Мораториум за нови факултети с неопределен срок

Министърът на образованието вече ще е шеф на ректорите

Механизъм, по който държавата да може да закрива университети, предлага образователният министър Красимир Вълчев. Той публикува във вторник за обществено обсъждане проект на промени в Закона за висшето образование.

Университет ще бъде закриван, ако два пъти последователно не получи институционална акредитация от държавната Национална агенция за оценяване и акредитация, предвижда законопроектът. Мярката е насочена срещу вузове, които не дават добро качество на образованието. Акредитация ще се отказва при оценка на висшето училище под 4 при 10-бална скала.

При първи отказ университетът ще има 18 месеца да се поправи и да поиска нова оценка. Ако не го направи или втората оценка също е под 4, ще се закрива, предвиждат предложените от министъра нови текстове в закона. Отказът за акредитация съществуваше и до този момент, но единственото последствие от него бе, че държавата спира субсидията.

Институционална акредитация ще се извършва на всеки 6 години. Досега периодите бяха между 3 и 6 г. в зависимост от получената от всеки вуз оценка.

Университетите

у нас са 51

Според анализ на правителството от 2017 г. страната има нужда от не повече от 10 висши училища.

Университетът да има оценка от програмната акредитация поне 8 в дадено професионално направление, за да открива нови специалности в него, предвижда друга от промените.

Въвежда се и мораториум за откриването на нови факултети и филиали. Временната забрана ще продължи, докато правителството изработи национална карта на висшето образование и тя бъде одобрена от парламента. Картата ще посочва конкретно къде колко студенти се обучават в дадена специалност, както и какви са нуждите на пазара от такива кадри, става ясно от предложенията на Красимир Вълчев. 

Мораториумът бе предложен от Съвета на ректорите. До този момент обаче не бяха обсъждани варианти за закриване на университети. За откриването на нов факултет пък се предлага критерий - поне 3 катедри.

“24 часа” потърси мнение от ректорите. Шефът на съвета им проф. Любен Тотев поиска време да се запознае с промените. Ректорът на СУ проф. Анастас Герджиков също не знаеше всички предложения, които е направил образователният министър.

“Не мога

да приема

централизацията

и това, че МОН търси начин да се разпорежда и да влияе върху изборите и политиката на университетите чрез Закона за висшето образование”, каза ректорът на Великотърновския университет проф. Христо Бонджолов. Той обаче уточни, че също все още не е видял финалния текст на проекта. Не е съгласен и с това министерството да решава къде какви специалности да има. “Или имаме пазарна икономика, или политика на указите. Лениновото време е отминало и не мога да приема, че някой иска да върне времето назад”, каза още проф. Бонджолов. Изрази опасение, че когато решенията се вземат централно, може да се стигне до закриване на всички университети.

Ректорите вече

ще работят на

мениджърски

договори,

сключени с образователния министър, след като бъдат избрани от общото събрание на вуза. Министърът ще им поставя цели за изпълнение и ще получава от тях годишни отчети. Тази промяна бе подкрепена от проф. Герджиков. Ще утвърждава и програма за развитие на всеки университет.

Промените слагат

край и на

т.нар. летящи

професори

Едно хабилитирано лице вече ще може да участва в акредитацията само на един вуз. Досега всеки професор можеше да е акредитиран в два.

Общините, на чиято територия има университети, ще имат свои представители в настоятелствата им.