Първият - властта все още се ползва с доверие. Вторият - има нужда от по-чести парламентарни избори. И третият - кампания, изградена на тезата “В България е зле", не работи

Изминалите избори бяха тест, нещо като повторни парламентарни избори, които прелегитимираха властта.

Иначе самите избори за Европейски парламент бяха без значение. Както читателите знаят, Европейският парламент е по-скоро съвещателен орган.

Истинската власт

в Европа произхожда

от националните

правителства,

които чрез Европейския съвет и изобщо съветите на министрите са т.нар. аджендасетъри. Европейският парламент одобрява или не одобрява някакво предложение, което идва от националните правителства, но за да влезе в сила и да бъде общоевропейска регулация, трябва да го одобрят правителствата.

Тоест емоцията около тези избори бе по-голяма, отколкото е реалното им значение. Въпреки това, както припомни учителят по физика Теодосий Теодосиев в епохалния съботен брой на “24 часа”,

унинието и мързелът са

смъртни грехове и човек

не бива да им се отдава

и да зяпа телевизия, вместо да гласува.

Победата на ГЕРБ, която надхвърли прогнозираните от 1 до 5 %, сочи, че властта все още се ползва с доверие.

Тук трябва да се направят поне два важни извода. Първият е, че има нужда от по-чести парламентарни избори. Примерно народните представители да имат разминаващ се мандат и така парламентът да се обновява частично на всеки две години. (Така е в Съединените щати, които си остават пример за парламентаризъм.) Апломбът на опозицията, че е време ГЕРБ да бъде сменен, дори и да бяха спечелили повече гласове, отколкото управляващите, си остава празни приказки, защото от тези избори не произтича нищо за вътрешното управление.

Правителството можеше да

подаде оставка предсрочно

при евентуална загуба,

но изобщо не е длъжно

да го прави

Вторият важен извод е, че кампания, изградена на тезата “В България е зле”, не работи, защото реално в България не е зле. Всъщност сме със сигурност сред първите 50 страни по богатство и благоденствие в света. Да, сигурно е фрустриращо да сме най-бедни в ЕС. Но все пак сме в ЕС, а не в СИВ или в Африканския съюз.

Очевидно главните пропагандни тези - че народът е беден, че младите бягат, не сработиха, защото, макар народът да е беден, усеща перспектива, защото, макар и недостатъчно, положението се подобрява през последните 20 години. А всъщност емиграцията не се възприема като нещо толкова лошо. Макар да е опорна точка, че хората много страдат, защото са разделени от принудителния гурбет. Но хората

повече се кефят, че могат

да пътуват, да печелят,

да им се случва

нещо интересно

Така че трябва много да се мисли какво да се говори, че да се обърне народът срещу ГЕРБ. Сегашните приказки не предизвикват действия.