Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Кадър: Youtube
Кадър: Youtube

Зъбите падат, челюстите се разпадат

В годините след Първата световна война млади жени в Съединените щати умират от особена болест. Зъбите им започнали да падат, а челюстите им да се разпадат. 

Остават в историята като "радиоактивните момичета".

Амелия Маги била разтревожена. В началото младата жена от Нюарк, Ню Джърси, усетила, че зъбите й се разклатили. После започнала да ги губи един след друг, разказва германското издание "Фокус".

Нейният зъболекар не знаел как да й помогне, не знаел и какво да я посъветва.

Брадичката й се подула. Амелия се обърнала за помощ към семейния си лекар. Когато той нежно докоснал брадичката й с пръсти, челюстите й се разпаднали. Не след дълго Амелия починала - през септември, 1922 година, когато била само на 24.

През същата година историята на Грейс Фрайър била сходна - зъбите й започнали да падат, лицето й се подуло. Лекарят й казал, че челюстта й започнала да изгнива, била покрита с множество малки дупки, сякаш е била проядена от молци. Грейс оцелява - поне в началото.

Причината 

Други момичета също имат такива проблеми. Много от тях имат поражения по костите, на някои гръбначният стълб е напълно разбит.

Лекарите започнали да ги изследват и бързо се установило общото между младите жени - всички те работели в американската фабрика Radium Corporation в Нюарк. Всички те дълго време са били в контакт с радий в незащитена среда.

Работничките докосвали с устните си замърсените върхове на четките

Светещото е на мода

Амелия, Грейс и хиляди други жени работели във фабриките на компанията, която произвеждала часовници и други предмети, които да светят в тъмното.

Светещите вещи били на върха на модата, търсенето им било огромно. А служителите на компанията получавали заплати над средните в САЩ.

Повечето девойки трябвало да минават циферблатите с радий, който светел в зелено и бяло.

Те произвеждали до 250 циферблата на ден. Тъй като циферблатите са много малки, момичетата работят с малки четки, които били само с около 30 косъма - от камила. След като четката била потапяна в сместа, тя бързо засъхвала и космите не се отделяли.

Началниците във фирмата обаче съветвали девойките как да се справят с този проблем - навлажнявайте четките с езика си, след това космите им отново ще бъдат хубави и остри. Работничките се вслушвали. Така те облизвали четките с радий няколкостотин пъти на смяна.

Учени, ръководители и работници

По това време учените вече знаят, че радият е опасен и трябва да се избягва физическият контакт с него. Докато изследователите и ръководителите на компанията ходят облечени в специални костюми, които да ги предпазват, работниците отиват незащитени и неуки да заемат местата си.

Мария Кюри умира през 1934 година, след като много години се е излагала на радиация, предизвикала хроничните й заболявания. Тя самата обаче не признава рисковете за здравето от облъчване. Поради нивата на радиоактивно замърсяване документите ѝ от 90-те години на 19-ти век се смятат за твърде опасни за използване. Дори готварската ѝ книга е силно радиоактивна. Документите се съхраняват в кутии, облицовани с олово, а тези, които искат да ги изследват, трябва да носят защитно облекло.

Жените, работещи в Radium Corporation, нямат представа за опасностите.

На работа е забавно - виж как тялото ми блести

Те откриват забавното в работата си - някои рисуват зъбите си, които да блестят в тъмното. Така вечер можели да зарадват любим човек с "лъчезарна" усмивка. Други слагат боя по косата си - за блестящи кичури. Трети се смеят, когато кърпичките им блестят, след като почистват носовете си.

Правила за безопасност, сифилис и силата на вестниците

Когато САЩ влизат в Първата световна война през 1917 г., производството е значително увеличено. Американската армия има нужда от светещи приборни панели, например за фитингите на самолета или резервоарите. Все повече жени били наети и влезли в контакт с радия.

След като станало ясно, че все повече и повече работници страдат от последствията от работата си с радий, Грейс Фрайър взема каузата присърце и започва да съди компанията, за която работи.

Две години търси адвокат, който да бъде достатъчно смел, за да я представлява, защото американската корпорация Radium има силно влияние. През 1927 г. Грейс и четири от бившите й колежки отиват заедно в съда.

Компанията се опитва да отхвърли всякаква вина. Прави проучвания, с които иска да докаже, че излагането на радий не е причина за заболяванията на жените.

Компанията фалшифицира и изследване на професор от Харвард без негово знание, в което той ясно е описал опасната роля на радия.

Компанията твърди, че всъщност жените страдат от сифилис, като по този начин иска да ги компрометира пред обществото.

Вестниците обаче изиграват важна роля, отразяват процесa и опитите за омаловажаване на жертвите остават неуспешни.

Компенсации за жените, останали да светят в тъмното

В крайна сметка, на жертвите е предоставена еднократна компенсация в размер на 10 000 долара, което днес се равнява на сума от около 120 000 евро.

Освен това компанията поема медицинските разходи и осигурява на жените годишна пенсия от 600 долара. В много от случаите обаче компаният не плаща тази сума, тъй като много жени са починали, малко след като са били наети.

"Радиоактивните момичета" не си отиват напразно. Те са определяни за пионерите, преборили се за строги правила за здраве и безопасност.

Още през 20-те години на 20-и век компании като Radium Corporation въвеждат  защитни мерки при използването на радий.

Когато в САЩ през 1949 г. са приети по-строги закони за безопасност и здраве при работата, инициаторите споменават жените, които са останали да светят в тъмното.

Колко от тези жени са загинали в резултат на незащитено излагане на радий, остава  неясно. Само американската корпорация Radium е била наела в някои от заводите си около 4000 жени.

Според американска историчка броят на жертвите е поне няколко хиляди. Според други - те са по-малко.