За първи път от 40 години няма партийна формация, която да може да прокарва закони без подкрепата на другите

Новата ос на сблъсъци ще е популисти срещу зелени

Класическите партии ще трябва да заемат ясни позиции

Небивала изборна активност отбелязаха повечето европейски държави на вота за Европарламент в неделя. Мобилизирането на повече европейски граждани да упражнят правото си на глас вероятно е и основната причина за несъстоялата се победна вълна на крайнодесни и популисти. Повече от две трети от местата в парламента са за проевропейски партии и това е добрата новина от тези избори.

Лошите обаче са няколко. Първата е, че

новият парламент

ще е силно

фрагментиран

За първи път от 40 години няма партийна формация, която да може да прокарва закони без подкрепата на другите в парламента. Това означава, че ЕНП, която отново е най-силно представена, ще трябва да търси съюз с леви, зелени, либерали, независими и центристи. По различни теми конфигурациите може да са най-разнообразни - а това означава непрестанно търсене на компромис, бавене на важни решения, отказ от различни политики.

Втората лоша новина е голямата победа на крайнодесните във Франция и Италия. Марин льо Пен и Салвини се отказаха от идеите да изкарват страните си от ЕС, но обещаха да обърнат съюза с хастара навън и да блокират опитите за повече интеграция. Това означава, че ще поставят сериозни бариери пред общи политики по отношение на пазара, данъците, общата прокуратура, създаването на европейска армия, свободата на движение – все теми, по които Европа работи от години. Няма да е лесна и единната позиция спрямо Русия, САЩ и Китай. Особено що се отнася до отношенията с Москва, има големи опасения, че

партиите на Льо

Пен и на Салвини

поддържат топли

финансови

връзки с Кремъл

и в замяна ще защитават руски интереси. Трудно ще се намери и обща политика за справяне с бъдещи мигрантски кризи. Политиката на отворени граници ще бъде поставяна под въпрос. Функционирането на Шенген - също. За предоговаряне на Дъблинските споразумения, които се доказаха като неработещи при големи мигрантски кризи, пък да не говорим.

Третата лоша новина е, че британците пратиха в Европарламента партията “Брекзит” на Найджъл Фараж. Това означава, че до излизането на британците от съюза един от най-важните органи в ЕС на практика ще е блокиран, тъй като в него седят депутати, настояващи “не само Великобритания да напусне Европейския съюз, а и целият Европейски съюз да напусне Европейския съюз”, ако цитираме Фараж. Още по-сложно става при изборите на водещите позиции. Нестабилно остава и положението заради факта, че картината след Брекзит ще се промени коренно, когато на част от местата на британските депутати ще влязат депутати от 14 европейски членки, които досега не са били пропорционално справедливо представени. Мандатите ще получат кандидатите с най-много гласове под чертата, а не популистки партии – това означава, че съотношенията на силите ще се променят до известна степен след излизането на британците. Най-голямата опасност от влизането на “Брекзит” в Европарламента обаче е възможността Великобритания да излезе без сделка от общността – именно за това настоява Фараж. Подобен сценарий ще е катастрофален не само за Острова, а и за целия ЕС.

Преговорите с

Великобритания

ще станат още

по-трудни

в следващите месеци.

Четвъртата лоша новина е, че нестабилен Европарламент може да доведе до нестабилен ЕС, а това във времена, в които Европа трябва да е силен опонент на външни сили като Русия, САЩ или Китай, би било пагубно.

И петата лоша новина е, че ако проевропейските партии в Европарламента не съумеят да са гъвкави и готови на компромиси, това може да налее още вода в мелницата на евроскептиците и да изиграе разделителната роля, която имаше бежанската криза от 2015-а.

Всички тези предизвикателства обаче имат и една добра страна - този парламент и голямото участие на европейските граждани при избирането му

връщат ЕС

обратно при

гражданите

Той отразява тяхната воля и силното представяне на популисти и крайни националисти, но и на зелените е сигнал към всички останали партии, че е крайно време да заемат ясни позиции по най-тревожните за общността въпроси.

Как Европа да намери начин за хуманен, но и сигурен начин за прием на бежанци и как да спре екологичната катастрофа.

Това е и новата ос, по която ще вървят повечето сблъсъци в бъдеще. Неслучайно германската “Алтернатива за Германия” обяви зелените за основния си враг, надявайки се вероятно на гласовете на работниците в мините и цялата някогашна работническа класа, която не се чувства вече представена от левите. Всъщност фрагментирането на Европарламента може да доведе до невъзможния доскоро ефект – по-голяма солидарност по тези два въпроса между страните членки.

Анализът е от "24 часа"