Вече нищо не я свързва с родния град Варна и не би се върнала да живее отново в България

Соня Васи става известна през 80-те години като момичето на братя Аргирови. Тя излиза на сцена заедно с легендарния дует още като 15-годишна и заживява заедно с тях. По-късно емигрира в чужбина. Живяла е в Норвегия, Сингапур и Англия, но от близо 30 години е установена в САЩ. Там става известна като първата българка, която се снима за “Плейбой”. Основава 2 рок групи - Naked и Creed, в които е вокалистка. За кратко има бизнес с ръчно плетени шалове. От брака си с бейзболиста Брейди Андерсън има дъщеря Бриана. Сега живее заедно с тенис треньора Тодор Бандев.

- Отдавна не сте давали интервю. Как се съгласихте сега?

- Звъняха ми и от други вестници, но за тях не дадох интервю. От “24 часа” винаги са били точни към мен и винаги излиза това, което съм казала. Докато при другите, казваш нещо и съвсем друго е написаното.

- Как празнувате рождения си ден?

- По принцип не празнувам. На 40-ия ми рожден ден бях в България за “Мюзик Айдъл”. Тогава празнувах и оттогава не съм. Обикновено ходя при един приятел в Пуерто Ваята, Мексико. Ходим там на плаж, но без празненства.

- А не го ли отбелязвате с близките си?

- Тази година мъжът ми и сестра ми искаха да ми направят парти изненада, но ги хванах. Казах им, че няма да ходя в Мексико, но няма и да празнувам в Лос Анджелис. Подариха ми подаръците, но не искам да празнувам. Винаги от България ми честитят толкова много хора. Не ме забравят.

- Какви подаръци получихте?

- На 12 май в САЩ беше Денят на майката и дъщеря ми ми купи подаръци. Изхарчи си всичките пари и каза на мъжа ми: “Сега си ти наред!” (Смее се.) Аз не съм по подаръците. Цял живот съм имала, имала. Сега се радвам, че съм с дъщеря ми, спряхме да си взема кафе и тя ми каза “Честит рожден ден!” в колата. Това беше и това ми стига.

- Още от малка криете истинската си възраст. От различни източници намерих различна информация за годините ви. Едни показват, че сте на 48 г., а други - на 50 г. Знам, че една дама не се пита за възрастта, но на колко години ставате?

- На 50 г., за съжаление. Влизам в групата на Гуен Стефани и Дженифър Лопес. Те са вдъхновение заради начина, по който изглеждат. Щастлива съм, че изкарах до толкова. Имам много колеги музиканти, които не стигнаха до тези години. Жива, здрава съм. Това е важното.

- Кое е най-голямото празненство за рожден ден, което сте правили?

- Скоро разказвах на дъщеря си за 21-ия ми рожден ден. Тогава живеех в Сингапур и си уших булчинска рокля, защото исках да се оженя с Пол Стенли (китариста на рок групата Kiss - б.а.). Направих голям рожден ден в един от най-големите клубове в Сингапур. Бях поканила хора от българското посолство. Този рожден ден го помня. 40-ия също го помня, защото бях с мъжа ми в България. При мен бяха най-близките ми приятели.

- Кога за последно бяхте в България?

- За последните 2 години бях в България два пъти. Майка ми почина внезапно преди 2 г. през април. Със сестра ми трябваше моментално да пристигнем и да организираме погребението.

Точно след

една година,

на същия ден

почина и баща ми

Бяха женени 50 г. Тази година ми е първата без родителите ми. В рамките на една година ги загубих и двамата. Странното е, че когато майка ми почина, с дъщеря ми се случиха много лоши неща, които не искам да разказвам. Имаше здравословни проблеми оттогава.

- Моите съболезнования за родителите ви. А как е дъщеря ви сега?

- Мога да кажа, че се борихме за живота й. Сега е добре. Искам тя да разкаже за това, което се случи. Страшно е. Мина през сложна операция, но вече е добре.

- Как научихте за смъртта на родителите си?

- С баща ми се чувахме всяка сутрин и ако не ми вдигне два дни, изпращам някого до нас. Един ден не ми вдигна. Това се повтори и в следващите два дни. И аз изчаках, защото предния път, когато не се бяхме чували, той ми се ядоса, че много бързо пращам хора да чукат на вратата. Изчаках 3 дни и вече, като братовчедите ми разбиха вратата, той беше починал.

- От какво починаха родителите ви?

- В колата на баща ми намерих празни кутийки от хапчета за кръвно. Явно са свършили или ги е забравил да ги вземе. Защото майка ми му ги е давала в устата, докато беше жива.

Майка ми имаше проблеми с жлъчка. Можеше да се оперира, но не искаше. Не знам какво е в болниците в България, за да се сърдя, че не е отишла да се оперира. Исках да помогна. Даже две вечери, преди да почине, сънувах как търся котката ми. Имам черна котка и я търся във Варна, за да я спася, но не я намирам. По принцип не вярвам в сънищата. Тогава звъннах на майка ми и тя в този момент получи много силни болки, плачеше и ми затваряше. Аз бях в шок, убеждавах баща ми да извикат Бърза помощ, а те не искаха. И двамата изключиха телефоните си.

Подлудих се и започнах да звъня на болниците във Варна. Казвам: “Не знам дали ме познавате. Казвам се Соня Васи и търся майка си.” Мога да кажа, че хората са невероятни. Шефът на болницата във Варна провери всички клиники заради мен и ми каза, че майка ми не е в нито една. Аз нищо повече не можех да направя. Ръцете ми бяха вързани. На другата сутрин се беше успокоила и ми се обади. Тогава и почина.

- След смъртта на родителите ви нещо води ли ви към България?

- Вече нямам нищо общо с родния ми град Варна. Преди съм идвала много пъти, но сега, ако не е нещо по работа, няма за какво да пътувам към България. За 4 дни продадох всички имоти във Варна, които имахме. Сестра ми също живее в Лос Анджелис.

- Съжалявате ли, че от много малка напускате дома и родителите си?

- Напуснах Варна, когато бях на 14 или 15 г. Повече никога не се върнах в родния си град. Четири години бях в София, след това тръгнах по света и се установих в Лос Анджелис. После родителите ми идваха при мен. Почти година са живели в САЩ. Докато аз бях на турнета, те гледаха кучетата ми.

Със Сашо Диков сме близки приятели. Дъщеря му Петя беше в Лос Анджелис и дойде да направим интервю. В него тя ме попита: “Искаш ли да се извиниш за нещо на родителите си?” Аз погледнах към камерата и

за първи път

се извиних

за всичко, което

съм направила

на майка ми и баща ми през всички тези години. Още като тийнейджърка бях трудно дете. После избягах с братя Аргирови. Въобще през какво са минали... Сега, когато имам дъщеря, ги разбирам.

Майка ми, преди да почине, много странно решава да пусне телевизора и гледа предаването с извинението ми. След това говорихме 40 мин по телефона и тя ми каза: “Цял живот съм чакала да ми се извиниш. Сега мога да умра” и тя умря, същата вечер. След това звъннах на Петя Дикова да благодаря за този въпрос. Защото, ако не бях се извинила тогава, не знам как щях да се чувствам сега.

- От малка дъщеря ви Бриана е много запалена по тениса. Продължава ли да се развива в спорта?

- Да, тя е в гимназията “Кембъл Хол” в Лос Анджелис. Там учат деца на много певци и артисти като Анди Гарсия. Тя влезе преди 2 г. там с тенис. Това училище има най-добрия тенис отбор в Южна Калифорния и станаха шампиони в две поредни години. Тя е в този отбор. Въпреки всички здравословни проблеми, през които мина, тя играеше и стана шампион. Просто е невероятна.

- Тя иска ли да стане професионална тенисистка?

- Никога не е обичала тенис. Когато я запознах с мъжа ми Тодор Бандев, тя беше на 7 г. Той е бил тенисист в България и той започна да я тренира. Тя на 8 г. започна да се състезава в Асоциацията по тенис в САЩ. Там играят всички деца, преди да станат професионалисти. На 12-годишна възраст мъжът ми я направи номер 1 в Южна Калифорния. Той е страхотен треньор.

- Дъщеря ви чувства ли се българка?

- Тя се чувства българка, говори български. Била е в България само два пъти и много харесва страната. Последно беше в България, когато беше на 7 г.

- С какво се занимава той в САЩ?

- Той стана треньор в училището на Биби. Ходихме да я вземаме двамата и един ден го поканиха да стане треньор там. Има тенис в спортната програма на училището. Разполага с 8 корта и там тренира от 4- до 14-годишни.

- Бихте ли се върнали да живеете в България?

- Не, албсолютно, не. Живяла съм в Америка повече, отколкото в България. Тук съм вече от 30 г. и даже смятам, че постигнах американската мечта. САЩ ми даде възможността да съм свободна. Раснах по комунистическо време и още с братя Аргирови на мен не ми даваха по телевизията да бъда себе си. Спомням си как бях направила едно видео. Излизах от басейн, бях с бански, който прозираше. Извикаха ме в телевизията и Хачо Бояджиев ми каза: “Ако още веднъж се появиш по този начин, никога повече няма да те даваме по телевизията!”. От този момент

знаех, че

България не е

мястото за мен

Още първата година, като дойдох в Америка, се снимах за “Плейбой”. САЩ ме откриха и ми дадоха шанс на секундата.

- Как се стигна до там, че сте единствената българска, която се е снимала за американското списание “Плейбой”?

- Отново изумителна история. Искам да напиша книга и да разкажа всичко, което ми се е случило. Хората се интересуват, защото е наистина интересно. Всико беше като в приказките. Дойдох в Лос Анджелис, заради Пол Стенли, който ме покани да замина за САЩ. Разхождах се един ден по “Сънсет булевард”. Там се намира офисът на “Плейбой”. Влязох в един магазин за дрехи и продавачката ме попита: “Извинете, вие от “Плейбой ли сте?”, а аз даже не знаех какво е това. Бях на 21 г., нямах пари, тръгнала след Пол Стенли. На същия ден тя ми направи среща с “Плейбой”. Отидох, казаха ми да се съблека. Дойде едно момиче с фотоапарат за моментни снимка. Засне ме и това беше. Същия следобед ме извикаха обратно и шефката на “Плейбой” ми каза, че иска да ме снимат за списанието. Веднага се съгласих, предложиха ми добра сума. Покрай тях взех и зелена карта. После започнах да работя за “Плейбой”. Правихме шоуто “Плейбой рокендрол момичета” в Лас Вегас и цяла Америка. Пеехме, танцувахме. Това беше моята работа, от време на време отново се снимах за списанието. После си направих групата Naked, а след това Creed. Тук станах известна с това, че съм Мис България, а в България беше обратното – станах известна с това, че се снимах в “Плейбой”.

- Красотата ли ви отвори пътя към успеха?

- Не, не е така. Аз не съм най-красивата. Бях много амбициозна. Каквато цел си поставех, я гонех. Тази амбиция сега в младите не я виждам.

Още откакто бях с братя Аргирови от малка, съм в този бизнес и исках да бъда номер 1 в Америка. Исках да съм като Мадона. Още като малка съм печелила 15 конкурса за красота във Варна и Черноморието. Като казах на баща ми: “Отивам да спечеля “Мис Камчия”, той ми отвърна: “Глупости!” Аз отивам с приятелка на стоп, стигам, печеля купата, нося я вкъщи и той ме пита откъде съм я откраднала. Още от малка знаех как да се държа пред хората. Имаше нещо между мен и публиката.

- На няколко пъти споменахте братя Аргирови. Подържате ли връзка с тях?

- Послендно време, не. На “Мъж на годината” като бях последно, Благовест дойде с жена си, се видяхме, а когато Бриана беше на 4 г., я запознах и с двамата. Последно време не се чуваме. Загубихме връзка.

- Знам, че сте живели заедно с двамата в къща до столичната Сточна гара. Какви спомени пазите от тогава?

- Много спомени имам от онова време. Те двамата бяха невероятни звезди. Имаше по 20 момичета, които всяка вечер спяха пред къщата им. Това го няма вече. Хиляди фенки бяха в рейсовете и влаковете за СССР по участията.

- Родителите ви подкрепяха ли ви, толкова малка да тръгнете с тях по участия?

- Не, родителите ми бяха побеснели. Бях в спортно училище, но не исках да ходя на училище. Когато казвах, че ще се запозная с братята и ще се омъжа за тях, баща ми идваше и късаше техните снимки. Казваше ми: “Ти си болна. Трябва да отидеш в лудница!” На следващата година аз доведох братята в нас. Пред него те го помолиха да отида да живея в София. Казах на баща ми, че не ме интересува отговора му, защото независимо от него, аз заминавам. Той ми каза: “Заминавай, само че не ми искай пари!” Не съм му искала и той не ми е дал и една стотинка. Братята ме хранеха 4 г. След това слечелих “Мис България” и заминах от България.

- Накъде се отправяте първо?

- Заминах за Норвегия, защото от музикалната дирекция ми бяха уредили работа в една група. Когато стигнах до Норвегия, се оказа, че нямам работна виза и нама как да работя. За мен обаче връщане назад нямаше, защото Благовест вече си беше намерил приятелка там. Той всъщност ме закара с колата до там. Напът, спряхме в Русе, за да преспим. Напусках България с паспорт, който изтича след 2 дена. Имах един куфар и всичко мое беше в него. Когато на сутринта се събудихме,

колата беше обрана,

а моят куфар го нямаше

Дилемата ми беше дали да замина. Нямах нищо и паспортът даже ми изтичаше, но заминах. Бях с най-старите си дрехи.

- С какво се занимавате сега?

- В последните 2 г. само гледам дъщеря ми и нищо друго не ме интересува. Но се замислям, скоро няма да съм нужна да я карам до училише. Тя тази година взема шофьорската си книжка.

Иначе бих се занимавала пак с правенето на шалове, но от музиката съм се отказала. Невероятно е да си на сцената пред хората, но вече съм приключила с това.

- Как се случи така, че освен модел и певица, станахте известна като дизайнер?

- Когато бях в Норвегия, нямах пари да си купувам дрехи и тогава майката на един българин ме научи да плета. Била съм на 18 г. В Лос Анджелис изплетох едно шалче случайно, защото сестра ми ми подари прежда. Започнах да си го нося, а където и да отидех, всеки ме питаше откъде съм си го купила. Мъжът ми тогава ми предложи да започна да ги продавам и се замислих, че наистина е идея. Тогава не се занимавах вече с музика и скучаех. Купих прежда и започнах да плета. Имам една приятелка Анастасия. Тя е известна румънка, която прави веждите на Ким Кардашиян и на много известни. Има салон в Лос Анджелис и за 20 г. стана милионерка от правене на вежди. Тя ми даде да оставя няколко шалчета в салона . Фейт Хил, купува шалчетата ми от нея. Аз бях с майака ми и баща ми, когато си купих едно списание, разлиствам и изведнъж чета моето име като дизайнер. Показвам на майка ми и се разревах, защото пишеше: “Моят любим дизайнер е Соня Васи”. От там тръгна всичко. Изплела съм 10 шалчета и ги носеха звезди като Фейт Хил, Дженифър Лопес се снимаше с тях. Беше много успешен бизнес, сестра ми ми помагаше, но забременя и се отказа, а сама не можах да продължа. Сега пак искам да започна.

- Вие ли отгледахте сестра ви?

- Да, може да се каже. Тя дойде при мен в Лос Анджелис още на 15 г. Във Варна беше метълка. Явно беше дишала лепило, пък майка ми и баща ми я водеха по болници. Много на зле отиваха нещата. Имах чувството, че трябва да я спася от там. Записах я в Холивуд в музикално училище. Учеше бас китара. Живя при мен, докато не се запозна с мъжа си. Той работи в “Дрийм уъркс”. Прави анимации като “Шрек” и много други. Вече са женени от 27 г. Тя е инструктор по пилатес и иска да отвори студио в Лос Анджелис.