Екстремистите от ДАЕШ убиват без угризения на съвестта

Радикалните идеи често се разпространяват чрез подаряване на религиозни книги

Според разпространеното определение "не всички салафити са терористи, но всички терористи са салафити" (или поне извършителите на атентати в Западна Европа). Салафизмът е вид религиозен фундаментализъм, който може да се изразява и в своята квиетистка форма, която не застрашава сигурността на другите.

Същевременно, особено през последното десетилетие, все повече набира сила войнственият салафизъм, който отхвърля демократичните норми и проповядва омраза не само към "неверниците", но дори срещу мюсюлманите, които не възприемат неговата агресия и идеята за "свещена война" или джихад. С активизирането на джихадистката пропаганда в социалните мрежи влиянието на тази крайна идеология и терористична практика се засилва особено сред мюсюлманските общности на Стария континент.

Според неофициални данни,

броят на мюсюлманите в Европа се колебае между 15 и 20 млн.

души. Увеличаването на броя на мюсюлманите на континента се дължи на икономическата имиграция от периода 50-те и 60-те години на миналия век.

Мнозинството от икономическите имигранти бяха от страните на Северна Африка и Турция. Тяхното мигриране бе обусловено и от процесите на политическа и икономическа дестабилизация в техните държави. Разбира се, огромната част от имигрантите мюсюлмани не са екстремисти. Така например от два милиона и половина мюсюлмани във Франция, броят на екстремистите е между 70 и 120 хиляди души.

Макар че това съотношение не е стряскащо, с идването на мюсюлманите имигранти старият континент за пръв път се сблъска с феномена на екстремизма с ислямски знак. Както знаем, броят на европейските джихадисти, присъединили се към ДАЕШ в Ирак и Сирия, достигна около 5000 души. Според френския изследовател от марокански произход Самир Амгар това представлява "изключителен феномен", който се дължи на поредица от причини.

Сред тях е идеологическият фактор – у рекрутираните от ДАЕШ екстремисти е налице вътрешно убеждение, че действията им са в унисон с понятието за джихад в Корана. Смятат, че това ги избавя от отговорност при извършването на насилия и убийства срещу други хора.

Друг фактор има политически характер – липсата на перспектива пред тези млади хора за изразяване на своите мнения и за участие в политическия живот в съответните европейски държави. На трето място може да се отбележи и социалният фактор – дискриминацията, на която са подложени мюсюлманите от привържениците на ислямофобията, както и безработицата и социалната изолация.

За притока на чуждестранни джихадисти към Ирак и Сирия, сред които и европейски екстремисти, допринесоха и насилническите действия на сирийския режим, подкрепян от съюзниците си Русия и Иран, както и от милиции от типа на Хизбулла и други шиитски формации от Афганистан и Пакистан, наемани от иранските "революционни гвардейци" и преди всичко от Бригадата "Ал-Кудс" на генерал Касим Сулеймани.

Франция –

главният враг

В много отношения Франция е емблематична за съществуващите проблеми в отношенията с мюсюлмански групи и по-специално с джихадистите. Това е европейската страна с най-голяма мюсюлманска общност, съставяща около 5% от общия брой на населението. Повечето от тях са от Магреба, а новият тип екстремисти лесно възприемат тезата за вината на Франция от времето на алжирската война миналия век. Затова донякъде бе логично, че Франция не само даде най-голям брой джихадисти в Сирия и Ирак (между 1400 и 2000 души), но самата тя стана обект на най-жестоките терористични атаки.

Понастоящем около 18 000 ислямисти са включени в прословутия списък "С", а от тях 4000 са под някаква форма на наблюдение.

Според експерта Жил Кибел в страната са регистрирани три джихадистки вълни. Първата е тази от 80-те години, когато джихадистите се сражават в Афганистан, а впоследствие техни клонове възникват както в арабския свят, така и в Европа и конкретно във Франция.

Втората вълна се свързва с Ал-Каида, която обявява САЩ за главна цел, а Западна Европа се третира като съучастник в престъпните политики в арабско-ислямския свят. Що се отнася до третата вълна, за нейно начало се считат терористичните атаки в Париж през януари 2015 г. Джихадистите от тази вълна обявяват Европа за главна цел, тъй като според тях тя е олицетворението на покварения Запад.

Професионалните джихадисти насочват усилията си към

радикализирането на маргинализираните младежи,

които имат арабски или африкански корени. От направените проучвания става ясно, че по-голяма част от френските джихадисти са родени в предградията на Париж, както и в мюсюлманските квартали на други френски градове.

Горецитираният Жил Кибел ги подразделя на три групи. Първата е тази на маргиналите от предградията, чието бъдеще е провалено поради необразованост и липса на квалификация. За тях джихадът е вид авантюра и средство за откриване на смисъл в живота и самоутвърждаване чрез насилие. Те влизат в образа на разрушителя, който се чувства като господар на света.

Поради това за тях е характерно прибягването до крайни форми на насилие и участие в близкоизточните войни. Втората група е представена от онези юноши, които са манипулирани след индоктринирането им с идеите на екстремизма, с които се запознават в интернет. На тях им се внушава, че участват в благородна битка за спасение на мюсюлманите.

Третата група, според Кибел, включва синовете и дъщерите на средната класа, които са успели в живота, но все пак се считат за лишени от перспектива и неспособни да извършат промяната, към която се стремят. Тази група илюстрира неуспеха на политиките на интеграция във френското общество.

Според доклад на френското разузнаване, интернет рекрутирането на джихадисти се извършва от години насам. В това отношение могат да се различат две стратегии на вербовка на френските младежи. Първата се прилага от "Ислямска държава" спрямо млади хора, лишени от социални възможности и намиращи се в изолация.

Тя е наречена "зов на дълга" (по името на видеоигра, в която играещият открива огън срещу всичко движещо се). Втората е характерна за организацията "Джебха ал Нусра" и е насочена към това кандидатите за джихад

да скъсат с понятия като граждански дълг и ценности

Тя използва близък до французите език, за да проникне в мислите им и да се вклини в обществените дискусии, в частност сред младите хора.

В своя публикация, озаглавена "Еволюцията под въздействие на новата терористична риторика", Центърът за превенция на доктриналните манипулации, свързани с исляма, изучава как джихадистите използват филма "Матрицата" и играта "Доктрината на убиеца". Стига се дотам, че се предлагат персонализирани програми, които привличат младежи с различна ориентация. Впоследствие абстрактната доктринална вербовка е последвана от привличане към джихадистка дейност.

В реалността пък основна роля играят френските затвори, считани за своеобразна "школа" за екстремизъм и насилие. Сред завършилите я са френският гражданин Махди Намуш, който извърши

нападение в еврейския музей

в Брюксел,

Мохамед Марах, който е авторът на нападенията в Тулуза и Монтобан, както и мрежата на братята Куаши, които окървавиха Париж през януари 2015 г., основана в затвора "Фльори Мерожис”. Опасностите тук произтичат от съжителството на криминално проявени с ислямисти-фундаменталисти с богата престъпна биография.

Затворът в югозападния град Ним е сочен като особено опасно средище на фанатизма. Според надзирател от затвора, цитиран във френските медии, на всеки от етажите на затвора има по 80 затворници при норматив 40 места, а в карцера на затвора обикновено се затварят трима затворници на площ не по-голяма от 9 квадратни метра. Така затворът предоставя най-подходящи условия за работата на ислямистите с младите затворници от крайните квартали, крайно озлобени на обществото, от което се чувстват отритнати.

Утре “Лондонистан”?

Според данните за 2017 г., общият брой на мюсюлманите във Великобритания достига до 2,7 млн. души, което е 4,8% от общия брой на населението на страната. Мюсюлманите на Острова живеят в големи общности в Лондон, Манчестър, Бирмингам и Брадфорд. Освен в тези големи градове, те имат присъствие и в други градчета, разпръснати в цялата страна. И на Острова в последно време се наблюдава засилване на салафитското влияние.

Според британския аналитичен център "Чатъм хаус" 9% от съществуващите в страната 1900 джамии са под контрола на салафитски имами. Освен това салафитските идеи се пропагандарат и в около 280-те ислямски центъра, както и от стотици други ислямски структури, които предоставят посреднически услуги при

сключване на бракове, по граждански въпроси, погребални услуги,

както и консултиране по религиозни и правни въпроси в рамките на ислямското право (шериат).

Една от основните форми за разпространяване на радикалните идеи е чрез даряването на религиозни книги с екстремистки характер, издавани в Саудитска Арабия и разпращани безплатно до джамии, религиозни медресета и въпросните ислямски културни центрове. Става дума за учебни пособия, които се използват в рамките на саудитската образователна система и които безпрепятствено се разпространяват във Великобритания със знанието на властите в страната. Това е рутинна практика от много години насам.

В салафитско-уахабитските учебници се призовава към "свещена война", оправдава се насилието над жените и срещу онези мюсюлмани, които са се отрекли от исляма, заклеймяват се другите религии. При това, става дума за глобална пропаганда. Според доклада на фондация "Хенри Джаксън", базирана в Лондон, от 60-те години насам Саудитска Арабия следва политика на световна експанзия на екстремисткото тълкувание на исляма.

За последните тридесет години Рияд е похарчил за тази цел 67 млрд. долара. Само през 2007 г. пропагандният бюджет на кралството в тази насока е бил 2 млрд. долара, а през 2015 г. – двойно по-голям.

Освен това британски ислямистки лидери са получили уахабитско обучение в Саудитска Арабия. Анализ на Би Би Си от 2010 г. породи скандал и протести срещу факта, че около 5000 деца във Великобритания се учат по официалните учебници, преподавани в Саудитска Арабия. В тях се твърди, че

на крадците трябва

да бъдат отсичани ръцете

Показателно е, че същите тези учебници са били използвани в някои градове под контрола на "Ислямска държава" в Сирия и Ирак. В доклада се изтъква, че голямата финансова подкрепа за салафитските общности се е използвала за разгромяването на умерените мюсюлмани във Великобритания и в арабските страни.

В разпространените от "Уикилийкс" през 2011 г. дипломатически съобщения се твърди, че дори индийската гуджаратска общност в Лестър е попаднала под влиянието на уахабизма и нейните членове са заели най-консервативни позиции сред всичките останали мюсюлмани в цяла Европа.

Всички тези тревожни сигнали обаче бяха омаловажавани от възприелия либерални критерии британски елит. Едва след поредния джихадистки атентат – този път на моста край британския парламент "Лондон бридж" през юни 2017 г. – министър-председателката трябваше да признае, че Великобритания твърде дълго е проявявала търпимост към екстремизма.

"Стига толкова!", заяви Тереза Мей, обявявайки засилване на мерките за борба с ислямистките терористи и техните салафитски идеолози.

Испания или Ал Андалус?

Иберийският полуостров е особено важен в стратегията на инфилтриране на джихадистите. Това има своето обяснение и то е носталгията на ислямистите по "изгубената перла" в короната на средновековния халифат. Както е известно, през Средновековието арабите, наричани тук маври, установяват свое господство върху полуострова, като "Ал Андалус", както те са наричали Испания, е считана за "перла в короната" на халифата. Това на свой ред дава основание на джихадистите да призовават към нейното отвоюване от "неверниците", без да подбират средствата за това.

Така през 2014 г. ДАЕШ разпространи кратък видеоклип, в който един от джихадистите в компанията на свой испански приятел заявява: "Ние ще се бием до смърт за освобождаване на всичките си окупирани територии от Джакарта до Андалусия", добавяйки: "Испания е родината на бащите и дедите ни и сме на път да я освободим, ако е рекъл Аллах".

Наред с непрестанните заплахи към Испания от страна на ИДИЛ, тази държава е в прицела и на "Ал Кайда". През годините нейният лидер Айман ал Зауахири нееднократно е заявявал за пристрастността си към Андалусия. Това накара службите за сигурност на Испания да установят постоянно наблюдение над дейността и придвижванията на членовете на алжирската, мароканската и пакистанската общност в страната.

По-специално имигрантите от второ и трето поколение са сред най-податливите за влиянието на идеите на радикалния ислям. Както пише вестник "Ел Паис", цитирайки разузнавателни източници, "основната заплаха за испанската сигурност е свързана с увеличаване броя на симпатизантите на екстремистките ислямистки организации". Така 57% от арестуваните за принадлежност към тези организации са с марокански корени. Според доклад на специализирания център за изучаване на тероризма "мароканци съставят 15% от задържаните по обвинение в симпатия към екстремизма, следвани от алжирци – 4%, и египтяни – 3%. При това 80% от радикализираните са младежи, сред които има и шест жени. Всички те са във възрастовата група между 15 и 52 години.

В Испания има около 1260 ислямски центъра. Според вътрешното ведомство напоследък

броят на имигрантите мюсюлмани се увеличава, особено в Каталуня,

където се наблюдава концентрацията им в района на Тарагона. Съответно се наблюдава съществено разпространяване на радикалните идеи.

Популярните търговски обекти и пазари, притежавани от мюсюлмани, са сред местата, посещавани и от привърженици на войнствения салафизъм. Както и другаде това са предимно младежи и девойки, които срещат трудности в интеграцията си в испанското общество и/или са изправени пред сложни житейски обстоятелства. Според експерта по антитероризма в мадридския университет "Комплутенсе" Микаел Буиса след 2016 г. джихадистката опасност е станала по-осезаема с активизиране на електронния сайт "Ал Андалус".

Особено тревожно е положението с т.нар. "конверти", т.е. немюсюлманите, които впоследствие приемат исляма, при това в неговата радикална интерпретация. В книгата си "Ислямът в Испания: история с множество течения", публикувана от Центъра за съвременни изследвания "Хармун", изследователката Ана Суадж твърди, че още от средата на 70-години в Южна Андалусия е констатирано

преминаването към

суфитския ислям

на голям брой испанци под духовното водачество на шотландеца Ян Далас, известен с името Абдул Кадир ал Суфи. Той е и основателят на световното движение "Мурабитун". Според авторката броят на конвертите е между 5 и 20 хиляди души. В други проучвания се сочи цифрата 50 хиляди, като се твърди, че те играят все по-забележима роля в испанската мюсюлманска общност.

Вторият голям терористичен атентат в Испания, който бе извършен на многолюдния булевард "Ла Рамбла" през август 2017 г., отново постави на дневен ред проблема за салафитското присъствие в страната. Най-големи са опасенията от джихадисти в самата Каталуния и в съседна Валенсия, като последната е известна със силно алжирско присъствие. Според доклад на испанската полиция тези групировки са овладели една трета от джамиите и молитвените зали в Каталуния.

"В Каталуня сме изправени пред ярко очертана извънредна ситуация" – твърди доклад на американския Държавен департамент от 2010 г. По-специално, квартал "Рабал" в Барселона се счита за една от крепостите на тероризма в Испания. Според експертите става дума за същинско терористично "гето", въпреки етническото разнообразие, с което се слави столицата на Каталуня.

Той е съвсем близо до главната улица на града "Ла Рамбла", която е и своеобразен център на туризма. Според шефа на аналитичния отдел на испанската полиция Рафаел Хименес съществува голямо сходство между Рабал и квартала “Моленбек” в Брюксел, считан за център на терористичната дейност в Европа. Той се е превърнал в предпочитано средоточие на джихадисти от Близкия изток и Северна Африка, както и в център на търговията с наркотици и оръжие.