Подпомагат ги религиозни “авторитети” от Саудитска Арабия и Египет

Отчитайки централното значение на тази страна, както и наличието в нея на голям брой мюсюлмани, салафитските идеолози я избират за един от важните центрове на движението в Европа.

За начало на салафизма в Германия се смята 2005 година, когато в Кьолн е основано "Обществото на правата вяра” с официална цел разпространението на исляма и раздаването на милиони екземпляри от Корана. Основателят му – палестинецът Абу Наджи, и приближените му използват социалните мрежи и по-специално ютюб като основно средство за разпространяване на пропагандата си под формата на речи и видеозаписи, в които германците се призовават да приемат исляма.

Пред "Дойче веле” Абу Наджи споделя своята мечта един ден всички германци да са мюсюлмани и пророкува, че "ще дойде времето, когато в Германия ще се появи "Ислямска държава". Последният организира кампания под надслов "Чети”, в рамките на която са

разпространени милиони екземпляри от Корана,

преведен на немски в Саудитска Арабия. Това е причината германското контраразузнаване да го обяви за "един от опасните салафитски лидери в страната”.

В книгата си "По въпроса за възникването на германския салафизъм: поява, развитие и пропагандна дейност на салафитските движения в Германия” специалистката по политическия ислям и Близкия изток Нина Видъл заявява: "Германските салафити създадоха тесни връзки със салафитски улеми и религиозни авторитети в Египет, Саудитска Арабия, Мароко и други арабски страни". Голям брой от тези проповедници идват в Германия за изнасяне на лекции в джамиите – пример за подобни мисионери е саудитецът Мохамед Шериф Хиджази.

Списание "Шпигел” публикува на електронната си страница

част от полицейски доклад,

в който се признава за възникването на паралелна на официалната салафитска съдебна система в страната. Освен това властите са конфискували кореспонденция на салафитската организация "Общество на правата вяра” в Кьолн с "Миланската салафитска общност”, както и с организацията "Дауа ила дженна” (Призив към Рая).

В писмата се обсъжда идеята за свикване на салафитска конференция в германската столица, на която да бъдат поканени хиляда представители от всичките европейски държави. Според експертката по ислямистките организации Клаудия Данчке от Берлин, с подобна инициатива салафитските структури целят

възстановяване на организацията си

по начин, който би ограничил риска от поставянето им под наблюдението на властите. След разкриването на техните намерения обаче вместо в Берлин тази конференция се е състояла в провинция Северен Рейн-Вестфалия. Според официалните оценки, през 2009 г. броят на мюсюлманите в Германия е достигнал 4 млн. души, т.е. около 5% от общия брой на населението в страната. Същевременно броят на конвертите в исляма са между 10 и 100 хиляди души. Огромното мнозинство – 72% от германските мюсюлмани – са сунити, следвани от алауити – 14%, шиити - 7% и последователи на движението Ал-Ахмадия – 2%.

Мнозинството от мюсюлманите са емигранти или деца на емигранти от Турция – 63%, следвани от мюсюлманите от Югоизточна Европа – 10%, близкоизточни мюсюлмани – 8%, и от магребски мюсюлмани – 7%. По-малко от половината от тях – 45%, имат германско гражданство. От проучването на възгледите им става ясно, че 60% от мюсюлманите възприемат разделянето на религията от държавата, като при това 86% от тях се считат за много религиозни мюсюлмани.

Джихадисткото гето “Моленбек”, Белгия

Кварталът е разположен край канал недалеч от най-модерните квартали на Брюксел. Още преди половин век той се превръща в средоточие на заселването на турски и марокански имигранти.

Макар през последните няколко години да бяха положени усилия за неговата инфраструктура, той си остава като беден роднина в обкръжението на луксозни квартали. Но ако изолацията и бедността са предпоставки за радикализация, дисфункционалността на белгийския сектор за сигурност, в който има шест отделни полиции, е фактор, който пряко допринася за формирането на терористични групировки. И резултатите не закъсняват.

Един от извършителите на взривовете в Мадрид през 2004 г. идва от Моленбек; пак от това свърталище на джихадисти е "човекът с калашника", който се опита да извърши терористичен акт във влака Амстердам-Париж; пак моленбекски джихадист застреля четирима в Еврейския музей в Брюксел през май 2014 г.

И разбира се, нишките на

заговора, превърнал се в касапницата “Батаклан”

и другите изстъпления из улиците на френската столица през 2015 г., водят към Моленбек. Както заявява един от изтъкнатите експерти, този квартал не само служи за обучаване на младежи в "занаята" на тероризма, но и служи за тяхна операционна база, център на "идеологическо вдъхновение" и арсенал на терористите.

Сред най-опасните радикалистки групировки, според източници от белгийското вътрешно министерство, е движението "Шариат за Белгия". То е основано през март 2010 г. по подобие на "Ислям за Великобритания". Повечето от основателите му са второ и трето поколение имигранти от арабски и други мюсюлмански страни, които са били

набирани

в затворите

или чрез пропагандна дейност по белгийските улици и паркове.

За негов лидер се счита Фуад Белкасем с прозвище Абу Омран. Той е с марокански корен и има криминално минало преди обръщането си към екстремизма. Ползва се със широка популярност сред имигрантската младеж, особено в Брюксел и Антверпен. Тук е мястото да споменем, че

мароканските джихадисти заемат първо място

сред националностите, участвали в сирийския и иракския джихад. Най-малко 2000-2500 са мароканските младежи, които фигурират в списъците на международните терористи.

Това число е между 9 и 11% от всичките регистрирани терористи в света. Около 1500 са мароканците, които са се присъединили към "Ислямска държава" и към "Джебхат ал-Нусра" в Сирия. Други 500 души участват във войните в Ирак, Афганистан, Либия и Йемен. Според статистиките на Европол, между 300 и 500 са мароканците, които се намират в европейски затвори по обвинения в тероризъм.

*

Панорамата може да се допълни със сходни тенденции и в други засегнати от салафизма и неговата насилническа разновидност европейски държави като Холандия, Швеция, Дания и др. Тези тревожни факти

противоречат на триумфалните изявления

на западни лидери, че ислямисткият тероризъм е победен с разгрома на ДАЕШ в Близкия изток и че мерките срещу радикализацията във вътрешен план представляват надеждна бариера срещу евентуални рецидиви.

Битката с това уродливо явление ще продължи още дълги години. Тя изисква последователни и комплексни мерки, както и международна координация с широк обхват. Все още обаче европейските политици са в дълг пред собствените си народи и пред антитерористичната кауза в света.