането с някаква творческа задача. Децата и тийнейджърите имат нужда да се посветят на някаква голяма житейска цел. Те мечтаят да станат герои и да се откроят. По отношение на момичетата “Даеш” се прицелва в такива, които страдат от емоционална празнота. Пример за това е френската девойка Мелоди, която на 20 г. приема исляма, след като се запознава чрез фейсбук с един от експертите по вербовка на “Даеш” - 40-годишния Абу Билал. От разговорите между тях се вижда как романтичните идеи се използват за рекрутирането на неукрепнали в емоционално отношение момичета. Тази история е описана в книгата на френската журналистка Ана Ерел “Под кожата на джихадистите”.

Овладяване на

виртуалното

пространство

С видеата си “Даеш” внушава ужас със сцените от завладените от тази “държава” територии. Както твърди Питър Нойман, директор на Международния център по изследване на радикализма в Лондон, този ефект е съизмерим по своите поражения върху масовата психика с извършваните самоубийствени атентати. Във видеосериали и клипове с химните на “Даеш” се съдържат думи като “гнет”, “ислям” и “победи”, чрез които се стимулира съчувствие и ентусиазъм. Така социалните мрежи се превърнаха в средството за разпространяване на радикалните идеи и за вливане на отрова в умовете на подрастващите.