83-годишната легенда на френското кино обяви, че е готов за края, и написа завещание, за да не се избият децата му, когато моментът настъпи

Ален Делон - “свещеното чудовище” на френското кино, както го наричат много от сънародниците му, излезе от скривалището на доброволното си уединение заради две големи събития от изтеклата седмица.

Откакто последната му голяма любов - холандската манекенка Розали ван Бремен го напусна през 2002 г., големият актьор започна да страни от светския шум. През 2005 г. той сериозно разтревожи феновете си, като

заговори дори

за самоубийство

Тогава 69-годишен, той призна, че го мъчат много неща едновременно - разпадналато се семейство, наближаването на старостта, проблемите със сърцето, които го сполетяха по онова време, изчезналите приятели. От този период звездата започна да се крие от прожекторите и медиите и само много сериозен повод можеше да го извади от мълчанието.

Такъв повод бе последният фестивал в Кан миналата седмица. Делон не можа да сдържи сълзите си, когато вдигна в ръце “Златна палма” за цялостно творчество. Вълнението на 83-годишния актьор беше още по-голямо, защото наградата му бе връчена от собствената му дъщеря - 28-годишната Анушка. Признавайки, че рядко му се случва да плаче, секссимволът на 60-те години благодари на верните си фенове, които са го подкрепяли през цялата му кариера. 

“Тази вечер това е до известна степен почит посмъртно, макар и да съм още жив. Ще си замина, но не и без да ви кажа благодаря”, обърна се актьорът към публиката.

“Аз съм звезда и го

дължа единствено на

вас и на никой друг”,

каза някогашният съблазнител №1 на френското кино. “Най-трудното в моята професия е да се задържиш на повърхността, а аз се задържах 62 години”, добави Ален Делон.

Труден и непредвидим характер, мъж с “невъзможна красота и тъмен темперамент”, както пишат някои от критиците му, той повече от 10 години не стъпваше на фестивала в Кан, обиден, че не бе получил покана за 50-ото му юбилейно издание. Сега обаче ръководството на фестивала застана зад него и не се поддаде на призивите на феминистки организации да не му бъде връчвана “Златна палма” заради расистки, хомофобски и женомразки прояви в миналото.

“Аз не съм срещу гей браковете - беше заявил преди време своята позиция Ален Делон. - Не ми пука, нека хората да правят, каквото си искат. Но съм против осиновяването на деца от двойки от същия пол. Признах си, че съм ударил шамар на жена. Но в интерес на истината самият аз съм получавал много повече шамари, отколкото съм раздавал. В живота си никога не съм извършвал посегателства над жена! Лепнаха ми и етикета, че съм от крайната десница, защото съм приятел с Жан-Мари льо Пен. Не, аз просто съм десен човек и точка по въпроса!” 

Заради тези и подобни думи американска асоциация, която обединява жени, свързани с киното, дори връчи петиция с 20 хиляди подписа срещу награждаването на Делон. Фестивалът в Кан отговори: “Той целият принадлежи на киното, на най-добрите му творби и на митовете му. Ален Делон ще получи “Златна палма” заради великолепното си присъствие в света на седмото изкуство.”

Последните години бяха изключително трудни за Делон. Един след друг си отидоха много близки на сърцето му хора - жени, които е обичал, негови колеги актьори, режисьори, скъпи приятели. Затова и една от основните теми, когато решеше да говори пред медиите през тези години, бе за смъртта.

Актьорът преживя

изключително

тежко кончината

на Мирей Дарк,

с която живя без брак в продължение на 15 години.

Призна, че е напълно покрусен от загубата на Шарл Азнавур и Жан-Клод Бриали, двама скъпи приятели. Той и досега държи в портфейла си три снимки, направени на смъртното ложе на Роми Шнайдер - първата му бурна любов. Спомняше си с болка за самоубийството на друга негова страст - певицата Далида.

Именно със смъртта бе свързано другото събитие, което извади Делон отново на първите страници през миналата седмица. Оказа се, че той е направил завещание, за да няма между децата му скандали, каквито имаше между децата на Джони Холидей. Изпълнителка на завещанието ще е голямата му слабост - дъщеря му Анушка. “Тя има доверието и любовта ми, освен това знае какво иска”, каза Ален Делон пред сп. “Гала”.

С двамата си синове обаче - 55-годишния Антони, дете от единствения му брак с Натали Делон, и с 25-годишния Ален Фабиен - брат на Анушка от връзката му с Розали ван Бремен, киногигантът винаги е поддържал конфликтни отношения

заради суровия и

дистанциран начин,

по който се отнасял с

тях в детството им

Излъчен наскоро документален филм разкри шокиращия факт, че за да изгради характера на най-големия си син Антони, Делон го затварял в клетката на кучетата си.

“Всичко ще бъде готово преди смъртта ми, независимо дали това се харесва, или не. Ако не го направя, между тях ще избухне война, сигурен съм”, разкри неволно актьорът проблемите в семейните отношения. Той посочи още, че

ще продаде

имението си в Души,

тъй като нито едно от децата му няма да има средства да го поддържа. Делон обаче не разкри повече подробности за разпределението на наследството. Не посочи и на кого ще остави голямата си колекция от произведения на изкуството от XVI и XVII в.

За разлика от Анушка синовете му не бяха в Кан, за да видят как баща им получава “Златна палма”. “Ще бъдем там, ако той ни покани”, написа няколко дни по-рано Антони. Макар да са полубратя и да имат огромна разлика, двамата с Ален Фабиен са много по-близки помежду си, отколкото с баща си. 

Ален Делон е роден на 8 ноември 1935 г. в Со, департамент О дьо Сен. Зодия Скорпион. Детството му е трудно - родителите му се развеждат, когато е на 4 г.,

и го пращат в

приемно семейство,

сякаш е сирак

“Разбрах много рано какво означава изоставяне, разрив и самота”, спомня си мъжът с неотразимите сини очи.

Като тийнейджър работи в магазина за месо на пастрока си и дори мечтае да стане касапин. На 17 г. решава да замине да се бие в Индокитай. Тогава се чувства за втори път изоставен от истинските си родители, защото те подписват без колебание съгласие непълнолетният им син да замине на война. Родителите му правят стъпки да се сближат с него, когато става известен, но празнината от детството никога не се запълва.

Ален Делон признава, че куражът му да се занимава с кино е дошъл, щом е напуснал армията, защото веднага бил заобиколен от жени, които му говорели колко е красив. “Всички жени бяха обсебени от мен”, признава по-късно. 

Големите роли идват при него, без да ги търси - първо “Под яркото слънце”, после “Роко и неговите братя”, “Гепардът” и “Басейнът”, които бързо привличат към него вниманието на най-добрите кинорежисьори. Превръща се в актьор - фетиш за Лукино Висконти, до степен, че приятелството им бе тълкувано като любовна връзка. “Мистър Клайн” през 1976 г. му носи първата номинация за “Сезар”.

Талантливият красавец е толкова ухажван от продуцентите, че от началото на 60-те до средата на 80-те години на миналия век е най-високоплатеният актьор в историята на френското кино. Твърди се също, че той и генерал Шарл дьо Гол са двамата най-разпознаваеми французи по света.

Макар да изиграва много ченгета,

казва, че е по-скоро

хулиган и бандит

Именно ролята на човек извън закона го среща в “Борсалино” с Жан-Пол Белмондо - големия му приятел и съперник. “Вече 60 години тичаме заедно на 100 м. Някой път той, някой път аз печеля медала.” Колкото и да е странно, Делон никога не е имал афера с Брижит Бардо, макар двамата да са снимали горещи сцени пред камерата. И досега обаче са верни приятели. 

“Животът вече не ми носи кой знае какво. Мразя тази епоха, повръща ми се от нея - изповяда миналата година пред сп. “Пари мач” звездата. - Всичко е фалшиво и фалшифицирано. Няма уважение, няма дадена дума. Само парите имат значение.”

И въпреки това на 83 г. Делон твърди, че би дал всичко, ако може до края на дните си да изживее още една последна любов, но засега не може да я открие. “50 г. след брака ми с Натали дори бих бил склонен да се оженя отново, ако намеря онази, която би ме придружила до края”, казва колосът на френското кино.